Дремиглава
| Дремиглава Δρυμός | |
  Дремиглава  Дремиглава  Дремиглава | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Даутбал |
| Географска област | Лъгадинско поле |
| Надм. височина | 160 m |
| Население | 2866 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 545 00 |
Дремиглава или Дремиглав (на гръцки: Δρυμός, Дримос, до 1927 година Σιδηροκέφαλον, Сидирокефалон,[1] до 1926 година Δρυμίγκλαβα, Дремиглава[2]) е село в Република Гърция, в дем Даутбал, област Централна Македония с 2487 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в северозападната част на Лъгадинското поле, на 8 километра северозападно от Лъгадина (Лангадас) и на 15 северно от Солун. Махалите на селото са Ангел, Платанус, Митох, Барис и Скинис.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Дремиглава е българско село в процес на окончателно елинизиране.
| „ | Селата Балджа, Дреми Глав и Гивезна (Гвоздово) са български, окончателно погръчени. В Балджа има още старци, които знаят български, но новото поколение не знае. И тук както и в Халкидика се пеят още български песни.[4] | “ |
В 1820 година поп Димитрис Златанос отваря в Дремиглава училище за бедни деца. В 1840 година със средства на селяните е построена училищна сграда, обновена в 1876 година и построена наново в 1900 – 1913 година.[3]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Дримиглава (Drimiglava) живеят 2550 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дреми глава (Dremi-glava) е посочено като село със 182 домакинства и 771 жители гърци.[6]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Дремиглав живеят 1300 гърци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дармос (Дреми глава) (Darmos Dremi-Glava) има 2000 жители гърци и в селото функционира гръцко училище.[8]
Жителите на селото активно участват в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[3][9]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Дремиглава (Δρυμίγκλαβα) е гъркогласно село в Солунската митрополия с 2400 жители с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко училище и детска градина със 188 ученици и 4 учители.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.[11] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. През 1926 година името на селото е сменено на Сидирокефалон, а в 1927 година на Дримос.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Гува[12] | Γκούβα | Омала | Ομαλά[13] | местност на И от Дремиглава[12] |
| Мерко | Μέρκο | Дасаки | Δασάκι[13] | |
| Бурун[12] | Μπουρούνι | Трахилос | Τράχηλος[13] | местност на С от Дремиглава[12] |
| Змели[12] или Смели | Σμέλη Λάκκος | Рема | Ρέμα[13] | река на С от Дремиглава[12] |
| Абдураман[12] | Άβυτουραμάνης | Плая | Πλαγιά[13] | местност на С от Дремиглава[12] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дремиглава
Антониос Гирусис (Αντώνιος Γηρούσης), гръцки андартски деец, четник[15]- Антониос Самарас (Αντώνιος Σαμαράς), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[15]
- Апостолос Пападопулос или Сарафиотис (Απόστολος Παπαδόπουλος ή Σαραφιώτης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15]
- Астериос Христу (Αστέριος Χρήστου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[15]
- Георгиос Сарафиотис или Кастанас (Γεώργιος Σαραφιώτης ή Καστανάς), гръцки андартски деец, четник[15]
- Герман Галанис (р. 1951), гръцки духовник
- Димитриос Влахоянис (Δημήτριος Βλαχογιάννης), гръцки андартски деец, четник при Константинос Даис – Царас и Дукас Дукас – Зервас[15]
- Мария Иконому, гръцка учителка и деятелка на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Панайотис Цимас (Παναγιώτης Τζίμας), гръцки андартски деец, агент от втори ред[15]
- Стеряни Ливери-Циму (Στεργιανή Λιβέρη-Τζήμου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в Δήμος Μυγδονίας. Δρυμός Архив на оригинала от 2008-05-08 в Wayback Machine..
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 75.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 299.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗΝ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΚΑΙ ΑΝΑΤΟΛΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ ΤΟ 1905 ΚΑΙ Ο ΡΟΛΟΣ ΤΟΥ ΠΡΟΞΕΝΕΙΟΥ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ Архив на оригинала от 2012-12-26 в Wayback Machine..
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
- ↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 171. (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 2 март 2013 г. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)
| |||||||||||||||||
