Трите хана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трите хана
Στροφή
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Даутбал
Географска област Вардария
Надм. височина 2 m
Население (?) изселено души
Пощенски код -
Телефонен код -

Трите хана или Три хана (на гръцки: Στροφή, Строфи, старо Τρία Χάνια, Трия Хания, на турски: Üç Hanlar, Юч Ханлар) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Даутбал в административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Трите хана е разположено в Солунското поле, в областта Вардария, на 2 километра северозападно от Додулари (Неа Магнисия), от северната страна на магистралата Егнатия Одос.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Трите хана е малко българско село в Солунска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Притле хана (Pritlé-Hana) е показано като село с 10 домакинства и 50 жители българи.[1]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Трикала има 215 жители българи.[3] Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия - по данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Трите хана (Trité-hana) има 40 българи екзархисти.[4]

Селото е подложено на нападения от гръцките андартски чети на Гоно Йотов и Апостолис Матопулос.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война Трите хана остава в Гърция. Жителите му се изселват в съседното Ново село.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 150-151.
  2. Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр. 1.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 141.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 218-219.


     Портал „Македония“         Портал „Македония