Даутбал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Даутбал
Ωραιόκαστρο
2011 Dimos Oreokastrou.png
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Даутбал
Географска област Солунско поле
Надм. височина 240 m
Население (2001) 11 896 души
Пощенски код 570 13
Телефонен код 2310-69

Даутбал или Дау̀т Бал[1] или Даудбал (на гръцки: Ωραιόκαστρο, Ореокастро, катаревуса Ωραιόκαστρον, Ореокастрон, до 1926 Δαούτ Μπαλή, Даут Бали[2]) е град в Егейска Македония, Гърция, център на дем Даутбал в област Централна Македония с 11 896 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Градчето е разположено в Солунското поле на 10 километра северно от град Солун. Към Даутбал е присъединено бившето село Ак бунар (Аспровриси), разположено в северната част на града.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Даутбал е чисто българско село в Солунска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ в Палеокастро е от XIX век.[3][4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дауд Бали (Daud Bali) живеят 180 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дуд Бал (Doud-Bal) е показано като село с 30 домакинства и 142 жители българи,[6] а Ак Бунар (Ac Bounar) има 8 домакинства с 35 жители българи.[7] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Даутъ Балъ живеят 250, а в Ак бунар - 70 българи християни.[8] Населението е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Даудбал (Daudbal) има 104 жители българи екзархисти и 176 българи патриаршисти гъркомани, а в Ак бунар (Ak Bounar) - 80 българи патриаршисти. В Даутбал функционират българско и гръцко училище.[9]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Молим ви от името на 18 бълг. екзархийски семейства да ни се придаде припадающата част от селското училище и черкуването ни да става подред в селската ни черква, която е направена с парите на цялото село, и която е предадена от страна на правителството само на 17 семейства патриаршисти. От името на българското население в с. Даудбал[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Чешма при Даудбал през Първата световна война

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Даутбал е смесено бежанско село със 124 бежански семейства с 435 души.[11]

В 1954 - 1974 година е построена църквата „Успение Богородично“.[12] Втори енорийски храм в квартала на градчето Галини е „Въздвижение на Светия кръст“.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Даутбал
  • Flag of Greece.svg Димитриос Христодулу или Газозас (Δημήτριος Χριστοδούλου ή Γκαζόζας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, пренася оръжие и припаси[14]
  • Flag of Greece.svg Ставрос Атанасиу (Σταύρος Αθανασίου), гръцки андартски деец, агент от първи ред[15]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δαούτ Μπαλή -- Ωραιόκαστρον
  3. Ι.Ν.Αγ.Αθανασίου Παλαιοκάστρου. // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Посетен на 22 май 2014 г.
  4. Ι.Ν.Αγ.Αθανασίου. // Ι.Ν.Αγ.Αθανασίου. Посетен на 22 май 2014 г.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152-153.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 150-151.
  8. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 140.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 218-219.
  10. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр.527.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου Ωραιοκάστρου. // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Посетен на 2016-10-10.
  13. Ι. Ν. Τιμίου Σταυρού Ωραιοκάστρου. // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Посетен на 2016-10-10.
  14. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.63
  15. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.63