Даутбал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Даутбал
Ωραιόκαστρο
— град —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Даутбал
Географска област Солунско поле
Надм. височина 240 m
Население 11 896 души (2001)
Пощенски код 570 13
Телефонен код 2310 – 69

Даутбал или Дау̀т Бал[1] или Даудбал (на гръцки: Ωραιόκαστρο, Ореокастро, катаревуса Ωραιόκαστρον, Ореокастрон, до 1926 Δαούτ Μπαλή, Даут Бали[2]) е град в Егейска Македония, Гърция, център на дем Даутбал в област Централна Македония с 11 896 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Градчето е разположено в Солунското поле на 10 километра северно от град Солун. Към Даутбал е присъединено бившето село Акбунар (Аспровриси), разположено в северната част на града.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Даутбал е чисто българско село в Солунска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ в Палеокастро е от XIX век.[3][4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дауд Бали (Daud Bali) живеят 180 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дуд Бал (Doud-Bal) е показано като село с 30 домакинства и 142 жители българи.[6] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Даутъ Балъ живеят 250 българи християни.[7] Населението е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Даудбал (Daudbal) има 104 жители българи екзархисти и 176 българи патриаршисти гъркомани. В Даутбал функционират българско и гръцко училище.[8]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Молим ви от името на 18 бълг. екзархийски семейства да ни се придаде припадающата част от селското училище и черкуването ни да става подред в селската ни черква, която е направена с парите на цялото село, и която е предадена от страна на правителството само на 17 семейства патриаршисти. От името на българското население в с. Даудбал.[9]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Даут Бали (Δαούτ Μπαλή) е славяногласно село в Солунската митрополия с 236 жители, от които с гръцко съзнание 186 и с българско 50. В селото работят смесено гръцко начално училище с 22 ученици (18 мъже и 4 жени) и 1 учител, както и българско училище със 7 ученици и 1 учител.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Чешма при Даудбал през Първата световна война

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Даутбал е смесено бежанско село със 124 бежански семейства с 435 души.[11]

В 1954 – 1974 година е построена църквата „Успение Богородично“.[12] Втори енорийски храм в квартала на градчето Галини е „Въздвижение на Светия кръст“.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Даутбал
  • Flag of Greece.svg Димитриос Христодулу или Газозас (Δημήτριος Χριστοδούλου ή Γκαζόζας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, пренася оръжие и припаси[14]
  • Flag of Greece.svg Ставрос Атанасиу (Σταύρος Αθανασίου), гръцки андартски деец, агент от първи ред[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Ι.Ν.Αγ.Αθανασίου Παλαιοκάστρου. // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Посетен на 22 май 2014 г.
  4. Ι.Ν.Αγ.Αθανασίου. // Ι.Ν.Αγ.Αθανασίου. Посетен на 22 май 2014 г.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  9. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 527.
  10. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  12. Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου Ωραιοκάστρου. // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Посетен на 10 октомври 2016.
  13. Ι. Ν. Τιμίου Σταυρού Ωραιοκάστρου. // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Посетен на 10 октомври 2016.
  14. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 63. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония