Бой при Айватово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бой при Айватово
Балканска война
Информация
Период 27 октомври* 1912 г.
Място Айватово, Османска империя
Резултат Победа за България
Страни в конфликта
Flag of Bulgaria.svg България Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Спас Георгиев
Сили
3-та бригада на 7-а дивизия Струмски корпус

Боят при Айватово е бой между български и османски войски на 27 октомври* 1912 г., част от съюзническите операции за овладяване на Солун по време на Балканската война.

Настъплението към Солун[редактиране | редактиране на кода]

От началото на войната (5 октомври) войските на балканските съюзници повеждат концентрично настъпление към Солун – най-големия град в Македония, подвластен на Османската империя. Гръцката армия настъпва от Тесалия по долината на Бистрица, а българската Седма пехотна рилска дивизия се спуска покрай Струма. След Кумановската битка, в която разбиват главните турски сили в Македония, в надпреварата към Солун[1] се включват и сръбски войски. Съюзниците не съгласуват действията си, но въпреки това сравнително малобройните османски сили не успяват да им се противопоставят. Между 9 и 13 октомври Струмският корпус търпи поражения от българите в боевете при Симитли и при Крупник.[2] На 20 октомври Осми корпус е разбит от гърците в сражението при Енидже Вардар.[3] Скоро след това Струмският корпус изоставя Рупелския пролом и отстъпва към Солун, преследван от Рилската дивизия. В този момент османските войски са деморализирани. Стотици войници дезертират или се разбунтуват, за да се предадат на съюзниците. На 22 – 23 октомври българите преодоляват пролома и завземат Демир Хисар при минимална съпротива от турския ариергард.[4] Авангардът на 7-ма Рилска дивизия влиза в Кукуш заедно със сръбска конница (от Дунавския конен полк) на 25 октомври.[5]

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

На следващия ден, 26 октомври, 3-та бригада от състава на 7-ма Рилска дивизия е на 12 km северно от Солун, пред височините около Айватово, където е оставен силен турски заслон от четири табора и една батарея. В ранното утро на 27 октомври бригадата, командвана от генерал-майор Спас Георгиев, предприема фронтална атака, съчетана с обход на десния фланг на противника. Огънят на турската артилерия не успява да спре атакуващите български части, те достигат в непосредствена близост до османските позиции и настъпват на нож. Турците започват отстъпление, което се превръща в бягство.[6]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Тази победа открива на българите пътя за Солун. Същия ден 27 октомври през северните квартали в града влизат български войски – кавалерийска част на майор Г. Анастасов и четата на Георги Мончев, посрещнати с възторг[7][8] под звуците на „Шуми Марица“ от българското и еврейско население (т.е. над 2/3 от нетурското население) окичило домовете си с български знамена.[9] Но по най-настоятелно искане на гърците от 27 октомври навлизането на основните сили на българската войска е спряно с мотива, че преди няколко часа комендантът на града Хасан Тахсин паша се е предал с войските си на гръцката армия.

Гърците, чиято армия е далеч от града, виждайки устремното българско настъпление започват на 26 октомври сепаративни преговори с турския комендант на града, споменатия Хасан паша. Притиснат от българските победи, срещу солиден подкуп[10] и правото да прехвърли турските войски към Цариград срещу българите, той капитулира без бой и подписва да предаде Солун на гръцката армия, която все още е сравнително далеч и започва да навлиза в града с основните си сили едва на 28 октомври, спешно подвозена с влакове един ден след първите български части.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г., „Наука и изкуство“, София 1989, 1.4. Надпреварата към Солун (от сайта „Книги за Македония“, 4 септември 2009)
  2. Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г., Том VI, Министерство на войната, София 1935, стр. 113 – 120
  3. Димитров, Стр.; Манчев, Кр. История на Балканските народи, том II, „Парадигма“, София 1999, ISBN 954-9536-19-X, стр. 334
  4. Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г., Том VI, Министерство на войната, София 1935, стр. 131 – 136
  5. Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г., Том VI, Министерство на войната, София 1935, стр. 182 – 184
  6. Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г., Том VI, Министерство на войната, София 1935, стр. 191 – 193
  7. Ив. Лесичков, Как и защо се предаде Солун според сведенията на чужди военни кореспонденти и рапорта на ген. Тодоров, Шумен 1913, стр.11
  8. Г. Марков, България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912 – 1913 г., С 1989, Надпреварата за Солун
  9. Димитров, Божидар, Как в 1912 ни откраднаха Солун, Стандарт, Бр. 3886 Година XII,27 октомври 2003
  10. Г. Марков, България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912 – 1913 г., С 1989, Надпреварата за Солун
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония