Битка при Кукуш
| Битка при Кукуш | |||
|---|---|---|---|
| Междусъюзническа война | |||
 Битката при Кукуш. Картина на Сотирис Христидис |
|||
| Информация | |||
| Период | 19-21 юни 1913 | ||
| Място | Кукуш, днес Гърция | ||
| Резултат | победа за Гърция | ||
| Страни в конфликта | |||
|
|
|||
| Командири и лидери | |||
|
|
|||
| Сили | |||
|
|
|||
| Жертви и загуби | |||
|
|||
| Битка при Кукуш в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
Битката при Кукуш е сражение между гръцки и български войски, състояло се на 19 – 21 юни (2 – 4 юли нов стил) 1913 г., в началото на Междусъюзническата война. В нея главните сили на гръцката Македонска армия нанасят поражение на части от българската Втора армия.
В резултат на битката град Кукуш е опожарен, а българското му население бяга в България.[5]
Развой[редактиране | редактиране на кода]
Възползвайки се от прекъсването на офанзивата на 2-ра българска армия два дни по-рано (наложено заради неуспехите на 4-та армия срещу сърбите на Злетовска река) и от разпръснатото ѝ разположение между Места и Вардар, на 19 юни (2 юли) гръцката армия нанася концентрични удари срещу укрепленията около Кукуш и Лахна. Подстъпите към Кукуш (линията Женско – Хамбаркьой), отбранявани от 2-ра бригада на Трета балканска дивизия, са атакувани от четири гръцки дивизии. Под заплахата да бъдат обходени, полковете на бригадата (29-и и 32-ри) се оттеглят на главните си позиции на линията Янешево – Саръгьол – Шекерлия, образуваща полукръг около Кукуш. Там гръцкото настъпление е задържано до сутринта на 21 юни с помощта на подкрепления (Сярската бригада), прехвърлени от левия бряг на Струма. През нощта на 20 срещу 21 юни (3/4 юли) гръцките атаки стават по-интензивни. Българската отбрана е обхваната от изток, допълнително разстроена от гръцката артилерия, разположена пред Янешево. След безуспешен опит за контраатака, по обед на 21 юни българите се изтеглят безредно на север през Кукуш и Мутулово. Гръцката армия не преследва българите. След кратък бой край Шекерли техният ариергард се оттегля на север след главните сили.[1][3]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение. Том 2. София, Печатница „Нов живот“, 1925.
- Иванов, Никола. Балканската война 1912-1913 год. Част II: Действията на II армия срещу съюзниците през 1913 год. София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1925.
- Филипов, И. и др.. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том 1. София, Държавна печатница, 1941.
- Христов, Атанас. Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г. София, Печатница на Армейския Военноиздателски фонд, 1922.
- Другите балкански войни. Изследване на Фондация Карнеги от 1913 година в историческа перспектива. София, „Диалог Холдинг“, „Книги за Македония“, 1995. ISBN 954-593-006-3. Посетен на 22 октомври 2011.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Дървингов 1925, с. 622, 630, 640 – 641.
- ↑ Иванов 1925, с. 92.
- ↑ а б Христов 1922, с. 77 – 80.
- ↑ Филипов 1941, с. 818.
- ↑ Другите балкански войни 1995, с. 92.
Портал „
Портал „