Хамбаркьой (дем Кукуш)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хамбаркьой.

Хамбаркьой
Μάνδρες
— село —
Гърция
40.8686° с. ш. 22.91° и. д.
Хамбаркьой
Централна Македония
40.8686° с. ш. 22.91° и. д.
Хамбаркьой
Кукушко
40.8686° с. ш. 22.91° и. д.
Хамбаркьой
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Надм. височина 155 m
Население 668 души (2001)

Хамбаркьой или Хамбар кьой (на гръцки: Μάνδρες, Мандрес, катаревуса: Μάνδραι, Мандре, до 1926 година Αμπάρ Κιόι, Амбар Кьой[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 668 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 17 километра южно от Кукуш (Килкис) на левия бряг на река Галик (Галикос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Хамбаркьой е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е изградена в XIX век и е с базиликална архитектура.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Амбаркьой (Ambar-keuy) живеят 270 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Амбар кьой (Ambarkeui) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 65 домакинства, като жителите му са 25 мюсюлмани и 285 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 300 жители българи християни и 66 турци.[5]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Амбар кьой (Ambar-Keuy) е село в Кукушка каза с 320 души българи екзархисти и в него работи българско училище.[6] Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Амбаркьой е предимно „славяноезично“ селище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Хамбаркьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Картичка с изглед към село Хамбаркьой, 1916 - 1918 г.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 125 семейства и 412 жители бежанци.[9] В 1926 година е прекръстено на Мандрес в чест на албанската гъркоманска паланка Мандрица, откъдето идват основната група бежанци – около 100 семейства.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Μ. Μαραβελάκη, Α. Βακαλόπουλου. "Οι προσφυγικές εγκαταστάσεις στην περιοχή Θεσσαλονίκης". Ανατύπωση Εκδόσεις Βάνιας. Θεσσαλονίκη, 1993.
  • Απόστολος Μαϊκίδης. "Μανδρίτσα. Η κωμόπολις που έσβησε." Σημειώσεις – Αναμνήσεις – Παράδοσις. Θεσσαλονίκη, 1972.
  • Απόστολος Μαϊκίδης. "Η βιοτεχνία στη Μανδρίτσα Αν. Θράκης", Θρακική Εστία Θεσσαλονίκης. Ημερολόγιο- Λεύκωμα, 4, 1985-1986.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Хамбаркьой
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Трайков (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Георгиев (Георгев, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Димо Хамбаркьойлиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Трайков (Вано Трайков, 1879/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Христов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солнска дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Коцев Христов (1889/1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солнска дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Иванов (Илюв), български опълченец, на 1 май 1877 година постъпва в I рота на I опълченска дружина, на 18 ноември 1877 година е преведен в III дружина на I рота, уволнен е на 22 юни 1878 година[16][17]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Иванов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Иванов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Солун, 4 рота на 3 солунска дружина[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μάνδρες – Ιερός Ναός Αγ.Δημητρίου. // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  7. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 723.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
  12. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 725.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 767.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 772.
  16. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  17. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 98.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 302.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303.
     Портал „Македония“         Портал „Македония