Хаджи Юнус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хаджи Юнус
Σταυροχώρι
— село —
Гърция
41.0364° с. ш. 22.7975° и. д.
Хаджи Юнус
Централна Македония
41.0364° с. ш. 22.7975° и. д.
Хаджи Юнус
Кукушко
41.0364° с. ш. 22.7975° и. д.
Хаджи Юнус
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина88 m
Население481 души (2001)

Хаджи Юнус (на гръцки: Σταυροχώρι, Ставрохори, катаревуса: Σταυροχώριον, Ставрохорион, до 1927 година Χατζηγιαννούς, Хадзиянус[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 481 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 8 километра западно от демовия център Кукуш (Килкис).

История[редактиране | редактиране на кода]

Край Хаджи Юнус е разкрит археологическият обект Янешево V (Ε) – праисторическо селище с трапецовидна форма, обявено в 1996 година за защитен паметник. Открита е повърхностна керамика от бронзовата епоха.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Хаджи Юнус е село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Хаджи Унус (Hadji Unous) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 30 домакинства, като жителите му са 100 помаци.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Хаджи Юнус е село в Кукушка каза с 250 жители турци.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Ставрохори. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 121 семейства и 449 жители бежанци.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Хаджи Юнус

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 25 юни 2018.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30