Направо към съдържанието

Буламачли

Буламачли
Ακακίες
— село —
Гърция
41.2517° с. ш. 22.8114° и. д.
Буламачли
Централна Македония
41.2517° с. ш. 22.8114° и. д.
Буламачли
Кукушко
41.2517° с. ш. 22.8114° и. д.
Буламачли
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областБеласица

Буламачли (на гръцки: Ακακίες, Акакиес, до 1926 година Μπουλαμπασλή, Булабасли или Μπουλαμπαλή, Булабали[1]) е бивше село в Република Гърция, в дем Кукуш, област Централна Македония.

Селото е югоизточна махала на Аканджали (Муриес).[2][3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Буламачли е смесено българо-мюсюлманско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Баламачли (Balamatchli) е посочено като селище в Дойранска каза с 23 домакинства, като жителите му са 47 мюсюлмани и 28 българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Буламачли има 110 жители българи и 30 цигани.[5]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат части на Българската армия.

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Селото пострадва силно през Първата световна война, тъй като тук минава фронтовата линия и българското му население се изселва.[6] След войната селото е обновено от гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Акакиес. В 1928 година Акакиес със старо име Буламасли (Μπουλαμασλή) е представено като смесено местно-бежанско с 25 семейства и 93 жители бежанци.[7] В 1940 година е броено към Карали.[6]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и детелина и се занимава частично и със скотовъдство.[6]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 146[6] 15[6] 113[6] - 100[6] 132[6] 91[6] 59[6] 60[6]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 192 – 193.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
  6. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012