Направо към съдържанието

Върлан

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Албания вижте Върлан (община Девол).

Върлан
Αναβρυτό
— село —
Гърция
41.0499° с. ш. 23.0509° и. д.
Върлан
Централна Македония
41.0499° с. ш. 23.0509° и. д.
Върлан
Кукушко
41.0499° с. ш. 23.0509° и. д.
Върлан
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областКарадаг
Надм. височина580 m
Население59 души (2021 г.)

Върлан (на гръцки: Αναβρυτό, Анаврито, на катаревуса: Αναβρυτόν, Анавритон, до 1927 година Βυρλάν, Вирлан[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис), административна област Централна Македония.

Селото е разположено на 580 m надморска височина, на около 18 km източно от град Кукуш (Килкис).[2][3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Върлан е турско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Барлан (Barlan) е посочено като село в каза Аврет хисар с 60 къщи и 172 жители турци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Върлан има 600 жители турци.[5]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вурлан (Вурлан) има 250 къщи турци.[6] През 1926 години селото е прекръстено на Анавритон, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1][7] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 84 семейства и 319 жители бежанци.[8]

През Втората световна и Гражданската война населението на Върлан бяга в по-сигурни селища. След нормализацията на обстановката част от жителите се връщат и обновяват селото.[3]

Населението традиционно произвежда много жито и тютюн и се занимава и със скотовъдство.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Върлан на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Върлан[2] Βιρλάν Сфира Σφύρα[10] връх на З от Върлан (655,4 m)[2]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 482[3] 365[3] 328[3] 568[3] 193[3] 374[3] 209[3] 149[9] 202 151 85 59
  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 34. (на сръбски)
  7. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 79. (на македонска литературна норма)
  10. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)