Света Петка (дем Кукуш)
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
|
Света Петка Αγία Παρασκευή |
|
|---|---|
| — село — | |
  Света Петка  Света Петка |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Дойранска котловина |
| Надм. височина | 226 m |
| Население | 240 души (2001) |
Света Петка (на гръцки: Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви) е село в Република Гърция, в дем Кукуш, област Централна Македония с 240 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено северно от град Кукуш (Килкис), в близост до североизточния бряг на Дойранското езеро.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XV век в Айо Параскева или Света Петка са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.[1]
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като под името Исвети Петка с 92 джизие ханета (домакинства), въглищари.[2]
В ΧΙΧ век Света Петка е смесено българо-турско село в Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Света Петка брои 580 жители българи християни и 650 турци.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Sveta-Petka) живеят 400 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Света Петка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 106 семейства и 411 жители бежанци.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Света Петка
Георги Петров - Ербапо (1890 – 1931), български революционер от ВМОРО
Георгиос Георгандас (р. 1967), гръцки политик- Иван Г. Панев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[8]
- Кочо Андонов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 17 юли 1913 година[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/52383/1295 π.ε./5-1-1989 - ΦΕΚ 127/Β/21-2-1989. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 22 октомври 2014.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 185.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 188-189.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 876.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 533.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
Портал „