Папрат (дем Кукуш)
| Папрат Ποντοκερασιά | |
| — село — | |
  Папрат  Папрат  Папрат | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Карадаг |
| Надм. височина | 640 m |
| Население | 75 души (2021 г.) |
Папрат (на гръцки: Ποντοκερασιά, Пондокерасия, до 1927 година Παπράτ, Папрат[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 640 m надморска височина в планината Карадаг (Мавровуни), на около 30 km североизточно от град Кукуш (Килкис).[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Папрат е турско село в Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Папрат (Paprat) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 80 домакинства, като жителите му са 253 мюсюлмани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 710 жители, всички турци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Папрат (Папрат) има 300 къщи славяни християни и турско население.[6] Турското му население се изселва в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са настанени понтийски гърци от селището Керасия.[3] В 1926 година името на селото е променено на Пондокерасия, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 104 семейства и 348 жители бежанци.[7]
Селото се разпада по време на Гражданската война (1946 - 1949), но след нея е възстановено.[3]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и картофи, като се занимава и със скотовъдство.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Боаз[2] | Μπαζί | Палео Рема | Παλιό-Ρέμα[8] | гора на СЗ от Папрат[2] |
| Коптор[2] | Κόπτωρ | Кофтеро | Κοφτερό[8] | връх на З от Папрат и на ЮИ от Лелово (665 m)[2] |
| Голем Пелит[2] | Μεγάλο Πελίτ | Мегали Дрис | Μεγάλη Δρύς[8] | връх на З от Папрат и на ЮИ от Лелово[2] |
| Каялик[2] | Κογιαλίκ | Еримо | Έρημο[8] | възвишение на З от Папрат[2] |
| Сапанджали[2] | Σαπαντζαλή | Алетри | Άλέτρι[8] | възвишение на ЮИ от Папрат (498,7 m)[2] |
| Папрат[2] | Παπράτ | Фтерорема | Φτερόρεμα[8] | река на ЮИ от Папрат[2] |
| Хамзали[2] | Χαμζαλή | Кондорема | Κοντόρεμα[8] | река, извираща от гората Хамзали и минаваща през село Хамзали на СИ от Папрат[2] |
| Хаджи Челер[2] | Χατζή Τσελέρ | Халасмата | Χαλάσματα[8] | бивше село на И от Папрат[2] |
| Хаджи Деделер[2] | Χατζή Ντεντελέρ | Ерепия Агион | Έρείπια Άγίων[8] | бивше село на И от Папрат[2] |
| Йовакова воденица | Μύλου Γιοβάκ | Палеос Милос | Παλαιός Μύλος[8] | |
| Хамзалски гробища[2] | Νεκροταφείο Χαμζαλή | Хамила Мнимата | Χαμηλά Μνήματα[8] | гробищата на Хамзали на СИ от Папрат[2] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 700[3] | 595[3] | 422[3] | 711[3] | 390[3] | 321[3] | 166[3] | 125[3] | 134 | 140 | 83 | 75 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 112. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 34. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
