Карлюбаси
| Карлюбаси Κρητικά | |
| — село — | |
| Страна | |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Дойранска котловина |
| Надм. височина | 190 m |
Карлюбаси или Карловаси (на гръцки: Κρητικά, Критика, до 1928 Καρλόβασι, Карловаси[1]) е бивше село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено северно от град Кукуш (Килкис), в близост до североизточния бряг на Дойранското езеро.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Карлюбаси е смесено село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Карло Обаси (Carlo Obassi) е посочено като селище в Дойранска каза с 30 домакинства, като жителите му са 37 мюсюлмани и 55 българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Карлюбаси има 180 жители, от които 90 българи, 70 турци и 20 цигани.[5]
През Балканската война в селото влизат части на българската армия.
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според преброяването от 1913 година Карлобаси (Καρλόμπαση) има 196 жители.[6] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 29 семейства и 127 жители бежанци.[7]
Селото е присъединено към Аканджали.[3]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и детелина, като се занимава и със скотовъдство.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 196[3] | 133[3] | 130[3] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 192 – 193.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||