Направо към съдържанието

Карлюбаси

Карлюбаси
Κρητικά
— село —
Гърция
41.2417° с. ш. 22.809° и. д.
Карлюбаси
Централна Македония
41.2417° с. ш. 22.809° и. д.
Карлюбаси
Кукушко
41.2417° с. ш. 22.809° и. д.
Карлюбаси
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областДойранска котловина
Надм. височина190 m

Карлюбаси или Карловаси (на гръцки: Κρητικά, Критика, до 1928 Καρλόβασι, Карловаси[1]) е бивше село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.

Селото е било разположено северно от град Кукуш (Килкис), в близост до североизточния бряг на Дойранското езеро.[2][3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Карлюбаси е смесено село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Карло Обаси (Carlo Obassi) е посочено като селище в Дойранска каза с 30 домакинства, като жителите му са 37 мюсюлмани и 55 българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Карлюбаси има 180 жители, от които 90 българи, 70 турци и 20 цигани.[5]

През Балканската война в селото влизат части на българската армия.

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според преброяването от 1913 година Карлобаси (Καρλόμπαση) има 196 жители.[6] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 29 семейства и 127 жители бежанци.[7]

Селото е присъединено към Аканджали.[3]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и детелина, като се занимава и със скотовъдство.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 196[3] 133[3] 130[3]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  3. 1 2 3 4 5 6 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 192 – 193.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
  6. Δημήτρης Λιθοξόου. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012