Направо към съдържанието

Серсемли

Серсемли
Ξηρόβρυση
— село —
Гърция
41.0361° с. ш. 22.8761° и. д.
Серсемли
Централна Македония
41.0361° с. ш. 22.8761° и. д.
Серсемли
Кукушко
41.0361° с. ш. 22.8761° и. д.
Серсемли
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина220 m
Население162 души (2021 г.)

Серсемли (на гръцки: Ξηρόβρυση, Ксировриси или Ξερόβρυση, Ксеровриси, до 1927 година Σεσεμλή, Сесемли или Σερσεμλή, Серсемли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.

Селото е разположено на 4 километра северно от Кукуш (Килкис) на надморска височина от 220 m.[2][3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Серсемли е турско село в каза Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Серсемлия (Sersemlia) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 22 домакинства, като жителите му са 70 мюсюлмани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Серсемли има 220 жители турци.[5]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Серсемли (Серсемли) има 35 къщи турци.[6] Населението му се изселва в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Ксировриси.[7] В 1928 година Ксеровриси (Ξερόβρυση) със старо име Серсемли (Σερσεμλή) е изцяло бежанско с 82 семейства и 230 жители бежанци.[8]

Населението традиционно произвежда пшеница, като се занимава и със скотовъдство.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 110[3] 143[3] 279[3] 354[3] 204[3] 204[3] 161[3] 153[3] 125 167 171 162
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  3. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 122. (на македонска литературна норма)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 33. (на сръбски)
  7. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012