Янешево
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Яношево.
| Янешево Μεταλλικό | |
 Стенопис на патрона покровител над входа на църквата „Свети Георги“ | |
  Янешево  Янешево  Янешево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 174 m |
| Население | 371 души (2001) |
| Янешево в Общомедия | |
Янешево или Енешево (известно и с турската форма на името си Янеш, Янес, на гръцки: Μεταλλικό, Металико, катаревуса: Μεταλικόν, Металикон, до 1926 година Γιάννες, Янес[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 371 жители (2001). На хълм северно от селото е разположена църквата „Свети Георги“.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 5 километра северозападно от град Кукуш (Килкис).
История
[редактиране | редактиране на кода]Праистория и античност
[редактиране | редактиране на кода]Край Янешево са локализирани пет големи археологически обекта. Янешево I (Α) е античният крестонски град Брагилос на хълма Буюк тепе на 1 km южно югоизточно от селото. В подножието на хълма е разкрито праисторическото селище Янешево II (Β) с останки от стени и повърхностна керамика. Янешево III и IV (Γ и Δ) са две съседни селища на хълм западно от селото. На 50 m на север от хълма има извор. Открити са повърхностна праисторическа керамика, следи от укрепления и къщи с каменно-глинена зидария от историческо време. Янешево V (Ε) е разположено край Хаджи Юнус (Ставрохори) и представлява праисторическо селище с трапецовидна форма. Открита е повърхностна керамика от бронзовата епоха. В 1996 година археологическите обекти са обявени за защитени паметници.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Янеш е представлявано от Серко, син на Пано и Манчо, син на Киряко.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Янешево (Janechevo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 100 домакинства, като жителите му са 484 българи.[4]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Янешево има 320 жители българи християни.[5] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Енешово (Enechovo) има 320 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Янешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското население на Янешево е прогонено в България, а на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година Янешево е чисто бежанско селище със 145 бежански семейства и 407 жители бежанци.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Янешево
Вано Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев и Рума Делчева[10]- Гоце Христов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 3 рота на 13 кукушка дружина[11]
- Иван Манолов (1863 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, ранен[12]
- Илия Паунов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружин[13]
- Кирил Георгиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[14]
- Мицо Енешки, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[15]
-
Неделко Попнеделков (1882 – 1960), български революционер и югославски общественик - Петруш Димитров (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[16]
- Петър Динев (Петруш Динов, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина[17]
- Тодор М. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, овчар, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[18]
- Тодор Манолов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мончев[19]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 25 юни 2018.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 765.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 225.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
