Направо към съдържанието

Янешево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Яношево.
Янешево
Μεταλλικό
Стенопис на патрона покровител над входа на църквата „Свети Георги“
Стенопис на патрона покровител над входа на църквата „Свети Георги“
Гърция
41.0167° с. ш. 22.8167° и. д.
Янешево
Централна Македония
41.0167° с. ш. 22.8167° и. д.
Янешево
Кукушко
41.0167° с. ш. 22.8167° и. д.
Янешево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина180 m m
Население288 души (2021 г.)
Пощенски код61100
Телефонен код2341
Янешево в Общомедия

Янешево или Енешево (известно и с турската форма на името си Янеш, Янес, на гръцки: Μεταλλικό, Металико, катаревуса: Μεταλικόν, Металикон, до 1926 година Γιάννες, Янес[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония. На хълм северно от селото е разположена църквата „Свети Георги“.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 180 m надморска височина, на 5 km северозападно от град Кукуш (Килкис).[2][3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Праистория и античност

[редактиране | редактиране на кода]

Край Янешево са локализирани пет големи археологически обекта. Янешево I (Α) е античният крестонски град Брагилос на хълма Буюк тепе на 1 km южно югоизточно от селото. В подножието на хълма е разкрито праисторическото селище Янешево II (Β) с останки от стени и повърхностна керамика. Янешево III и IV (Γ и Δ) са две съседни селища на хълм западно от селото. На 50 m на север от хълма има извор. Открити са повърхностна праисторическа керамика, следи от укрепления и къщи с каменно-глинена зидария от историческо време. Янешево V (Ε) е разположено край Хаджи Юнус (Ставрохори) и представлява праисторическо селище с трапецовидна форма. Открита е повърхностна керамика от бронзовата епоха. В 1996 година археологическите обекти са обявени за защитени паметници.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Янеш е представлявано от Серко, син на Пано и Манчо, син на Киряко.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Янешево (Janechevo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 100 домакинства, като жителите му са 484 българи.[6]

В 1884 година Кузман Шапкарев пише за селото:

„ на единъ часъ къмъ западъ отъ града, въ Българско-то село Янешово, състояще отъ околу 150 кѫщи, чифликъ на Солунска-та Българска погрьчена богата фамилия: X. Лазовци, има три минерални води, една-та, кисела, а друга-та, желѣзна, а третя-та, чини ми се, алколна, отъ кои-то пьрви-тѣ двѣ течѫть изобилно, а послѣдня-та е малко тинено изворче, отъ кое-то цьрпать и се миѭть болни, та се исцѣрвать. Камо лѣкари да ги издирять![7] “

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Янешево има 320 жители българи християни.[8] След Илинденското въстание, през пролетта на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9][10] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Енешово (Enechovo) има 320 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Янешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Янешево (Jaнешево) има 35 къщи славяни християни.[13] По време на Междусъюзническата война селото е запалено от гръцката армия, а българското му население е прогонено в България. На негово място са заселени няколко семейства гърци бежанци. След Първата световна война в Янешево са заселени още бежанци от Понт и Кавказ.[3] В 1928 година Янешево е чисто бежанско селище със 145 бежански семейства и 407 жители бежанци.[14]

Населението традиционно произвежда жито и тютюн.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 22[3] 35[3] 508[3] 711[3] 534[3] 535[3] 410[3] 419[3] 391 377 386 288

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Янешево
  • Вано Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев и Рума Делчева[15]
  • Гоце Христов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 3 рота на 13 кукушка дружина[16]
  • Иван Манолов (1863 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, ранен[17]
  • Илия Паунов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружин[18]
  • Кирил Георгиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[19]
  • Мицо Енешки, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[20]
  • Неделко Попнеделков (1882 – 1960), български революционер и югославски общественик
  • Петруш Димитров (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[21]
  • Петър Динев (Петруш Динов, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина[22]
  • Тодор М. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, овчар, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[23]
  • Тодор Манолов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мончев[24]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  3. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 94. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 9 юли 2021. Посетен на 25 юни 2018.
  5. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
  7. ↑ Шапкаревъ, К. А. Руссаллии, древенъ и твьрдѣ интересенъ българский обичай, запазенъ и до днесь въ Южна Македония. Съ прибавление А.) Кратко описание на нѣкои мѣстности въ сѫща-та стрьна. Б.) Единъ обичай за слуги-тѣ въ Т. Пазарджийско окружие. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1884. с. 25.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  9. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  10. ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 106.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  13. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 765.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157.
  20. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 225.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Янешево&oldid=12796305“.