Стрезово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стрезово
Αργυρούπολη
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина169 m
Население591 души (2001)

Стрезово (на гръцки: Αργυρούπολη, Аргируполи, до 1926 година Στρέζοβο, Стрезово[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 591 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 5 километра източно от град Кукуш (Килкис).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Стрезово е предимно българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Стрезово (Strezovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 35 домакинства, като жителите му са 163 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Стрезово е село в Кукушка каза със 135 жители българи християни и 20 цигани.[3]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Стрезово (Strezovo) е село в Кукушка каза с 200 души българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Стрезово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Аргируполи.[6] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 78 семейства и 262 жители бежанци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Трайко Шекерлийски от Стрезово, Георги Думчев и Дино Люлянов - Джемото.
Родени в Стрезово
  • Flag of Bulgaria.svg Насо Г. Мицев (Мицов, 1894 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 4 рота на 13 кукушка дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Ичков Златарчето (1901 - 1923), изселен в 1913 година в Горна Джумая, златар с комунистически убеждения, член на БКМС в Горна Джумая от основаването му, участник в Септемврийското въстание с Горноджумайския отряд, след разбиването на отряда край река Ковачица в Рила е пленен и след двудневни мъчения е убит на 27 септември в Бачиново[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Митев (Трайчо Митров), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, ранен на 18 юни 1913 година[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
  6. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 464.
  9. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 83.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 448.