Владая (дем Кукуш)
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в България вижте Владая.
|
Владая Ακρίτας |
|
|---|---|
| — село — | |
  Владая  Владая  Владая |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Дойранска котловина |
| Надм. височина | 173 m |
| Население | 149 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 610 03 |
| Телефонен код | 23410-9 |
| Владая в Общомедия | |
Владая (на гръцки: Ακρίτας, Акритас, до 1926 година Βλαδάγια, Владая[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 3,5 километра южно от Дойранското езеро и село Дойран (Дойрани).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според „Българския етимологичен речник“ името произхожа от личното име Владай, запазено в 1577 година във влахобългарска грамота – сравнимо е старополското лично име Włodау. Името е прилагателно с наставка -ja, тоест Владаева (вьсь, тоест село) или родителен падеж от Владай – сравними са сръбското местно име Владаје, румънското Vlădaia и други. Възможно е и името да е направо от женското лично име Владая, запазено във влахобългарска грамота от 1610 година.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисаръ̀ от 1619-1620 година е отбелязано, че селото има 3 джизие ханета (домакинства).[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Владя (Vladya) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 50 домакинства, като жителите му са 264 българи.[4]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Владая е село в Дойранска каза и брои 150 жители българи.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владая има 232 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Владая са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Владая (Владаja) има 23 къщи славяни християни.[8] Българските му жители се изселват в България и в 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото има 86 бежански семейства с 293 жители.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Акритас.[10]
Църквата „Свети Георги“ от 1884 година е обявена за исторически паметник на 27 юни 1987 година.[11] В селото има и църква „Свети Антоний“ от 1888 година.[12]
- Преброявания
- 2001 година - 245 души
- 2011 година - 149 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Владая
Вано Колев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора и Четвърта рота на Трета солунска дружина[13]- Дино Стоянков, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев[14]
Йезекиил Дервийски (р. 1938), гръцки духовник- Йосиф Тошков (1903 - 1933), български комунист
- Кирил Митев (Митов, ? – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Трета солунска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[15]
- Спирос Авгитидис (1935 - 2010), гръцки политик
- Христов, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, изгорял при взрив на боеприпаси[16]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 160.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 273.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160-161.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 - ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 октомври 2014.
- ↑ Ακρίτα, Ι.Ν. Αγίου Αντωνίου. // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 354.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 446.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.
Портал „