Владая (дем Кукуш)
| Владая Ακρίτας | |
| — село — | |
  Владая  Владая  Владая | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Дойранска котловина |
| Площ | 19,049 km² |
| Надм. височина | 220 m |
| Население | 110 души (2021 г.) 5,79 души/km² |
| Пощенски код | 61003 |
| Телефонен код | 2341 |
| Владая в Общомедия | |
Владая (на гръцки: Ακρίτας, Акритас, до 1926 година Βλαδάγια, Владая[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 220 m надморска височина, на 3,5 km южно от Дойранското езеро и село Дойран (Дойрани).[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според „Българския етимологичен речник“ името произхожа от личното име Владай, запазено в 1577 година във влахобългарска грамота – сравнимо е старополското лично име Włodау. Името е прилагателно с наставка -ja, тоест Владаева (вьсь, тоест село) или родителен падеж от Владай – сравними са сръбското местно име Владаје, румънското Vlădaia и други. Възможно е и името да е направо от женското лично име Владая, запазено във влахобългарска грамота от 1610 година.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисаръ̀ от 1619 – 1620 година е отбелязано, че селото има 3 джизие ханета (домакинства).[5]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Владя (Vladya) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 50 домакинства, като жителите му са 264 българи.[6]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Владая е село в Дойранска каза и брои 150 жители българи.[7]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владая има 232 българи екзархисти и работи българско училище.[8] В 1906-1907 година свещеник в селото е Христо Наков.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Владая са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
Владая пострадва по време на Междусъюзническата война. В Карнегиевата анкета селото е посочено като едно от 11-те български села в Дойранско, опожарени от гръцки войски.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Владая (Владаja) има 23 къщи славяни християни.[12] Българските му жители бягат в България по време на Междусъюзническата война и в 1913 година селото е без жители.[3] Още след Първата световна война в селото са заселени няколко семейства гърци бежанци. По-късно са заселени още бежанци от Кавказ и Понт.[3] В 1928 година в селото има 86 бежански семейства с 293 жители.[13] В 1926 година селото е прекръстено на Акритас.[14]
Църквата „Свети Георги“ от 1884 година е обявена за исторически паметник на 27 юни 1987 година.[15] В селото има и църква „Свети Антоний“ от 1888 година.[16]
Населението традиционно произвежда много жито и тютюн и се занимава и със скотовъдство.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Крастали[2] | Κραστάλ | Кокини Корфи | Κόκκινη Κορφή[17] | възвишение на ЮИ над Крастали (467,4 m)[2] |
| Махали[2] | Μαχαλάδες | Синокиес | Συνοικίες[17] | местност на ЮЗ от Владая[2] |
| Буюкли[2] | Μπουγιουκλή | Мустаки | Μουστάκι[17] | местност на ЮЗ от Владая[2] |
| Владая[2] | Βλαντάγια | Корфовуни | Κορφοβούνι[17] | възвишение на ЮЗ от Владая[2] |
| Владайски проход[2] | Στενά Βλανταγιάς | Перасмата | Περάσματα[17] | проход на И от Владая[2] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 0[3] | 66[3] | 368[3] | 522[3] | 417[3] | 381[3] | 328[3] | 253[3] | 231 | 232 | 149 | 110 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Владая
Вано Колев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора и Четвърта рота на Трета солунска дружина[18]- Дино Стоянков, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев[19]
Йезекиил Кефалас (р. 1938), гръцки духовник- Йосиф Тошков (1903 – 1933), български комунист
- Кирил Митев (Митов, ? – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Трета солунска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[20]
- Спирос Авгитидис (1935 – 2010), гръцки политик
- Христов, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, изгорял при взрив на боеприпаси[21]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 79. (на македонска литературна норма)
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 160.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 273.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К, оп. 10, а.е. 360 (Регистър на венчилата в с. Владая, Дойранска каза, Полянинска епархия, Солунски вилает; енорийски свещеник Христо Наков.)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars, The Carnegie Endowment for International Peace, Washington, D.C., 1914, р. 315.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 - ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 11 май 2022. Посетен на 20 октомври 2014.
- ↑ Ακρίτα, Ι.Ν. Αγίου Αντωνίου // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
- 1 2 3 4 5 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 354.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 446.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
