Владая (дем Кукуш)
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в България вижте Владая.
|
Владая Ακρίτας |
|
|---|---|
| — село — | |
  Владая  Владая |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Дойранска котловина |
| Надм. височина | 173 m |
| Население (2001) | 245 души |
| Пощенски код | 610 03 |
| Телефонен код | 23410-9 |
Владая (на гръцки: Ακρίτας, Акритас, до 1926 година Βλαδάγια, Владая[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Владая има население от 245 души (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 3,5 километра южно от Дойранското езеро и село Дойран (Дойрани).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според „Българския етимологичен речник“ името произхожа от личното име Владай, запазено в 1577 година във влахобългарска грамота – сравнимо е старополското лично име Włodау. Името е прилагателно с наставка -ja, тоест Владаева (вьсь, тоест село) или родителен падеж от Владай – сравними са сръбското местно име Владаје, румънското Vlădaia и други. Възможно е и името да е направо от женското лично име Владая, запазено във влахобългарска грамота от 1610 година.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисаръ̀ от 1619-1620 година е отбелязано, че селото има 3 джизие ханета (домакинства).[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Владя (Vladya) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 50 домакинства, като жителите му са 264 българи.[4]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Владая е село в Дойранска каза и брои 150 жители българи.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владая има 232 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Владая са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция и българските му жители се изселват в България. В 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото има 86 бежански семейства с 293 жители.[8] В 1926 година селото е прекръстено на Акритас.[9]
Църквата „Свети Георги“ от 1884 година е обявена за исторически паметник на 27 юни 1987 година.[10] В селото има и църква „Свети Антоний“ от 1888 година.[11]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Владая
Вано Колев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора и Четвърта рота на Трета солунска дружина[12]
Йезекиил Дервийски (р. 1938), гръцки духовник- Кирил Митев (Митов, ? – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Трета солунска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[13]
- Свещеник Христов, български революционер, деец на ВМОРО, изгорял при взрив на боеприпаси[14]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βλαδάγκα - Ακρίτας
- ↑ Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 160.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 273.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 160-161
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.164
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 100-101.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.826.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 - ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 октомври 2014.
- ↑ Ακρίτα, Ι.Ν. Αγίου Αντωνίου. // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр.354.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр.446.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 99.
Портал „
