Междурек
| Междурек Μελισσουργειό | |
|---|---|
| — село — | |
  Междурек  Междурек  Междурек | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Карадаг |
| Надм. височина | 339 m |
| Население | 111 души (2001) |
Междурек (изписване до 1945 година: Междурѣкъ; на гръцки: Μελισσουργειό, Мелисургио, катаревуса Μελισσουργειόν, Мелисургион, до 1926 година Μουζδερέκ, Муздерек[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Селото има население от 111 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено североизточно от Кукуш (Килкис), в западното подножие на Карадаг (Мавровуни).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като Междарек с 11 джизие ханета (домакинства). Според документ от 1625 година Междарек има 14 ханета.[2]
В XIX век Междурек е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1834 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Муждерек (Moujderek) е посочено като селище с 55 домакинства, като жителите му са 22 мюсюлмани и 236 българи.[4]
В 1894 година Гоце Делчев създава в селото комитет на ВМОРО, в който влизат четирима души, сред които Димитър Андонов Попов. По-късно учителят Никола Манолев разширява българския революционен комитет в Междурек, като привлича 30 души. След него Христо Чернопеев организира цялото село.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 500 жители българи християни.[6]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Междорек (Mejdorek) е село с 680 жители българи екзархисти и в него работи българско училище с 1 учител и 30 ученици.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Междурек са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Мелисургион.[9] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 53 семейства и 177 жители бежанци.[10]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Междурек
Андон Кротев, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, баща на Иван Кротев- Борис Митов Иванов (1912 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[11]
- Гоце Междуречки (1877 – 1941), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
- Георги Наков Каранаков (1871 или 1872 - след 1943), български революционер, влязъл във ВМОРО в 1900 година и работил като легален деец, в 1903 година след предателство на куриера Митю Казака от село Бурсук е арестуван и затворен в Сяр, след това в Кукуш, където е изтезаван, и Солун, където е осъден на 10 години, но лежи само 15 месеца и е обхванат от амнистията от 1904 година; на 13 април 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[12]
- Георги Даскалов (1895 – 1969), български партизанин и кмет на Хасково
- Григор Георгиев Пецов (1892 – 1915), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[13] Загинал през Първата световна война.[14]
- Данаил Христов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[15]
- Димитър Андонов Попов (1871 - след 1943), български революционер
- Доне Трайков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[16]
- Иван Кротев (1892 – 1981), български юрист, общественик и писател
- Кирил Христов (1885/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 13 кукушка дружина[17]
- Киро Георгиев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, ранен на 5 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[18]
- Константин Гоцев (Костадин Гьорев), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[19]
- Коце Стоев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[20]
- Мито Христов (1885/1886 – ?), Кукушката чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[21]
- Никола Гърков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[22]
- Никола Митов (Кольо Митров, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина[23]
- Петър Николов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[24]
- Петър Попов Николов (1881 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 9 юли 1913 година[24] Загинал на 9 юли 1913 година.[25]
- Стойчо Димитров Цукев, български комунист, роден на 9 април 1897, член на БКП от 1919 година, в СССР от 1933 година, арестуван в 1935 година от органите на НКВД и заточен в Алма Ата, завърнал се в България през 1947 година, обявен за активен борец, починал в 1969 година[26]
- Стоян Междуречки, български революционер, деец на ВМОРО, починал преди 1918 г.[27]
- Христо Иванов (1873 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 4 битолска дружина[28]
- Христо Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[28]
- Свързани с Междурек
- Петър Междуречки (1934 - 2018), кмет на София, по произход от Междурек
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
- ↑ Μελισσουργείο - Ιερός Ναός Αγ.Γεωργίου. // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166-167.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 138.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 168.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 62
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 95.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 151.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 14
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 766.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 724.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 650.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 773.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 191.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 451.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 511. Вероятно идентичен с Петър Попов Николов.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 124
- ↑ Българи жертви на сталинисткия терор. // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „