Междурек
|
Междурек Μελισσουργειό |
|
|---|---|
| — село — | |
  Междурек  Междурек  Междурек |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Круша |
| Надм. височина | 339 m |
| Население | 111 души (2001) |
Междурек (изписване до 1945 година: Междурѣкъ; на гръцки: Μελισσουργειό, Мелисургио, катаревуса Μελισσουργειόν, Мелисургион, до 1926 година Μουζδερέκ, Муздерек[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Селото има население от 111 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено североизточно от Кукуш (Килкис), в западното подножие на Круша (Крусия).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като Междарек с 11 джизие ханета (домакинства). Според документ от 1625 година Междарек има 14 ханета.[2]
В XIX век Междурек е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1834 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Муждерек (Moujderek) е посочено като селище с 55 домакинства, като жителите му са 22 мюсюлмани и 236 българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 500 жители българи християни.[5]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Междорек (Mejdorek) е село с 680 жители българи екзархисти и в него работи българско училище с 1 учител и 30 ученици.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Междурек са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Мелисургион.[8] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 53 семейства и 177 жители бежанци.[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Междурек
Андон Кротев, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, баща на Иван Кротев- Борис Митов Иванов (1912 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[10]
- Гоце Междуречки (1877 – 1941), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
- Георги Даскалов (1895 – 1969), български партизанин и кмет на Хасково
- Григор Георгиев Пецов (1892 – 1915), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[11] Загинал през Първата световна война.[12]
- Данаил Христов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[13]
- Доне Трайков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[14]
- Иван Кротев (1892 – 1981), български юрист, общественик и писател
- Кирил Христов (1885/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 13 кукушка дружина[15]
- Киро Георгиев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, ранен на 5 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[16]
- Константин Гоцев (Костадин Гьорев), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[17]
- Коце Стоев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[18]
- Мито Христов (1885/1886 – ?), Кукушката чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[19]
- Никола Гърков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[20]
- Никола Митов (Кольо Митров, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина[21]
- Петър Николов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[22]
- Петър Попов Николов (1881 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 9 юли 1913 година[22] Загинал на 9 юли 1913 година.[23]
- Стоян Междуречки, български революционер, деец на ВМОРО, починал преди 1918 г.[24]
- Христо Иванов (1873 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 4 битолска дружина[25]
- Христо Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[25]
- Свързани с Междурек
- Петър Междуречки (1934 - 2018), кмет на София, по произход от Междурек
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
- ↑ Μελισσουργείο - Ιερός Ναός Αγ.Γεωργίου. // Enjoy Kilkis. Посетен на 14 март 2018.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166-167.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 168.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
- ↑ „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 62
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 151.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 14
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 766.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 724.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 650.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 773.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 191.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 451.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 511. Вероятно идентичен с Петър Попов Николов.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 124
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303.
Портал „