Междурек
| Междурек Μελισσουργειό | |
|---|---|
| — село — | |
  Междурек  Междурек | |
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Круша |
| Надм. височина | 339 m |
| Население (2001) | 111 души |
Междурек (изписване до 1945 година Междурѣкъ, на гръцки: Μελισσουργειό, Мелисургио, катаревуса Μελισσουργειόν, Мелисургион, до 1926 година Μουζδερέκ, Муздерек[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Селото има население от 111 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено североизточно от Кукуш (Килкис), в западното подножие на Круша (Крусия).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като Междарек с 11 джизие ханета (домакинства). Според документ от 1625 година Междарек има 14 ханета.[2]
В XIX век Междурек е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1834 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Муждерек (Moujderek) е посочено като селище с 55 домакинства, като жителите му са 22 мюсюлмани и 236 българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 500 жители българи християни.[5]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Междорек (Mejdorek) е село с 680 жители българи екзархисти и в него работи българско училище с 1 учител и 30 ученици.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Междурек са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Мелисургион.[8] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 53 семейства и 177 жители бежанци.[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Междурек
Гоце Междуречки (1877 – 1941), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец- Георги Даскалов (1895 – 1969), български партизанин и кмет на Хасково
- Григор Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[10]
- Данаил Христов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[11]
- Доне Трайков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[12]
- Кирил Христов (1885/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 13 кукушка дружина[13]
- Киро Георгиев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, ранен на 5 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]
- Константин Гоцев (Костадин Гьорев), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[15]
- Коце Стоев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[16]
- Мито Христов (1885/1886 – ?), Кукушката чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[17]
- Никола Гърков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[18]
- Никола Митов (Кольо Митров, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина[19]
- Петър Николов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[20]
- Петър Попов Николов (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 9 юли 1913 година[20]
- Стоян Междуречки, български революционер, деец на ВМОРО, починал преди 1918 г.[21]
- Христо Иванов (1873 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 4 битолска дружина[22]
- Христо Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[22]
- Свързани с Междурек
- Петър Междуречки (р. 1934), кмет на София, по произход от Междурек
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μουζδερέκ - Μελισσουργειό
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
- ↑ Μελισσουργείο - Ιερός Ναός Αγ.Γεωργίου. // Enjoy Kilkis. Посетен на 2018-03-14.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 166-167.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.168.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 98-99.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 862.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 151.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 766.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 724.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 769.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 157.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 182.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 650.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 773.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 191.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 451.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 511. Вероятно идентичен с Петър Попов Николов.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 303.
Портал „
