Направо към съдържанието

Попово (дем Кукуш)

Вижте пояснителната страница за други значения на Попово.

Попово
Μυριόφυτο
— село —
Гърция
41.2233° с. ш. 22.8272° и. д.
Попово
Централна Македония
41.2233° с. ш. 22.8272° и. д.
Попово
Кукушко
41.2233° с. ш. 22.8272° и. д.
Попово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областДойранска котловина
Надм. височина340 m
Население638 души (2001)

Попово (на гръцки: Μυριόφυτο, Мириофито, катаревуса: Μυριόφυτον, Мириофитон, до 1926 Πόποβο, Попово[1]) е село в Република Гърция, в дем Кукуш, област Централна Македония с 638 жители (2001).

Селото е разположено на 35 километра северно от град Кукуш (Килкис), в близост до източния бряг на Дойранското езеро.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Попово е смесено българо-турско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нопово (Nopovo) е посочено като село в Дойранска каза с 50 къщи и 30 жители мюсюлмани и 134 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Попово има 360 жители българи и 40 турци.[3]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Попово (Popovo) има 256 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и Турция на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Мириофитон.[5] В 1928 година селото е бежанско с 91 семейства и 429 жители бежанци.[6] Първите бежанци в Попово са от Сесово, Сърбия, прогонени от войната през 1913 година. След скитане около границата, в 1918 година те се установяват в Попово. По-късно в селището се заселват няколко понтийски семейства. Първоначално бежанците използва българската църква „Възнесение Господне“, която вече не съществува. В 1950 година в центъра на селото построяват църквата „Възнесение Господне“.[7][8]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
  5. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Εκκλησίες και ξωκλήσια του τόπου μου // Посетен на 27 януари 2020 г.
  8. Το Λεκανοπέδιο των Μουριών: Μυριόφυτο // Πρώτη Σελίδα - Εβδομαδιαία εφημερίδα Ν.Κιλκίς, 08 Ιουνίου 2017. Посетен на 27 януари 2020 г.