Попово (дем Кукуш)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Попово.

Попово
Μυριόφυτο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Дойранска котловина
Надм. височина 340 m
Население 638 души (2001)

Попово (на гръцки: Μυριόφυτο, Мириофито, катаревуса: Μυριόφυτον, Мириофитон, до 1926 Πόποβο, Попово[1]) е село в Република Гърция, в дем Кукуш, област Централна Македония с 638 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 35 километра северно от град Кукуш (Килкис), в близост до източния бряг на Дойранското езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Попово е смесено българо-турско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нопово (Nopovo) е посочено като село в Дойранска каза с 50 къщи и 30 жители мюсюлмани и 134 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Попово има 360 жители българи и 40 турци.[3]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Попово (Popovo) има 256 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и Турция на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Мириофитон.[5] В 1928 година селото е бежанско с 91 семейства и 429 жители бежанци.[6] Първите бежанци в Попово са от Сесово, Сърбия, прогонени от войната през 1913 година. След скитане около границата, в 1918 година те се установяват в Попово. По-късно в селището се заселват няколко понтийски семейства. Първоначално бежанците използва българската църква „Възнесение Господне“, която вече не съществува. В 1950 година в центъра на селото построяват църквата „Възнесение Господне“.[7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
  5. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  7. Εκκλησίες και ξωκλήσια του τόπου μου. // Посетен на 27 януари 2020 г.
  8. Το Λεκανοπέδιο των Μουριών: Μυριόφυτο. // Πρώτη Σελίδα - Εβδομαδιαία εφημερίδα Ν.Κιλκίς, 08 Ιουνίου 2017. Посетен на 27 януари 2020 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония