Пейково
|
Пейково Άγιος Μάρκος |
|
|---|---|
| — село — | |
  Пейково  Пейково  Пейково |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Круша |
| Надм. височина | 633 m |
| Население | 89 души (2001) |
Пейково (на гръцки: Άγιος Μάρκος, Агиос Маркос, до 1926 година катаревуса: Πεΐκοβον, Пейковон, димотики Πεΐκοβο, Пейково[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Селото има население от 89 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 23 километра североизточно от град Кукуш (Килкис) и на 13 километра североизточно от Коркутово (Терпилос) в планината Круша на Пейкова река.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Пейково е турско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пейкево (Peykevo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 65 домакинства, като жителите му са 200 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пейково има 815 жители турци.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Пейково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Агиос Маркос.[5] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 60 семейства и 194 жители бежанци.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Пейково
Димитър Иванов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166-167.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 282.
Портал „