Пейково
| Пейково Άγιος Μάρκος | |
| — село — | |
  Пейково  Пейково  Пейково | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Карадаг |
| Надм. височина | 500 m |
| Население | 33 души (2021 г.) |
Пейково (на гръцки: Άγιος Μάρκος, Агиос Маркос, до 1926 година катаревуса: Πεΐκοβον, Пейковон, димотики Πεΐκοβο, Пейково[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 23 km североизточно от град Кукуш (Килкис) и на 13 km североизточно от Коркутово (Терпилос) в планината Карадаг (Мавровуни), на Пейкова река.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Пейково е турско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пейкево (Peykevo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 65 домакинства, като жителите му са 200 мюсюлмани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пейково има 815 жители турци.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Пейково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пейово (Пеjово) има 150 къщи турци.[7] Населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Агиос Маркос.[8] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 60 семейства и 194 жители бежанци.[9] Селото пострадва по време на Гражданската война (1946 – 1949).[3]
Населението традиционно произвежда тютюн, като се занимава и със скотовъдство.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Пейково[2] | Πεϊκόβου | Мегалокамбос | Μεγαλόκαμπος[10] | възвишение в Карадаг на СИ над Пейково (654,7 m)[2] |
| Папа Асламадес[2] | Παπά Άσλαμάδες | Папас | Παπάς[10] | местност в Карадаг на ЮИ от Пейково и на СИ от Лелово[2] |
| Харапади[2] | Χαραπάδες | Каласмата | Χαλάσματα[10] | връх в Карадаг на ЮИ от Пейково и на И от Лелово (943,6 m)[2] |
| Кара тепе[2] | Καρά Λόφος | Арапис | Άράπης[10] | връх в Карадаг на ЮИ от Пейково и на СИ от Лелово (745 m)[2] |
| Кайнак[2] | Καϊνάκ | Пиги | Πηγή[10] | извор в Карадаг на ЮИ от Пейково и на СИ от Лелово (745 m)[2] |
| Кавак[2] | Καβάκ | Левки | Λεύκη[10] | местност в Карадаг на И от Пейково[2] |
| Орта Каран[2] | Άρτά Καράν | Маври Зони | Μαύρη Ζώνη[10] | връх в Карадаг на И над Пейково (898,4 m)[2] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 734[3] | 329[3] | 219[3] | 441[3] | 303[3] | 326[3] | 215[3] | 123[3] | 126 | 82 | 68 | 33 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пейково
Димитър Иванов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 113. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 34. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- 1 2 3 4 5 6 7 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 282.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
