Направо към съдържанието

Елезли

Елезли
Καλολίβαδο
— село —
Гърция
41.0753° с. ш. 22.8996° и. д.
Елезли
Централна Македония
41.0753° с. ш. 22.8996° и. д.
Елезли
Кукушко
41.0753° с. ш. 22.8996° и. д.
Елезли
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина290 m
Население4 души (2021 г.)

Елезли или Елезлия (на гръцки: Καλολίβαδο, Калоливадо или Καλό Λειβάδι, Кало Ливади, до 1926 година Ελεσλή, Елесли[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Кукуш, в област Централна Македония.

Селото е разположено на 290 m надморска височина, на 13 km северно от град Кукуш (Килкис) между селата Грамадна (Евкарпия) и Кара Ахматли (Килади).[2][3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ейлезлия (Eylezlia) е посочено като село в каза Аврет хисар с 10 къщи и 26 жители мюсюлмани.[4] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Елезли има 50 жители турци.[5]

След Междусъюзническата война Елезли попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Елезли (Елезли) има 27 къщи турци.[6] В 1926 година селото е прекръстено на Калоливадо.[7] Турското му население се изселва в Турция и на негово място са заселени няколко каракачански семейства скотовъдци.[2] В 1928 година Елезли е представено като чисто бежанско село с 9 бежански семейства и 33 души.[8] В 1940 година жителите на селото са преброени към тези на Кара Ахматли. По време на Гражданската война (1946 – 1949) селото се разпада и не фигурира в преброяването от 1951 година. След това е обновено.[2]

Селото традиционно се занимава предимно със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 34[2] 56[2] 35[2] 45[2] 28[2] 28[2] 31 17 12 4
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 90. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 33. (на сръбски)
  7. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012