Женско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Женско
Παλαιό Γυναικόκαστρο
Крепостта Женско над селото
Крепостта Женско над селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Надм. височина 126 m
Население (2001) 382 души

Женско (на гръцки: Παλαιό Γυναικόκαστρο, Палео Гинекокастро, катаревуса: Παλαιόν Γυναικόκαστρον, Палеон Гинекокастрон, до 1926 Αβρέτ Ισσάρ, Аврет Исар[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Женско има население от 382 души (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Женско е селище с древна история. В землището на селото са открити археологически останки от античността и средновековието. В 1355-1371 е главна крепост в княжеството на Богдан[2][3] в Егейска Македония. В началото на 1913 година Богдан Филов, посещава селото и оставя интересни бележки за местната крепост:

След това се качихме на калето, което се намира на един стръмен скалист връх на югозапад от селото. Запазени са още доста остатъци от стените и най-високата кула. Стените са градени от ломени камъни и хоросан без керемиди. На някои, вероятно по-късни места има и парчета от тухли и керемиди. Кулата има пластове от тухли в 4 реда. Най-долният и етаж е бил засводен. Личи добре старият път, който е водел в калето. Стената край него има на вътрешната си стена слепи арки. На върха има много дълбок (около 20 метра) кладенец, а под калето има "змияна дупка": естествена триъгълна, много дълбока хоризонтална дупка между скалите. В подножието на калето на западната страна се е намирал некрополът: тук са били открити много гробове с разни старини.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През 15 век-17 век Аврет хисар е център на вилает.[5] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1619-1620 година е отбелязано, че Аврет хисаръ̀ има 79 джизие ханета (домакинства).[6] През ХVІІ-ХVІІІ век в Аврет хисар се провежда ежегоден панаир, който в края на ХVІІІ век е преместен в Кукуш.[7]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село „град Авретхисар“ е представляван от своя кмет или пълномощник Тодори, син на Станчо.[8]

През 19 век и началото на 20 век, Женско е малко селище със смесено население, числящо се към Кукушката (Аврет Хисарската) кааза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Женско е посочено като село с 55 домакинства с 239 жители българи и 27 турци.[9] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година селото брои 245 жители, от които 200 българи християни и 45 турци.[10] Пак според Кънчов в по-старо време село Женско, наричано от турците Аврет Хисар, т.е. женска крепост е било административен център на каазата, заради което в официалните турски документи тя носи това име.[10]

В началото на 20 век цялото село Женско е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Женско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година Женско е прекръстено на Гинекокастрон - превод на турското име женска крепост.[13] Българското население се изселва в България и през 20-те години на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 111 бежански семейства с 352 души.[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Женско
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Христов Гърков (Насо, 1874 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев, 1 рота на 15 щипска дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Божин Атанасов (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Божин Кръстев Делев (Кръстов, 1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов Зефиров (1879/1882 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Дино Янов (Димо, 1882 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Данаилов (Вано, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Христов (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстю Митов (Мицов, Мицев, 1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Стоилов (? - 1912), македоно-одрински опълченец, четата на Гоце Междуречки, загинал на 20 ноември 1912 година[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Танчев Кьосев (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg П. Индов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Тоше Танчов (Туши, 1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юли 1913 година[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Димов (Динов, 1880 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, земеделец, неграмотен, Кукушката чета[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Янкулов Патриков (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина[29]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αβρέτ Ισσάρ -- Γυναικόκαστρον
  2. Падане на българските държави под осмaнска власт, Атлас по История, МНП 1983 г. стр.8
  3. Тhe Bulgarian lands in the middle of the 14th century - names, scales and states since Codex Parisinus latinus and genovese maritime maps and descriptions in: Ph. Lauer, Catalogue des manuscrits latins, pp.95-6, d'après la Bibliothèque Nationale Lat. 1623, IX-X, Paris, 1940.
  4. Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 - 1916, София, 1993, стр. 51.
  5. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 80, 271
  6. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 272.
  7. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 36.
  8. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
  9. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 162-163.
  10. а б Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 165.
  11. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pр. 98-99.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 847.
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 191.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 60.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 202.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 269.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 198.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 770.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 450.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 652.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 398.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 319.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 692.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 238.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 541.
     Портал „Македония“         Портал „Македония