Женско
|
Женско Παλαιό Γυναικόκαστρο |
|
|---|---|
 Крепостта Женско над селото |
|
  Женско  Женско |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 126 m |
| Население | 382 души (2001) |
Женско (на гръцки: Παλαιό Γυναικόκαστρο, Палео Гинекокастро, катаревуса: Παλαιόν Γυναικόκαστρον, Палеон Гинекокастрон, до 1926 Αβρέτ Ισσάρ, Аврет Исар[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Женско има население от 382 души (2001).
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Женско е селище с древна история. В землището на селото са открити археологически останки от античността и средновековието.[2] В 1355 - 1371 година Женско е главна крепост в княжеството на Богдан[3][4] в Егейска Македония. В началото на 1913 година Богдан Филов, посещава селото и оставя интересни бележки за местната крепост:
| „ | След това се качихме на калето, което се намира на един стръмен скалист връх на югозапад от селото. Запазени са още доста остатъци от стените и най-високата кула. Стените са градени от ломени камъни и хоросан без керемиди. На някои, вероятно по-късни места има и парчета от тухли и керемиди. Кулата има пластове от тухли в 4 реда. Най-долният и етаж е бил засводен. Личи добре старият път, който е водел в калето. Стената край него има на вътрешната си стена слепи арки. На върха има много дълбок (около 20 метра) кладенец, а под калето има „змияна дупка“: естествена триъгълна, много дълбока хоризонтална дупка между скалите. В подножието на калето на западната страна се е намирал некрополът: тук са били открити много гробове с разни старини.[5] | “ |
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XV век – XVII век Аврет хисар е център на вилает.[6] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1619 - 1620 година е отбелязано, че Аврет хисаръ̀ има 79 джизие ханета (домакинства).[7] През ХVІІ-ХVІІІ век в Аврет хисар се провежда ежегоден панаир, който в края на ХVІІІ век е преместен в Кукуш.[8]
В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село „град Авретхисар“ е представляван от своя кмет или пълномощник Тодори, син на Станчо.[9]
През XIX век и началото на XX век, Женско е малко селище със смесено население, числящо се към Кукушката (Аврет Хисарската) кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Женско е посочено като село с 55 домакинства с 239 жители българи и 27 турци.[10] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година селото брои 245 жители, от които 200 българи християни и 45 турци.[11] Пак според Кънчов в по-старо време село Женско, наричано от турците Аврет Хисар, т.е. женска крепост е било административен център на каазата, заради което в официалните турски документи тя носи това име.[11]
В началото на XX век цялото село Женско е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Женско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година Женско е прекръстено на Гинекокастрон - превод на турското име женска крепост.[14] Българското население се изселва в България и през 20-те години на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 111 бежански семейства с 352 души.[15]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Женско
Атанас Христов Гърков (Насо, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев, 1 рота на 15 щипска дружина[16]- Божин Атанасов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[17]
- Божин Кръстев Делев (Кръстов, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина[18]
- Георги Христов Зефиров (1879/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина[19]
- Дино Янов (Димо, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[20]
- Иван Данаилов (Вано, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[21]
- Кольо Христов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[22]
- Кръстю Митов (Мицов, Мицев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[23]
- Лазар Стоилов (? – 1912), македоно-одрински опълченец, четата на Гоце Междуречки, загинал на 20 ноември 1912 година[24]
- Мито Танчев Кьосев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина[25]
- П. Индов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[26]
- Тоше Танчов (Туши, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юли 1913 година[27]
- Трайко Димов (Динов, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина[28]
- Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, земеделец, неграмотен, Кукушката чета[29]
- Христо Янкулов Патриков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина[30]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αβρέτ Ισσάρ -- Γυναικόκαστρον
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/46902/2465/7-10-1994 - ΦΕΚ 840/Β/11-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 юни 2018.
- ↑ Падане на българските държави под осмaнска власт, Атлас по История, МНП 1983 г. стр.8
- ↑
.
- ↑ Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 - 1916, София, 1993, стр. 51.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 80, 271
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 272.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 36.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 162-163.
- ↑ а б Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 165.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne. Paris, 1905, pр. 98-99.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 847.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 191.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 60.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 202.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 269.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 198.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 770.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 450.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 652.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 398.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 319.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 692.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 238.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 541.
Портал „