Женско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Женско
Παλαιό Γυναικόκαστρο
Крепостта Женско над селото
Крепостта Женско над селото
Гърция
40.9497° с. ш. 22.7453° и. д.
Женско
Централна Македония
40.9497° с. ш. 22.7453° и. д.
Женско
Кукушко
40.9497° с. ш. 22.7453° и. д.
Женско
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Надм. височина 126 m
Население 382 души (2001)

Женско (на гръцки: Παλαιό Γυναικόκαστρο, Палео Гинекокастро, катаревуса: Παλαιόν Γυναικόκαστρον, Палеон Гинекокастрон, до 1926 Αβρέτ Ισσάρ, Аврет Исар[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Женско има население от 382 души (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Женско (крепост)

Женско е селище с древна история. В землището на селото са открити археологически останки от античността и средновековието.[2] В 1355 - 1371 година Женско е главна крепост в княжеството на Богдан[3][4] в Егейска Македония. В началото на 1913 година Богдан Филов, посещава селото и оставя интересни бележки за местната крепост:

„ След това се качихме на калето, което се намира на един стръмен скалист връх на югозапад от селото. Запазени са още доста остатъци от стените и най-високата кула. Стените са градени от ломени камъни и хоросан без керемиди. На някои, вероятно по-късни места има и парчета от тухли и керемиди. Кулата има пластове от тухли в 4 реда. Най-долният и етаж е бил засводен. Личи добре старият път, който е водел в калето. Стената край него има на вътрешната си стена слепи арки. На върха има много дълбок (около 20 метра) кладенец, а под калето има „змияна дупка“: естествена триъгълна, много дълбока хоризонтална дупка между скалите. В подножието на калето на западната страна се е намирал некрополът: тук са били открити много гробове с разни старини.[5] “

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XV век – XVII век Аврет хисар е център на вилает.[6] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1619 - 1620 година е отбелязано, че Аврет хисаръ̀ има 79 джизие ханета (домакинства).[7] През ХVІІ-ХVІІІ век в Аврет хисар се провежда ежегоден панаир, който в края на ХVІІІ век е преместен в Кукуш.[8]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село „град Авретхисар“ е представляван от своя кмет или пълномощник Тодори, син на Станчо.[9]

През XIX век и началото на XX век, Женско е малко селище със смесено население, числящо се към Кукушката (Аврет Хисарската) кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Женско е посочено като село с 55 домакинства с 239 жители българи и 27 турци.[10] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година селото брои 245 жители, от които 200 българи християни и 45 турци.[11] Пак според Кънчов в по-старо време село Женско, наричано от турците Аврет Хисар, т.е. женска крепост е било административен център на каазата, заради което в официалните турски документи тя носи това име.[11]

В началото на XX век цялото село Женско е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Женско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година Женско е прекръстено на Гинекокастрон - превод на турското име женска крепост.[14] Българското население се изселва в България и през 20-те години на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 111 бежански семейства с 352 души.[15]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Женско
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Христов Гърков (Насо, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев, 1 рота на 15 щипска дружина[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Божин Атанасов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Божин Кръстев Делев (Кръстов, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов Зефиров (1879/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Дино Янов (Димо, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Данаилов (Вано, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Христов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстю Митов (Мицов, Мицев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Стоилов (? – 1912), македоно-одрински опълченец, четата на Гоце Междуречки, загинал на 20 ноември 1912 година[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Танчев Кьосев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина[25]
  • Flag of Bulgaria.svg П. Индов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Тоше Танчов (Туши, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юли 1913 година[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Димов (Динов, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, земеделец, неграмотен, Кукушката чета[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Янкулов Патриков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина[30]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/46902/2465/7-10-1994 - ΦΕΚ 840/Β/11-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 юни 2018.
  3. ↑ Падане на българските държави под осмaнска власт, Атлас по История, МНП 1983 г. стр.8
  4. ↑ Тhe Bulgarian lands in the middle of the 14th century - names, scales and states since Codex Parisinus latinus and genovese maritime maps and descriptions in: Ph. Lauer, Catalogue des manuscrits latins, pp.95-6, d'après la Bibliothèque Nationale Lat. 1623, IX-X, Paris, 1940.
  5. ↑ Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 - 1916, София, 1993, стр. 51.
  6. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 80, 271
  7. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 272.
  8. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 36.
  9. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
  10. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
  11. ↑ а б Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  14. ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 191.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 60.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 202.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 269.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 824.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 198.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 770.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 450.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 652.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 398.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 319.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 692.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 238.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Женско&oldid=10874053“.