Женско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Женско
Παλαιό Γυναικόκαστρο
Крепостта Женско над селото
Крепостта Женско над селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Надм. височина 126 m
Население (2001) 382 души

Женско (на гръцки: Παλαιό Γυναικόκαστρο, Палео Гинекокастро, катаревуса: Παλαιόν Γυναικόκαστρον, Палеон Гинекокастрон, до 1926 Αβρέτ Ισσάρ, Аврет Исар[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Женско има население от 382 души (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Женско е селище с древна история. В землището на селото са открити археологически останки от античността и средновековието. В 1355-1371 е главна крепост в княжеството на Богдан[2][3] в Егейска Македония. В началото на 1913 година Богдан Филов, посещава селото и оставя интересни бележки за местната крепост:

След това се качихме на калето, което се намира на един стръмен скалист връх на югозапад от селото. Запазени са още доста остатъци от стените и най-високата кула. Стените са градени от ломени камъни и хоросан без керемиди. На някои, вероятно по-късни места има и парчета от тухли и керемиди. Кулата има пластове от тухли в 4 реда. Най-долният и етаж е бил засводен. Личи добре старият път, който е водел в калето. Стената край него има на вътрешната си стена слепи арки. На върха има много дълбок (около 20 метра) кладенец, а под калето има "змияна дупка": естествена триъгълна, много дълбока хоризонтална дупка между скалите. В подножието на калето на западната страна се е намирал некрополът: тук са били открити много гробове с разни старини.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През 15 век-17 век Аврет хисар е център на вилает.[5] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1619-1620 година е отбелязано, че Аврет хисаръ̀ има 79 джизие ханета (домакинства).[6] През ХVІІ-ХVІІІ век в Аврет хисар се провежда ежегоден панаир, който в края на ХVІІІ век е преместен в Кукуш.[7]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село „град Авретхисар“ е представляван от своя кмет или пълномощник Тодори, син на Станчо.[8]

През 19 век и началото на 20 век, Женско е малко селище със смесено население, числящо се към Кукушката (Аврет Хисарската) кааза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Женско е посочено като село с 55 домакинства с 239 жители българи и 27 турци.[9] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година селото брои 245 жители, от които 200 българи християни и 45 турци.[10] Пак според Кънчов в по-старо време село Женско, наричано от турците Аврет Хисар, т.е. женска крепост е било административен център на каазата, заради което в официалните турски документи тя носи това име.[10]

В началото на 20 век цялото село Женско е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Женско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година Женско е прекръстено на Гинекокастрон - превод на турското име женска крепост.[13] Българското население се изселва в България и през 20-те години на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 111 бежански семейства с 352 души.[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Женско
  • България Атанас Христов Гърков (Насо, 1874 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев, 1 рота на 15 щипска дружина[15]
  • България Божин Атанасов (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[16]
  • България Божин Кръстев Делев (Кръстов, 1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина[17]
  • България Георги Христов Зефиров (1879/1882 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина[18]
  • България Дино Янов (Димо, 1882 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[19]
  • България Иван Данаилов (Вано, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[20]
  • България Кольо Христов (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[21]
  • България Кръстю Митов (Мицов, Мицев, 1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[22]
  • България Лазар Стоилов (? - 1912), македоно-одрински опълченец, четата на Гоце Междуречки, загинал на 20 ноември 1912 година[23]
  • България Мито Танчев Кьосев (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина[24]
  • България П. Индов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[25]
  • България Тоше Танчов (Туши, 1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юли 1913 година[26]
  • България Трайко Димов (Динов, 1880 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 15 щипска дружина[27]
  • България Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, земеделец, неграмотен, Кукушката чета[28]
  • България Христо Янкулов Патриков (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 1 рота на 15 щипска дружина[29]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αβρέτ Ισσάρ -- Γυναικόκαστρον
  2. Падане на българските държави под осмaнска власт, Атлас по История, МНП 1983 г. стр.8
  3. Тhe Bulgarian lands in the middle of the 14th century - names, scales and states since Codex Parisinus latinus and genovese maritime maps and descriptions in: Ph. Lauer, Catalogue des manuscrits latins, pp.95-6, d'après la Bibliothèque Nationale Lat. 1623, IX-X, Paris, 1940.
  4. Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 - 1916, София, 1993, стр. 51.
  5. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 80, 271
  6. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 272.
  7. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 36.
  8. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
  9. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 162-163.
  10. а б Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 165.
  11. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pр. 98-99.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 847.
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 191.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 60.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 202.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 269.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 198.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 770.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 450.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 652.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 398.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 319.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 692.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 238.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 541.
     Портал „Македония“         Портал „Македония