Направо към съдържанието

Шемница (дем Кукуш)

Тази статия е за селото. За реката вижте Шемница.

Шемница
Κεντρικό
— село —
Гърция
41.1656° с. ш. 22.8947° и. д.
Шемница
Централна Македония
41.1656° с. ш. 22.8947° и. д.
Шемница
Кукушко
41.1656° с. ш. 22.8947° и. д.
Шемница
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областКруша
Надм. височина391 m
Население320 души (2001)

Шемница или Снефча (на гръцки: Κεντρικό, Кендрико, катаревуса: Κεντρικόν, Кендрикон, до 1927 Σνέφτσα, Снефца[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Шемница има население от 320 души (2001).

Селото е разположено в планината Круша.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Шемница е село в казата Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Щемица (Chtemitza) е посочено като селище в Аврет Хисарската каза с 80 домакинства, с 85 жители мюсюлмани и 300 жители българи.[2]

През ноември 1880 година жителите на Шемница заедно с околните села Морарци и Деречифлик се опакват в Екзархията от гръцкия владика за вършените от него насилия.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шемница (Енфидже) има 160 жители българи християни, 300 турци и 80 цигани.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Щемница (Chtemnitza) има 560 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шемница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е променено на Кендрикон. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 98 семейства и 365 жители бежанци.[7]

Родени в Шемница
  • Иван Василев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[8]

На Шемница е наречена улица в кварталите „Разсадник-Коньовица“ и „Красна поляна 3“ в София (Карта).

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 357.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111 и 888.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.