Шемница (дем Кукуш)
Тази статия е за селото. За реката вижте Шемница.
| Шемница Κεντρικό | |
| — село — | |
  Шемница  Шемница  Шемница | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Круша |
| Надм. височина | 260 m |
| Население | 158 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 61100 |
Шемница или Снефча (на гръцки: Κεντρικό, Кендрико, катаревуса: Κεντρικόν, Кендрикон, до 1927 година Σνέφτσα, Снефца[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 250 m надморска височина в склоновете на планината Круша, на 21 km северно от Кукуш (Килкис).[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Шемница е село в Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Щемица (Chtemitza) е посочено като селище в Аврет Хисарската каза с 80 домакинства, с 85 жители мюсюлмани и 300 жители българи.[4]
През ноември 1880 година жителите на Шемница заедно с околните села Морарци и Деречифлик се опакват в Екзархията от гръцкия владика за вършените от него насилия.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шемница (Енфидже) има 160 жители българи християни, 300 турци и 80 цигани.[6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Щемница (Chtemnitza) има 560 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шемница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. По време на войната цялото население на селото бяга в Струмица, България.[3] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сневце (Сневце) има 10 къщи славяни християни, 50 къщи турци и 30 къщи цигани мохамедани.[9]
Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци от Понт и Кавказ.[3] В 1927 година името на селото е променено на Кендрикон. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 98 семейства и 365 жители бежанци.[10]
Населението традиционно произвежда пшеница и тютюн, като се занимава и със скотовъдство.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 199[3] | 193[3] | 367[3] | 593[3] | 507[3] | 2019[3] | 404[3] | 376[3] | 253 | 283 | 228 | 158 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Шемница
Иван Василев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[11]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Шемница е наречена улица в кварталите „Разсадник-Коньовица“ и „Красна поляна 3“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 123. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 357.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111 и 888.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 33. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
