Новоселяни (дем Кукуш)
| Новоселяни Ελευθεροχώρι | |
| — село — | |
_-_Yéni-Koï_(anciennement)_;_Elefthérochorion_(actuellement)_-_Médiathèque_de_l'architecture_et_du_patrimoine_-_APOR163639.jpg) Старата църква в Новоселяни, май – юли 1916 година | |
  Новоселяни  Новоселяни  Новоселяни | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 60 m |
| Население | 88 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 61100 |
| Телефонен код | 2341 |
| Новоселяни в Общомедия | |
Новоселяни или Ново село, още Еникьой, Йеникьой (на гръцки: Ελευθεροχώρι, Елефтерохори, катаревуса Ελευθεροχώριον, Елефтерохорион, до 1927 година Γενή Κιόι, Еникьой[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 60 m надморска височина, на 13 km северозападно от Кукуш (Килкис).[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Новоселяни е българско село в Авретхисарската каза (Кукуш) на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Новоселяни има 125 жители българи.[4]
Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Новоселяни (Novosseliani) има 176 българи екзархисти и в селото работи българско училище с 1 учител и 52 ученици.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на войната населението му бяга в България и в преброяването от 1913 година е напуснато селище, а в това от 1920 година изобщо не фигурира.[3] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ново село (Ново Село) има 20 къщи славяни християни.[6]
Селото е възстановено в 1924 година, като тук са заселени гърци бежанци.[3] През 1926 години селото е прекръстено на Елевтерохори.[7] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 66 семейства и 182 жители бежанци.[8]
Населението традиционно произвежда предимно пшеница.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 0[3] | 184[3] | 332[3] | 304[3] | 301[3] | 188[3] | 176[3] | 155 | 248 | 126 | 88 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Новоселяни
Александър Райнов Георгиев, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 110. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 16
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
