Робово (Кукушко)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Робово.

Робово
Ροδώνας
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Надм. височина 384[1] m

Робово (на гръцки: Ροδώνας, Родонас, катаревуса: Ροδών, Родон, до 1926 Ρόμποβο, Робово[2]) е бивше село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено северно от град Кукуш (Килкис), западно от североизточния бряг на Дойранското езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Робово е смесено село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Бубово (Boubovo) е посочено като село в Дойранска каза с 45 къщи и 30 жители мюсюлмани и 90 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Робово има 225 жители, от които 110 българи, 90 турци и 25 цигани.[4]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Робово (Robovo) има 64 българи екзархисти.[5]

През Балканската война в селото влизат части на българската армия.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и Турция. В 1926 година името на селото е сменено на Родонас, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[2] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 60 семейства и 261 жители бежанци.[6]

Бежанците заселени в 1922 година са от чорленското село Чингене Сарай. По-късно в 1928 година се заселват и понтийски гърци от Орду, Чайбашъ, Артас, Маден, Елеви, Месудие. Бежанците първоначално използват старата българска църква „Свети Никола“, построена около 1830 година. В 1935 година изграждат нова църква „Света Троица“ и до нея училищна сграда. По-късно селото е изоставено.[7][8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Робово
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Иванов Кръстев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Координатите са взети от www.fallingrain.com
  2. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ρόμποβο - Ροδώνας
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 190 – 191.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 100-101.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  7. Εκκλησίες και ξωκλήσια του τόπου μου. // Посетен на 27 януари 2020 г.
  8. Το χωριό Ροδώνας. // Πρώτη Σελίδα - Εβδομαδιαία εφημερίδα Ν.Κιλκίς, 19 Οκτωβρίου 2017. Посетен на 27 януари 2020 г.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 30
     Портал „Македония“         Портал „Македония