Робово (Кукушко)
Вижте пояснителната страница за други значения на Робово.
|
Робово Ροδώνας |
|
|---|---|
| — село — | |
  Робово  Робово  Робово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Надм. височина | 384[1] m |
Робово (на гръцки: Ροδώνας, Родонас, катаревуса: Ροδών, Родон, до 1926 Ρόμποβο, Робово[2]) е бивше село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено северно от град Кукуш (Килкис), западно от североизточния бряг на Дойранското езеро.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Робово е смесено село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Бубово (Boubovo) е посочено като село в Дойранска каза с 45 къщи и 30 жители мюсюлмани и 90 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Робово има 225 жители, от които 110 българи, 90 турци и 25 цигани.[4]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Робово (Robovo) има 64 българи екзархисти.[5]
През Балканската война в селото влизат части на българската армия.
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и Турция. В 1926 година името на селото е сменено на Родонас, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[2] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 60 семейства и 261 жители бежанци.[6]
Бежанците заселени в 1922 година са от чорленското село Чингене Сарай. По-късно в 1928 година се заселват и понтийски гърци от Орду, Чайбашъ, Артас, Маден, Елеви, Месудие. Бежанците първоначално използват старата българска църква „Свети Никола“, построена около 1830 година. В 1935 година изграждат нова църква „Света Троица“ и до нея училищна сграда. По-късно селото е изоставено.[7][8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Робово
Сотир Иванов Кръстев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Координатите са взети от www.fallingrain.com
- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Εκκλησίες και ξωκλήσια του τόπου μου. // Посетен на 27 януари 2020 г.
- ↑ Το χωριό Ροδώνας. // Πρώτη Σελίδα - Εβδομαδιαία εφημερίδα Ν.Κιλκίς, 19 Οκτωβρίου 2017. Посетен на 27 януари 2020 г.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 30
Портал „