Алексово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алексово
Μυλοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Круша
Надм. височина 277 m
Население 107 души (2001)

Алексово (на гръцки: Μυλοχώρι, Милохори, катаревуса: Μυλοχώριον, Милохорион) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Селото има население от 108 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 12 километра северно от Кукуш (Килкис).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името Алексова с 33 джизие ханета (домакинства). Според документ от 1625 година Алексова има 25 ханета.[1]

През XIX век Алексово е село в казата Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Алексово (Aleksovo) има 45 домакинства и 158 жители мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Алексово (Нехире Мутне) има 420 жители българи християни.[3]

В Алексово пуска корени кукушката уния, но в 1900 година селото се отказва от нея и става екзархийско. Българският търговски агент в Солун Атанас Шопов и секретарят на агентството Недялко Колушев пишат:

Не е истина, че селата Алексово и Рошлово (Доганджий) са се отказали от унията по причина на преследвания и терор от страна на някакви си разбойнически чети; отказванието на тия две села, тъй и на селата Беглерия и Калиново е станало по причина, че български черковни власти са запретили на православните българи да се сродяват, т.е. да вземат или да дават моми от и на униатите, да им венчават и кръщават или да приемат от тях кърстници и кумове и пр. А не трябва да се изпуска от предвид, че всичките села в каазата, цялото население е българско православно, само в казаните четири села е имало 10 – 15 униатски къщи.[4]

Според данни на председателя на българската църковна община в Кукуш от лятото на 1903 година село Алексово е разделено в конфесионално отношение, като една част от жителите му е под върховенството на Българската Екзархия, а друга е униатска.[5]

В 1905 година цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Алеково (Alekovo) има 496 българи екзархисти и в селото работи българско училище с 1 учител и 19 ученици.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Алексово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] По данни на католическия свещеник Ван ден Пукхейд селото е изгорено от гръцки военни през Междусъюзническата война[8].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Алексово попада в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година Алексия (Αλέξια) е представено като чисто бежанско със 76 бежански семейства и 218 души.[9]

От 1918 до 1921 година в Мирово, Морарци и Алексово служи униатският свещеник Атанас Иванов, а в 1919 – 1921 г. в Алексово служи Стоян Пецов.[10] След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[10] Наследник на алексовската униатска енория „Свети Илия“ е и енорията „Свети Илия“ в Радово, Струмишко.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Алексово
Димитър Димашев
Македоно-одрински опълченци от Алексово
  • Flag of Bulgaria.svg Вано Георгиев Делиянов (1886 – ?), Кукушката чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Илиев (Ильов, 1884 – 1913), Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, починал на 29 юни 1913 година[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Киров (1889 – ?), Кукушката чета[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Киров Наков (1888 – ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Дельо Пецов (1862 – ?), Кукушката чета[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Ильо Христов (1890 – ?), Кукушката чета[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Митьо Бинин (1890 – ?), четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Гоцев (1890 – ?), Кукушката чета[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Стоянов (Митю, 1889 – 1913), Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, убит на 21 юни 1913 година в Междусъюзническата война[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Андонов, 22-годишен, четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Ильов (1890 – ?), Кукушката чета[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Ириклицки (1886 – ?), Кукушката чета[23]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 164 – 165.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 168.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 18.
  5. Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи, София 1978, стр. 300 – Писмо на йеромонах Неофит от 12 юли 1903 г.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 98 – 99.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826.
  8. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.197
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево. // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
  11. За Радово. // Парохија Свети Пророк Илија - Радово. Посетен на 10 септември 2017.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.203.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.310.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.364. Може би идентичен с Гоце Киров Наков.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.478.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.569.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.769.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.85.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.182.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.674.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.40.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.319.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.320.
     Портал „Македония“         Портал „Македония