Радово (община Босилово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия



Вижте пояснителната страница за други значения на Радово.

Радово
Радово
— село —
Знаме
      
Църквата „Свети Илия“
Църквата „Свети Илия“
41.45° с. ш. 22.7658° и. д.
Радово
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаБосилово
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина208 m
Население851 души (2002)
Пощенски код2433
МПС кодSR
Радово в Общомедия

Радово (на македонска литературна норма: Радово) е село в община Босилово на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Струмишкото поле, източно от Струмица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Разрушената джамия в Радово

През XIX век селото е чисто турско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Радово (Radovo) е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 93 българи и 40 мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 440 жители, всички турци.[2]

При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война през 1913 година в Радово, което остава в България, се заселват униати от кукушките български села. В 1916 година в селото служи униатският свещеник Стоян Пецов.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 851 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 834
албанци 0
турци 16
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Киро Стоянов
Родени в Радово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
  4. Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05 
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 281.