Хамзали (Огражден)
Тази статия е за бившето подогражденско село. За днешното струмишко полско село вижте Хамзали.
| Хамзали Хамзали | |
| — село — | |
  Хамзали | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Босилово |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 252 m |
| Население | 22 души (2002) |
| Закриване | 1937 година |
| МПС код | SR |
Хамзали или Горно Хамзали (на македонска литературна норма: Хамзали, местното произношение на името е Амзалѝя) е бивше село в Северна Македония, разположено на територията на община Босилово, Струмишко, в подножието на Огражден.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се е намирало в подножието на Огражден, северозападно от Дървош и югоизтоно от Чанаклия.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото е производно от личното име Амза (Хамза) със суфикса -ли(я).
В Османската империя и България
[редактиране | редактиране на кода]Селото е основано в XVII – XVIII век от турци преселници от Мала Азия, подобно на няколко други села в района.[2]
През XIX век селото е едно от големите турски села в Струмишката котловина, в което живеят и малко българи.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Емзалия (Emzalia) е посочено като село с 10 домакинства, като жителите му са 23 мюсюлмани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 990 жители, от които 80 българи християни и 910 турци.[5]
Селото има типично подпланинска икономика – жителите му имат големи пасища на склоновете на Огражден и скотовъдството е основно занимание, като се отглеждат овце и говеда. Южно от селото землището е подходящо за земеделие и се отглеждат жито и тютюн.[2]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Амзалии живеят 388 турци, а останалите жители на селото са българи.[6]
В Югославия
[редактиране | редактиране на кода]В 1936 – 1937 година селото има 90 домакинства турци, които тогава се изселват в Турция и то е изоставено. Частта от землището, която е обработваема земя е закупена от индустриалното предприятие „Бата“ със седалище в Борово. По-късно става собственост на Земеделския комбинат ЗИК със седалище в Струмица. Комбинатът гледа тук лозя и около 1000 овце, които пасат в Огражден. В селото е имало остатъци от разрушената джамия, запуснато гробище и чешма.[2] От българите изселници от Хамзали произхождат родовете Гоневци в Добрейци и Амзалици в Градско Балдовци.[2]
По-късно Хамзали е възстановено на юг в Струмишкото поле.
Хамзалийски манастир
[редактиране | редактиране на кода]
Край старото село е разположен мъжкият Хамзалийски манастир „Св. св. Климент и Наум Охридски“. В 2000 година е построена каменната църква на манастира във византийски стил. В 2003 година са построени и сградите на манастира с параклис, посветен на Свети Григорий Палама.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Муртеза, български революционер, деец на ВМРО[8]
- Починали в Хамзали
Гено Йотов Генов, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[9]- Стефан Никифоров Хубанов, български военен деец, ветеринарен подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Трифуноски, Јован Ф. Расељена села у Струмичкој котлини // Гласник српског географског друштва LVI (2). 1976. с. 72. (на сръбски)
- ↑ Трифуноски, Јован Ф. Расељена села у Струмичкој котлини // Гласник српског географског друштва LVI (2). 1976. с. 71 – 72. (на сръбски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
- ↑ Хамзали – манастир Светите Климент и Наум Охридски // Македонска православна црква. Посетен на 22 април 2014 г.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 940.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 109, л. 121
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 136, л. 16, 17, 18; а.е. 137, л. 2, 3
| |||||||||||
