Бориево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето



Бориево
Бориево
— село —
Църквата „Рождество Богородично“
Църквата „Рождество Богородично“
North Macedonia relief location map.jpg
41.4233° с. ш. 22.765° и. д.
Бориево
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаБосилово
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина195 m
Население926 души (2002)
Пощенски код2433
МПС кодSR
Бориево в Общомедия

Бориево (на македонска литературна норма: Бориево) е село в община Босилово на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Струмишкото поле, източно от град Струмица.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Бориево е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 българи.[1] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 275 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 352 българи екзархисти и 64 патриаршисти гъркомани. Там функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Бориево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 926 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 925
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бориево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188 – 189.
  2. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106 – 107. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05