Гаврил Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гаврил Атанасов
български зограф

Роден
1863 г.
Починал
1951 г. (88 г.)
Гаврил Атанасов в Общомедия
„Свети Пантелеймон възкресява мъртвец“, икона на Гаврил Атанасов, рисувана в Берово в 1893 г.

Гаврил Атанасов Христов е български зограф и фотограф от Македония от края на XIX – началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1862[1] или 1863 година[2] в Берово, тогава в Османската империя, в семейството на влах преселник от Крушево и майка от Ратево.[1] Гаврил Атанасов посещава българското училище в Берово в 1870 – 1871 година. Тъй като семейството му е бедно, работи като аргатин. Когато е на около 18 години заминава за Света гора при брат си Христо, който работи като слуга в манастира „Свети Пантелеймон“. Там вижда работата на зографите и сам пожелава да се обучава за зограф. Брат му предплаща обучението му и Гаврил Атанасов учи занаята първо при Григори Шкурт в Карея, но недоволен от учителя си, остава при него от 1881 до 1885 година и го напуска. След това се обучава при негушанина Христодулос Матеу пак в Карея, при когото се обучава от 1886 до 1887 година, а след това става негов помощник. Съвместната им работа продължава 13 години, а през това време рисуват икони изключително за Русия. Към 1898 година Гаврил се отделя от майстора и прекарва година и половина в Карея.[2][1] След това се връща в Берово и се жени за Мария Попбурова, с която имат осем деца. Синът му Борис също е зограф.[1]

Умира в Берово в 1951 година.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Свети Йоан Златоуст от южната олтарна врата на манастира „Свети Архангел Михаил“ в Берово, подписана „Иконописецъ Гавриилъ Атан. македонецъ от село Берово Малешъ 1897 г.“

Гаврил е автор на множество иконостаси, преносими икони и стенописи в Малешево и Пиянец, както и в Кочанско, Щипско, Радовишко, Струмишко.[1] Само в църквите в Малешево и Пиянец Републиканският институт за защита на културно-историческите паметници е регистрирал 300 икони, от които 41 на сина му Борис.[1] Негова е иконата на Свети Димитър в построената в 1866 година кюстендилска църква „Свети Димитър“.[3]

В „Архангел Михаил“ Гаврил работи в периода от 1899 до 1920 година и 13 икони в него носят неговия подпис.[1][4] Заедно със зографите Григорий Пецанов и Димитър Папрадишки Гаврил Атанасов е автор на иконописта в струмишката българска катедрала „Св. св. Кирил и Методий“, построена в 1911 година.[5] В 1913 – 1914 година рисува иконите в църквата „Свети Спас“ в Раздол и „Света Троица“ в Добри лаки.[6]

Заради започването на войните Гаврил спира дейността си, но я подновява в 1920 година. В 1921 – 1922 година твори в църквата „Възснесение Христово“ в Погулево.[7] В 1919 година рисува иконите за църквата „Свети Георги“ във Воиславци.[8] Едни от най-хубавите му икони са в храма „Свети Димитър“ в Смиланци.[1]

Иконостасът в „Архангел Михаил“ в Берово

В периода 1924 – 1925 година рисува всички икони за църквата „Рождество Богородично“ в Тренчовци, Беровско. По същото време Гаврил изписва иконите за църквата „Свети Георги“ в Град, „Рождество Богородично“ в Ракитец, „Свети Атанасий“ в Мачево, Беровско, в беровските църкви „Рождество Богородично“ и „Животворящ източник“ (1920 – 1922 година). Автор е на стенописите в църквата „Света Богородица“ в село Дворище, Беровско, на иконите в църквата „Свети Георги“ (1932 – 1933 година) в село Сушица, Струмишко. Негово дело са стенописите в средния купол и Света Варвара на стената в църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Ваксево, Кюстендилско.[4]

Църквата „Свети Атанасий“ в Нов Истевник е изградена в 1936 година и иконите са от XX век от зограф Гаврил Атанасов. Не е зографисана.[9]

Убитият Даме Груев

Освен със зографството Гаврил Атанасов се занимава и с фотография и е първият фотограф в Малешево. Той е автор на снимката на убития в 1906 година край малешевското село Русиново Даме Груев. Снимката е направена с комисията за идентифициране на убитите комити. През 1934 година ателието на Атанасов изгаря и голяма част от творчеството му е унищожена.[1]

Техника[редактиране | редактиране на кода]

По разказ на Гаврил Атанасов, техниката му на рисуване включва изключително внимателно рисуване с въглен на грундирана дъска, за да не се повреди гладката повърхност на грунда. Върху тези линии Атанасов прокарва втори линии с молив, изчиства въглена и започва работа с боите. Той смесва малко боите на палитрата, освен за по-специалните тонове. Обикновено слагал боите и с кръгла четка с къси косми започва да чука по багрилата докато не започват да преливат едно в друго. По този начин в неговите творби се получават фини полутонове и преходи. Багрилата се заглаждат идеално чрез тази техника и не остават каквито и да е следи от четка. Иконата се лакира, след като изсъхне боята. Тази техника повлиява и върху стила на твореца. Идеите му за форми за много близки до неокласицизма. За времето му това явление е характерно за много от майсторите на икони в Русия, както и за повечето майстори изобщо в Света гора.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Гаврил Атанасов – Зограф. // За луѓето од Малешевијата. Посетен на 25 август 2016.
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 295.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 726.
  4. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 297.
  5. Соборна црква „Свети Кирил и Методиј“ – сите убавини и обележја на Струмица. // Strumica City. Посетен на 27 април 2014 г.
  6. Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
  7. Ораовичко-воиславска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 29 март 2014 г.
  8. Ораовичко-воиславска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 29 март 2014 г.
  9. Трботивишка парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 28 март 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония