Свети Архангел Михаил (Ваксево)
Облик
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети архангел Михаил.
„Свети Архангел Михаил“ | |
Местоположение във Ваксево | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Ваксево |
Вероизповедание | Българска православна църква |
Епархия | Софийска |
Архиерейско наместничество | Кюстендилско |
Изграждане | 1863 г. |
Статут | действащ храм |
„Свети Архангел Михаил“ е възрожденска българска църква в село Ваксево, община Невестино, област Кюстендил. Църквата е архитектурен паметник на културата.
Построена е през 1863 г., според местни спомени, от майстор Лазар. Църквата е с каменен градеж, с широк подпокривен корниз, който по западната стена е начупен в тричелна аркада. От запад и север са оставени две врати с каменни рамки и с релефи по тях. Иконостасните икони са рисувани от Никола Образописов. Стенописите в средния купол и изображението на Света Варвара на стената са дело на беровския зограф Гаврил Атанасов.[1]
Храмовият празник е на Архангеловден – 8 ноември.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Асен Василиев, „Кюстендил и Кюстендилско“. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с. 307
- Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 93.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане
- Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчествотоо на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)
- Десислава Страхилова, Още щрихи към творческия облик на самоковския зограф Никола Образописов (въз основа на иконите му за възрожденските църкви в кюстендилските села Ваксево и Трекляно) Архив на оригинала от 2009-08-23 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 297.