Ратево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ратево
Ратево
— село —
Викиекспедиција Малешевија (135).jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.6764° с. ш. 22.8506° и. д.
Ратево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Берово
Географска област Малешево
Надм. височина 972 m
Население 844 души (2002)
Пощенски код 2330
Ратево в Общомедия

Ратево или Ратово (на македонска литературна норма: Ратево) е село в Северна Македония, община Берово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историческата област Малешево.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Ратево е предимно българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Апостоли“ е от втората половина на века.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ратово е посочено като село с 90 домакинства, като жителите му са 360 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ратово е населявано от 560 жители българи християни и 130 цигани.[3]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Ратево има 62 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ратево има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 844 жители, всички македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 844
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

На 20 януари, Свети Йоан Кръстител, се провежда карнавала Бамбурци, в който жителите носят маски от животински кожи за прогонване на лошите духове.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ратево
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Ратевски (1891 – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Глигор Гърков, български революционер, през февруари 1903 година се сражава с турска войска при Разловци[9] като негов секретар е Велян Гурджев[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Петров, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, четата на Лазар Делев[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Странджата (? – 1914), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Костанди Мишов, Никола Брандев, Георги Белчев, Тимо Портарев, Георги Чингулов, дейци на ВМРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цркви и манастири. // Посетете го Берово. Посетен на 2 септември 2016. Архив на оригинала от 2016-05-13 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. Илиевска-Арсова, Весна. Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки!. Штип, Центар за развој на Источен плански регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 27. Посетен на 14 юни 2017.[неработеща препратка]
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 707.
  9. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 559.
  11. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714 – 715.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
     Портал „Македония“         Портал „Македония