Иван Странджата
| Иван Странджата | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
Иван Странджата Гръгуш, наричан Гого,[1] е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Странджата е роден в малешевското село Ратево, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. От 1894 година до 1900 година е куриер на Македонската организация. Взима участие с четата на мичман Тодор Саев в сражението на Голак, Цапаревския рид.[2] След убийството на Саев става групов началник (войвода). Сражава се и заедно с войводата Никола Лефтеров при връх Готен в 1903 година. В 1906 година разбива сръбската чета на Гюро Църногорец.[3] В 1908 година е войвода в родното си Малешево.[4]
През Балканската война е пунктов войвода и води чета в Малешевско и Беласица.[3] След като областта попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, бяга в България но се връща. На 20 януари 1914 година[3] Иван Странджата е арестуван от дейци на Черна ръка заедно с друг малешевски войвода Павел Дудуков и след изтезания, двамата са хвърлени живи в кладенец в Пехчево.[4][5][6]
На 6 април 1943 година вдовицата му Фрона Пецова Странджова, на 75 години, като жителка на Ратево, подава молба за българска народна пенсия,[2] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 372.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 373.
- ↑ а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 173-174.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 61.
- ↑ Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915), София, 1918 г.
