Пехчево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пехчево
Пехчево
— град —
Знаме    Герб
„Св. св. Петър и Павел“
Св. св. Петър и Павел
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Източен
Община Пехчево
Географска област Малешево
Надм. височина 1 158 m
Население (2002) 3 237 души
Пощенски код 2326
Официален сайт http://www.pehcevo.gov.mk/
Пехчево в Общомедия

Пѐхчево (на македонска литературна норма: Пехчево) е град в източната част на Република Македония, център на едноименната община Пехчево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на река Писа, в областта Малешево, близо до границата с България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Посещение на Герасим Струмишки в Пехчево, 1912 г.
Изглед от градчето

В околностите на Пехчево има следи от селища от Античността и Средновековието. В местността Градище или Манастирище на десния бряг на Брегалница има останки от римско селище. В подножието на Буковик в местността Рудище или Раковец на три километра източно от Пехчево също има останки от голямо антично и средновековно рударско селище. В Буковик има останки от още едно селище от късната античност, а в местността Во реката – останки от рудник от същия период. В местността Селище на север от Пехчево има късноантично село, а в местността Спиково на 6 – 7 km източно от града – останки от старохристиянска църква.[1]

В края на 19 век Пехчево е център на малка каза в Османската империя. Паланката е предимно помашка. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пейчово е посочено като село с 360 домакинства, като жителите му са 360 българи и 455 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пехчево живеят 700 души жители българи християни, 3 300 българи мохамедани и 70 цигани.[3]

Почти цялото християнско население на Пехчево е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Пешчево има 8 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в паланката има 848 българи екзархисти и 76 патриаршисти сърбомани. В градчето има основно и прогимназиално българско училище и основно сръбско.[5]

Според Димитър Гаджанов към 1912 година Пехчево има 4000 души население, но по-голямата част от помаците се изселват по време на Балканската война в 1912 година и в 1916 година в паланката живеят 1300 помаци и 700 българи.[6]

Според преброяването от 2002 година градът има 3 237 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 3 067
албанци 0
турци 31
роми 123
власи 2
сърби 6
бошняци 0
други 8

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Гаврил Иванов от Пехчево, деец на ВМОРО, фелдшер в четата на Христо Чернопеев[8]

От Пехчево са Георги Кьосев, Стоян Кантуров и Стоян Вардарски – видни дейци и войводи на ВМОРО и ВМРО. Атанас Раздолов е деец на левицата на ВМОРО и ранен македонист. Владимир Бъчваров е виден български лекар, а Йован Андонов е политик от Република Македония, вицепремиер.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190 – 191.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 228.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 140 – 141.
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Илюстрация Илинден, 1930, бр. 27, стр. 9.


Населени места в Община Пехчево
Пехчево | Негрево | Панчарево | Робово | Умлена | Църник | Чифлик

Исторически села: Спиково

     Портал „Македония“         Портал „Македония