Направо към съдържанието

Чифлик (община Пехчево)

Вижте пояснителната страница за други значения на Чифлик.

Чифлик
Чифлик
— село —
41.7592° с. ш. 22.8594° и. д.
Чифлик
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПехчево
Географска областМалешево
Надм. височина957 m
Население321 души (2002)
Пощенски код2326
Чифлик в Общомедия

Чифлик (на македонска литературна норма: Чифлик) е село в Северна Македония, община Пехчево.

Селото е разположено в историческата област Малешево.

В края на XIX век Чифлик е българско село в Малешевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Чифличе Пейчово (Tchiflitche Peytchovo) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 75 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Чифлико е населявано от 357 жители българи християни.[2]

В началото на XX век цялото население на Чифлик е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Чифлик има 464 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Чифлик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] В края на октомври 1914 година сръбските власти убиват българина кмет на селото и вместо убийците са арестувани 13 невинни българи, като при превозването им до Царево село арестуваните са пребити. През същия месец са арестувани повече от 20 българи заради убийството на местен сърбоманин и част от тях са убити по пътя, а другите са хвърлени в затвора в Пехчево, където са мъчени.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 321 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 319
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0
Родени в Чифлик
Анастас Дуневски
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  5. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 87 - 88
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007