Евтим Цеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евтим Цеков
български революционер
Роден
1879 г.

Евтим или Ефтим Цеков, наричан Чифлишки, е български революционер, малешевски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евтим Цеков е роден през 1879 година в малешевското село Чифлик, тогава в Османската империя. Негов братовчед е войводата Пандо Струмишки. Получава гимназиално образование и се присъединява към ВМРО. След 1920 година става малешевски войвода и води сражения със сръбски части. През юли 1924 година е делегат на Струмишкия окръжен конгрес[1] и е избран за член на окръжния комитет.[2]

Заедно с четите на Георги Въндев и Дончо Христов провеждат наказателна акция през февруари 1925 година в Малешевско и Радовишко срещу сръбската власт, в отговор на нейни изстъпления срещу местното население[3]. Участва като делегат на конгреса на ВМРО в Сърбиново през 1925 година.[4][5] Евтим Цеков установява връзки с дейците на федеративното крило на македонското освободително движение. Неговият другар Димитър Радев, който дълго време го шпионира в полза на Иван Михайлов, свидетелства срещу него. Назначеният съд в състав Петър Шанданов, Кръстан Поптодоров и адвокатът Георгиев от Петрич решава Евтим Цеков да изпълни задача за реабилитация към ВМРО, като отказва да му даде смъртна присъда. Според Петър Шанданов в крайна сметка ЦК и ЗП на ВМРО взимат решение екзекуцията му да бъде изпълнена[6], но към 1928 година Евтим Чифлишки живее в Брезница. След убийството на Александър Протогеров с Чифлишки се свързва близкия му приятел Михаил Шкартов за действия срещу хората на Иван Михайлов, Чифлишки е разконспириран и от страх бяга в София.[7]

Според изследователят Александър Пелтеков Цеков е роден през 1890 година в Будинарци и умира през 1926 година в София.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 77.
  2. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 80.
  3. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.168-171
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 55.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  6. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.234-236.
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 753.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 508, 524.