Дончо Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дончо Христов
български революционер

Роден
1891 г.
Починал
19 април 1933 г. (42 г.)
Дончо Христов в Общомедия
Царевоселската чета на Дончо Христов през 1926 година.

Дончо Христов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христов е роден в село Драгобраще, Кочанско, в Османската империя (днес в Република Македония). Влиза във ВМОРО и е легален деец.

Взима участие във войните за национално обединение в Българската армия.

След Първата световна война участва активно във възстановяването на ВМРО, първоначално като легален деец, а през 1922 година става четник при Ефрем Чучков. На 24 юли 1923 година изпълнява присъдата над предателя Мите Суджукаро, за което е награден със значка на организацията и револвер.[1] През 1924 година става самостоятелен войвода в Царевоселско и води редица сражения със сръбските окупатори. Така например същата година четата му се сражава цял ден със сръбска потеря при село Бигла.[2] Четник е на Евтим Полски и участва в сражението при Пекляни.[3]

През 1924-1925 година Дончо Христов ръководи околийската царевоселска чета с 18 души четници. Участва в еднодневното сражение при Бигла в 1924 година. Заедно с четите на Георги Въндев и Ефтим Чифлишки провеждат наказателна акция през февруари 1925 година в Малешевско и Радовишко срещу сръбската власт, в отговор на нейни изстъпления срещу местното население.[4] В 1927 година е тежко ранен в сражение, но се спасява.

На 19 април 1933 година Дончо Христов заедно с Димитър Паликрушев, Стоян Георгиев, Ангел Симеонов и Васил Николов нападат жандармерийска станция в село Драмче и избиват 9 жандармеристи, впоследствие са обкръжени от сръбска войска и в поредната битка с бомби взривяват 20 сръбски войници, а други 40 раняват[5] Загиват същия ден в Драмче.[6][7]

Дончо Христов оставя вдовица и четири деца.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 131 - 132.
  2. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 718.
  3. Македония, 27 май, 1933 г.
  4. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.168-171
  5. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.199
  6. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 263.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 179.
     Портал „Македония“         Портал „Македония