Дончо Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дончо Христов
български революционер

Роден
Починал
Дончо Христов в Общомедия
Царевоселската чета на Дончо Христов през 1926 година.

Дончо Христов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христов е роден в село Драгобраще, Кочанско, в Османската империя (днес в Северна Македония). Влиза във ВМОРО и е легален деец.

Взима участие във войните за национално обединение в Българската армия.

След Първата световна война участва активно във възстановяването на ВМРО, първоначално като легален деец, а през 1922 година става четник при Ефрем Чучков. На 24 юли 1923 година изпълнява присъдата над предателя Мите Суджукаро, за което е награден със значка на организацията и револвер.[1] През 1924 година става самостоятелен войвода в Царевоселско и води редица сражения със сръбските окупатори. Така например същата година четата му се сражава цял ден със сръбска потеря при село Бигла.[2] Четник е на Евтим Полски и участва в сражението при Пекляни.[3]

През 1924-1925 година Дончо Христов ръководи околийската царевоселска чета с 18 души четници. Участва в еднодневното сражение при Бигла в 1924 година. Заедно с четите на Георги Въндев и Ефтим Чифлишки провеждат наказателна акция през февруари 1925 година в Малешевско и Радовишко срещу сръбската власт, в отговор на нейни изстъпления срещу местното население.[4] В 1927 година е тежко ранен в сражение, но се спасява.

На 19 април 1933 година Дончо Христов заедно с Димитър Паликрушев, Стоян Георгиев, Ангел Симеонов и Васил Николов нападат жандармерийска станция в село Драмче и избиват 9 жандармеристи, впоследствие са обкръжени от сръбска войска и в поредната битка с бомби взривяват 20 сръбски войници, а други 40 раняват[5] Загиват същия ден в Драмче.[6][7][8]

Дончо Христов оставя вдовица и четири деца.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 131 - 132.
  2. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 718.
  3. Македония, 27 май 1933 г.
  4. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.168-171
  5. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.199
  6. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 263.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 179.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 500-501.
     Портал „Македония“         Портал „Македония