Св. св. Петър и Павел (Пехчево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Св. св. Петър и Павел“
Св. св. Петър и Павле
Црква Петар и Павле.jpg
общ изглед
Map of Pehčevo.png
41.7625° с. ш. 22.8864° и. д.
„Св. св. Петър и Павел“
Местоположение в Пехчево
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Пехчево
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Струмишка
Архиерейско наместничество Струмишко
Време на изграждане 1858/1988 г.
Съвременен статут действащ храм
„Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия

„Св. св. Петър и Павел“ (на македонска литературна норма: „Св. св. Петър и Павле“) е православна църква в град Пехчево, Република Македония, част от Струмишката епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия. Църквата е единствена в града.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена в 1858 година. Представлявала е просторна трикорабна църква, с една апсида, със затворен притвор и женска църква. Надписът за построяването е бил върху две плочи над входа. Според Асен Василиев датата на построяването, изписана в него е била 25 май 1858 година.[2] Според други данни годината на изграждане е била 1856. Била е изградена с камък от Валевичка река, от местността Ферчов кладенец, а дървените колони във вътрешността са от Брезница и Равно боре. Вратите били изработени от екзотични дървета -Terminalia ivorensis, Entandrophragma cylindricum, донесени от Етиопия. До църквата била изградена импозантна камбанария. В църквата работело и училище.[1]

Църквата пострадва силно от земетресението в Пехчевско през 1904 година, което събаря камбанарията и църковното училище. В 1978 година след решение на общината старата църква е съборена и на нейно място е издигната нова с голям централен купол и три апсиди. Осветена е на 9 октомври 1988 година.[1]

Иконостасните икони в църквата са дело на видния дебърски майстор Благой Дамянов.[2][3][1] Избраженията на Архангел Михаил в цял ръст и Йоан Златоуст върху олтарните двери са дело на Андон Зограф.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки. Штип, Центар за развој на Источен планински регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 31. Посетен на 30 март 2015.
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 197.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 198.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 276.
     Портал „Македония“         Портал „Македония