Благой Дамянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Благой Дамянов
български иконописец
Роден

Благой (Блаже) Дамянов е български иконописец, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в голямото дебърско мияшко село Тресонче. Съселянин е на Дичо Зограф и негов основен съперник на зографското поприще, тъй като е много добър майстор. Баща и учител е на зографите Михаил и Христо Благоев.[1]

Работи за кратко време през втората половина на XIX век, но от запазените му икони личи голямо дарование. От него са известни малко творби – няколко икони в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Пехчево: иконите на Богородица Одигитрия и Христос от 1861 година, надписани „Зограф Блаже Дамянович из деборцка держава Тресонче“ и „Зограф Блаже Дебрали“,[1] иконите „Йоан Кръстител" (1862) и „Свети Георги" (1862), „Света Екатерина“,[1] „Свети Димитър“ (1863), „Свети Илия“ (1863), „Св. св. Петър и Павел“ (1861), „Свети Антоний Велики“.[2][3][4]

В 1866 година изписва стенописите в църквата „Възнесение Господне“ в Орхание, днес Ботевград. Негов подпис няма, изписана е само годината, но живописта е в неговия стил.[5] Иконите и иконостасът са част от експозицията на Ботевградския исторически музей.[6]

В 1868 година работи заедно с Вено Костов и Зафир Василков в църквата в село Света Петка и в църквата „Свети Архангел Гавриил“ в Долно Требешине.[7] В Долно Требешине престолната патронна икона е подписана зограф Блажо Дамянович от Дебър, подписал се на престолната икона на Богородица като Блажо Дебрели. Зограф Зафир се подписал на иконата на Света Марина и Свети Стефан, датирана 1868, на иконата на Преображение и на иконата на Свети Димитър. На Рождество Христово и Обрезание се е подписал зограф Вено. По стил престолните икони са сходни с тази, подписана от Блажо Дамянович.[8]

В „Свети Пантелеймон“ в Горно Нерези има икона на Йоан Кръстител, подписана от „Зограф Петре и Блаже Дебрали от село Тресонче 1868“, като този Блаже е възможно да е Благой Дамянов.[2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Дамянов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Благоев
 
 
 
Христо Благоев
(1863 — 1947)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Серафим Михайлов
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 197.
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 198.
  3. Българска академия на науките. Институт за изкуствознание. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Том 1. София, Издателство на БАН, 1980. с. 215.
  4. Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки. Штип, Центар за развој на Источен планински регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. Посетен на 30 март 2015.
  5. Майстор Блаже от Дебърско. // Исторически музей - Ботевград, 27 август 2013. Посетен на 28 март 2018.
  6. Църквата „Свето Възнесение Господне” ще чества 150 години. // Botevgrad.com. Посетен на 28 март 2018.
  7. Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана. // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 317.
  8. Храм св. архангела Гаврила. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония