Михаил Благоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Михаил Благоев
български зограф
Роден
Стенопис на Свети Йоан Кръстител в Долнопасарелския манастир
Ктиторският портрет на игумен Васил Иванов в Долнопасарелския манастир
Стенопис на Христос Вседържител в Долнопасарелския манастир

Михаил Благоев Дамянов е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в дебърското село Тресонче, тогава в Османската империя. Липсват данни за датите на рождението и смъртта му. Работи заедно с баща си Благой Дамянов и брат си Христо Благоев.

През 1870 година след смъртта на баща си двамата братя напускат родното си място и заминават да работят в Софийско. Рисуват икони и стенописи с оригинален рисунък, в който преобладават сините цветове. В 1871 година рисуват иконите и стенописите в църквата „Света Троица“ в село Мировяне.[1][2]

Стенописи от Долнопасарелския манастир, 1880 г.

В 1880 година изписват Долнопасарелския манастир „Свети Петър и Павел“.[1] Над входната врата на църквата в нишата имало запазен отчасти надпис, който казва „из рука... Ристо Благоеви из Дебър от село Тресанче“.[1] Втори надпис над вратата отвън дава датата 15 юни 1880 година.[3] Тяхната живопис поразява с яркостта и свежестта на колорита и експресивността на рисунъка.[3] На западната стена е и портретът на ктитора игумен Васил Иванов от Сопот, в почти цял ръст, монашеско облекло, коленичил с ръце скръстени на гърдите и наведена глава. В ръката си тя държи разгърнат свитък с текст „Тебе молимся Владичицу сохрани манастиръ и народъ“.[3]

Стенописи от „Света Петка“ в Богьовци, 1882 г.

През 1882 година двамата работят в църквата „Света Петка“ в Богьовци. Забележителен е ктиторският портрет на дядо Гълъб в народна носия.[3][4]

По-късно работят в църквата „Свети Никола“ в Драговищица, където оставят надпис „Из руки Михаил Зограф Благоев из Дебърско окружие село Тресонче 1884 г. месец април ден 2-рий“. Стенописите тук се отличават с лекота на изпълнението и своеобразния си колорит.[3] На следната 1885 година двамата работят в църквата „Вси Светии“ в Мрамор[5][3] и в църквата „Свети Николай“ в Негован[6][3] Стенописите в Негован покриват всички стени на църквата и макар да не са подписани, те много приличат на подписаните в Долнопасарелския манастир, а и имената на зографите са запомнени от стари църковни настоятели. Дело на двамата са и няколко иконостасни икони – на Свети Георги, Свети Димитър, Св. св. Кирил и Методий, Света Троца, както и апостолските и целувателните икони. Иконата на Свети Димитър е подписана „Зограф Михаил Благоев от Тресонче 1886 г.“.[3]

Михаил Благоев в 1866 година работи и в църквата „Свети Атанасий“ в Горна Брезница,[7][3] като на една от иконите оставя надпис „Михаил Благоев изограф из Дебър от село Тресонче 1886 месец януари“.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 198.
  2. История на храм „Света Троица“. // Добре дошли в Мировяне. Посетен на 2015-03-31.
  3. а б в г д е ж з и Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 199.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 69, 177.
  5. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980, с. 97.
  6. Негованската църква „Свети Николай“. // Храм „Свети Седмочисленици“. Посетен на 4 март 2014 г.
  7. Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
  8. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 200.
     Портал „Македония“         Портал „Македония