Михаил Благоев
| Михаил Благоев | |
| български зограф | |
| Роден | |
|---|---|
Михаил Благоев Дамянов е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в дебърското село Тресонче, тогава в Османската империя. Липсват данни за датите на рождението и смъртта му. Работи заедно с баща си Благой Дамянов и брат си Христо Благоев.
През 1870 година след смъртта на баща си двамата братя напускат родното си място и заминават да работят в Софийско. Рисуват икони и стенописи с оригинален рисунък, в който преобладават сините цветове. В 1871 година рисуват иконите и стенописите в църквата „Света Троица“ в село Мировяне.[1][2]
- Стенописи от Долнопасарелския манастир, 1880 г.
-
Влизане в Йерусалим -
Свети Йоан Предтеча -
Света Троица -
Апостоли -
Праведни Исус Навин -
Свети Меркурий и Свети Мина
В 1880 година изписват Долнопасарелския манастир „Свети Петър и Павел“.[1] Над входната врата на църквата в нишата имало запазен отчасти надпис, който казва „из рука... Ристо Благоеви из Дебър от село Тресанче“.[1] Втори надпис над вратата отвън дава датата 15 юни 1880 година.[3] Тяхната живопис поразява с яркостта и свежестта на колорита и експресивността на рисунъка.[3] На западната стена е и портретът на ктитора игумен Васил Иванов от Сопот, в почти цял ръст, монашеско облекло, коленичил с ръце скръстени на гърдите и наведена глава. В ръката си тя държи разгърнат свитък с текст „Тебе молимся Владичицу сохрани манастиръ и народъ“.[3]
- Стенописи от „Света Петка“ в Богьовци, 1882 г.
-
Ктиторът Гълаб Петров -
Архангел Михаил взима душата на богатия -
Рождество Христово -
Целувката на Юда -
Пилат измива ръцете си -
Разпятие Христово
През 1882 година двамата работят в църквата „Света Петка“ в Богьовци. Забележителен е ктиторският портрет на дядо Гълъб в народна носия.[3][4]
По-късно работят в църквата „Свети Никола“ в Драговищица, където оставят надпис „Из руки Михаил Зограф Благоев из Дебърско окружие село Тресонче 1884 г. месец април ден 2-рий“. Стенописите тук се отличават с лекота на изпълнението и своеобразния си колорит.[3] На следната 1885 година двамата работят в църквата „Вси Светии“ в Мрамор[5][3] и в църквата „Свети Николай“ в Негован[6][3] Стенописите в Негован покриват всички стени на църквата и макар да не са подписани, те много приличат на подписаните в Долнопасарелския манастир, а и имената на зографите са запомнени от стари църковни настоятели. Дело на двамата са и няколко иконостасни икони – на Свети Георги, Свети Димитър, Св. св. Кирил и Методий, Света Троца, както и апостолските и целувателните икони. Иконата на Свети Димитър е подписана „Зограф Михаил Благоев от Тресонче 1886 г.“.[3]
- Иконостас и стенописи от „Вси Светии“ в Мрамор, 1885 г.
-
Иконостасът -
Стенопис с Рождество Христово -
Стенопис с Възкресение Христово
- Стенописи в западния трем на „Свети Николай“ в Негован, 1885 г.
-
-
-
-
Михаил Благоев в 1866 година работи и в църквата „Свети Атанасий“ в Горна Брезница,[7][3] като на една от иконите оставя надпис „Михаил Благоев изограф из Дебър от село Тресонче 1886 месец януари“.[8]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Благой Дамянов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Благоев | Христо Благоев (1863 — 1947) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Серафим Михайлов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 198.
- ↑ История на храм „Света Троица“ // Добре дошли в Мировяне. Посетен на 31 март 2015.
- ↑ а б в г д е ж з и Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 199.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 69, 177.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1. София, Издателство на БАН, 1980. с. 97.
- ↑ Негованската църква „Свети Николай“ // Храм „Свети Седмочисленици“. Посетен на 4 март 2014 г.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 200.
