Света Петка (Богьовци)
| „Света Петка“ | |
 Колаж от стенописи | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Богьовци |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Софийско |
| Изграждане | 1852 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Света Петка“ в Общомедия | |
„Света Петка“ е възрожденска българска православна църква в костинбродското село Богьовци. Част е от Софийската епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена в 1852 година. В архитектурно отношение е еднокорабна, едноапсидна сграда с двускатен покрив. В 1882 година храмът е разширен на запад, а интериорът решен с полуцилиндричен свод.[1] Изписана е в 1882 година от Михаил и Христо Благоеви. Забележителен е ктиторският портрет на дядо Гълъб в народна носия.[3][4][1]
Съборът в Богьовци се провежда на 14 октомври – Петковден, който е патронният празник на храма „Света Петка“.
- Стенописи от „Света Петка“ в Богьовци, 1882 г.
-
Ктиторът Гълаб Петров -
Архангел Михаил взима душата на богатия -
Кръщение Христово и Св. св. Константин и Елена -
Рождество Христово -
Целувката на Юда -
Пилат измива ръцете си -
Разпятие Христово
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пресконференция за туристическото бъдеще на църква „Св. Петка“ с. Богьовци // Община Костинброд. Посетен на 9 септември 2019 г.
- ↑ Населени места // Община Костинброд. Посетен на 9 септември 2019 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 199.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 69, 177.
