Христо Благоев (зограф)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Благоев.
| Христо Благоев | |
| български иконописец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Христо Благоев (Блажев) Дамянов е виден български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в дебърското село Тресонче, тогава в Османската империя, на 16 юни 1863 година.[2] Син е на зографа Благой Дамянов, а по-големият му брат Михаил Благоев също е зограф.[1] В Тресонче учи псалтир, часослов, наустница и смятане при свещеник Мартин, а при баща си образопиство.[2] Христо се е занимавал и с революционна дейност.[1]
През 1870 година след смъртта на баща си двамата братя напускат родното си място и заминават да работят в Софийско. Рисуват икони и стенописи с оригинален рисунък, в който преобладават сините цветове. В 1871 година рисуват иконите и стенописите в църквата „Света Троица“ в село Мировяне.[1][3]
- Стенописи от Долнопасарелския манастир, 1880 г.
-
Влизане в Йерусалим -
Свети Йоан Предтеча -
Света Троица -
Апостоли -
Праведни Исус Навин -
Свети Меркурий и Свети Мина
В 1880 година изписват Долнопасарелския манастир „Свети Петър и Павел“.[1] Над входната врата на църквата в нишата имало запазен отчасти надпис, който казва „из рука... Ристо Благоеви из Дебър от село Тресанче“.[1] Втори надпис над вратата отвън дава датата 15 юни 1880 година.[4] Тяхната живопис поразява с яркостта и свежестта на колорита и експресивността на рисунъка.[4] На западната стена е и портретът на ктитора игумен Васил Иванов от Сопот, в почти цял ръст, монашеско облекло, коленичил с ръце скръстени на гърдите и наведена глава. В ръката си тя държи разгърнат свитък с текст „Тебе молимся Владичицу сохрани манастиръ и народъ“.[4]
- Стенописи от „Света Петка“ в Богьовци, 1882 г.
-
Ктиторът Гълаб Петров -
Архангел Михаил взима душата на богатия -
Рождество Христово -
Целувката на Юда -
Пилат измива ръцете си -
Разпятие Христово
През 1882 година двамата работят в църквата „Света Петка“ в Богьовци. Забележителен е ктиторският портрет на дядо Гълъб в народна носия.[4][5]
По-късно работят в църквата „Свети Никола“ в Драговищица, където оставят надпис „Из руки Михаил Зограф Благоев из Дебърско окружие село Тресонче 1884 г. месец април ден 2-рий“. Стенописите тук се отличават с лекота на изпълнението и своеобразния си колорит.[4] На следната 1885 година двамата работят в църквата „Вси Светии“ в Мрамор[6][4] и в църквата „Свети Николай“ в Негован.[7][4] Стенописите в Негован покриват всички стени на църквата и макар да не са подписани, те много приличат на подписаните в Долнопасарелския манастир, а и имената на зографите са запомнени от стари църковни настоятели. Дело на двамата са и няколко иконостасни икони – на Свети Георги, Свети Димитър, Св. св. Кирил и Методий, Света Троца, както и апостолските и целувателните икони.[4] В 1887 година Христо Благоев работи в София като рисува много добри тавани.[1]
- Иконостас и стенописи от „Вси Светии“ в Мрамор, 1885 г.
-
Иконостасът -
Стенопис с Рождество Христово -
Стенопис с Възкресение Христово
- Стенописи в западния трем на „Свети Николай“ в Негован, 1885 г.
-
-
-
-
През 1890 година Христо Благоев се заселва в село Лъжене, където живее няколко години и работи из околните села. Рисува заедно с братовия си син Серафим стенописите в построената през 1893 година църква „Свети Илия“ в Лъжене, но по-късно те са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.[2] В същата 1903 година Христо Благоев рисува в църквата „Въведение Богородично“ в Стара Загора. Рисува и икони за църквата в село Клисура и църквата „Свети Димитър“ в Крабурун.[2]
В 1905 година става свещеник в Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“.[8] Заедно със Серафим в 1907 година изографисва църквата „Свети Йоан Богослов“ в Карнобат.[1][9] През 1908 година се установява като свещеник в село Дунавци[10][8] и рисува иконите в църквата „Свети Димитър“.[8]
Умира в Дунавци на 26 август 1947 година.[8]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Благой Дамянов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Благоев | Христо Благоев (1863 — 1947) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Серафим Михайлов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 198.
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 200.
- ↑ История на храм „Света Троица“ // Добре дошли в Мировяне. Посетен на 31 март 2015.
- ↑ а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 199.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 69, 177.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1. София, Издателство на БАН, 1980. с. 97.
- ↑ Негованската църква „Свети Николай“ // Храм „Свети Седмочисленици“. Посетен на 4 март 2014 г.
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 201.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 69, 177.
- ↑ Българска академия на науките. Институт за изкуствознание. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Том 1. София, Издателство на БАН, 1980. с. 97, 215.
