Дунавци (област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дунавци.

Дунавци
Общи данни
Население 652 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,661 km²
Надм. височина 300 - 499 m
Пощ. код 6145
Тел. код 04348
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 24075
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Дунавци
Величко Станчев
(независим)

Дунавци е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дунавци се намира на около 10 км западно от град Казанлък в подножието на Стара планина. В него има насаждения на овощни дръвчета и рози. През селото преминава река, наречена Бейкена.

Южно от селото е разположен язовир Копринка.

История[редактиране | редактиране на кода]

Легенда за името на селото[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението, преди да започне възродителния процес, село Дунавци било с разбити и кални улици. По това време, селото се казвало Баслии, на името на турския владетел по онова време – бей Баясъл. В селото имало сватба. Докато вървели по изкаляните от дъжда улици, сватбарите се изцапали и кумът, който бил от Северна България, крайно възмутен възкликнал: „Това село да не го е заляла река Дунав, че е толкова кално?!“. Оттогава, местното население приело наименованието Дунавци за име на селото.


Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Светлина – 1904“[редактиране | редактиране на кода]

На 22 февруари 1904 г., по инициатива на учителя Минчо Лилов е основано Народно читалище „Светлина“. Хората били жадни за просвета и затова читалищната дейност започва с курсове и разпространяване на знанията чрез раздаване на книги за прочит.

Със средства събрани от читалищните прояви с участие на цялото население през 1922–1923 г. е построена читалищната сграда със салон и библиотека.

На 26 юни 1925 г. е изготвен устав на читалището, който е представен в читалищния съюз за утвърждаване. След 9 септември 1944 г., подпомагано от българската държава, читалище „Светлина“ неизменно следва дългогодишните културни традиции от миналото и продължава да е център на богати културни прояви. Дейността му се разнообразява и с танцов състав и театрален самодеен състав.

През 1969 г. се осъществява дългогодишната мечта на читалищните дейци, да играят на нова сцена със съвременно оборудване в свой нов читалищен дом. В този нов дом репетират и се изявяват мъжка вокална, женски хор, естраден състав, изгражда се и голям кукерски състав, който е най-големия в община Казанлък и за няколко години печели големи успехи от национален мащаб.

Читалищната библиотека разполага с 10 000 тома литература и е ползвана от над 150 читатели от различна възраст, въпреки недостатъчното попълнение на библиотечния фонд. Най-голямото богатство на Народно читалище „Светлина“ са неговите самодейци, които със своя всеотдаен и неоценим труд поддържат жив огъня на българщината. Те участват с мисълта, че вършат народополезна работа, която обогатява и облагородява хората.

Начално училище „Христо Ботев“[редактиране | редактиране на кода]

От 1887 година, училището се помещава в църквата на селото Св.”Димитър”,като са построени 2 малки стаи за учениците с взаимно подпомагане от селяните, които са докарвали всичкия материал със собствени сили,закупен и със собствени средства.И така първата учебна година на килийното училище започва през 1887 – 1888 година, 10 години след Освобождението от османска власт и 2 години след Съединението на България.

В училището е имало 4 отделения с 80 до 100 деца.В едната класна стая са се обучавали малките ученици от I и II отделение, а в другата по-големите ученици от III и IV отделение.Увеличава се продължителността на учебната година от 1 септември до 18 май,като единствените почивни дни са били само неделята и някои официални празници. Забележителна е дейността по това време на Захари Христов- настоятел, учител, организатор на образователното дело и директор от гр.Казанлък. За пръв път след освобождението се споменава сред учителите и името на жена и това е г-жа Гана Иванова, също от Казанлък.Това са и едни от първите основатели на Дунавското първоначално училище. Подробни летописни данни за обучението в училището от този период - 1888 г. до 1918 г. липсват. Единственото което знаем, е че двамата учителстват заедно около 30 години и преподават в същото училище, през които особени промени за този период няма. И през учебната 1918-1919 г. започват обучението на ученици от I, II, III и IV отделение.От същата тази година -1918 са и първите летописни бележки водени в специална летописна книга,запазена и до днес в нашето училище .Виждате я на екрана пред вас. До 1891 година учителите нямат установена със закон заплата. Възнагражденията им се определят от настоятелството и много често зависи от личните връзки, от политическата принадлежност на учителя и важността на предмета, който преподава. Обикновено учителите се наемат само за времето на учебните занятия. През 1909 година Народното събрание приема Закон за народната просвета, с който заменя съществуващия от 1801 година. Според новия закон основното образование става задължително, а горните курсове на основните училища и прогимназиите се преустройват в прогимназии. От 1910 година класните училища се наричат прогимназии, в които от 1808-1809 година е въведен изпит за завършено прогимназиално образование. 1918 -1919 г. – занятията са започват на 1 септември, водени само от двамата учители,само в едната класна стая, тъй като другата била приспособена за хамбар.Поради тази причина учебните занятия са се водили преди обяд и следобяд, като I и II отделение са учили следобяд, имайки 3 – 4 часа, а III и IV – сутрин с по 4 часа.През същата уч. година – 1918-1919 из селото е върлува смъртоносната испанска болест, която взема 4 жертви — деца от училището – от I и III отделение.Училището е затворено за около месец – от 4 ноември до 1 декември .

Публичните годишни изпити в края на годината се превръщат в

особен ритуал, при който се дава висока оценка за труда на учители и ученици.Те са на 11 май, а годишното утро на 18 май. Поставя се въпроса за формите на проверка и оценка на знанията на учениците, като се набляга на следното: • Децата да говорят правилно, като употребяват чисто български думи. • Да се поправят грешките в писмените работи по различните предмети • Четенето да бъде разбираемо и изразително, което да се доведе със старателни упражнения • Да се уреждат писмените упражнения по начин, който да способства за смислено и безпогрешно съчиняване и писане.

1919 – 1920 г. - уволнен е главният учител Захари Христов, а мястото му е заето от Христо Митев от с.Павел Баня.През тази уч. година училището среща много затруднения поради недостатъчната материална база, слаба финансова страна, препълнени класни стаи и водещите от това последствия - нехигиенни условия на труд /кал,прах,липса на място,столове и сядането на 7-8 ученика на един чин/.Въпреки всички тези несгоди учениците са завършили успешно уч. година,като годишните изпити са били на 19 май, а утрото на 22 май.Училището е ревизирано 2 пъти през уч. година от окръжен училищен инспектор. Големият брой на децата в отделенията създава трудности на учителите в учебно-възпитателният процес, който тясно се свързва с прогресивните национално-демократични традиции, завещани от Възраждането. Учителите проповядват любов към народа и родината. Уроците по история, география и български език се свързват със заветите на борците за народна свобода. 1921 -1922 г. – редовните занятия започват на 11 септември, като учителят Христо Митев през първите 3 месеца е отбивал трудовата си повинност и е бил заместван от единствената учителка Гана Иванова.От м. февруари Христо Митев е уволнен, поради доислужване на трудовата си повинност, а неговото място се заема от Васил Вялчев.За първи път са правени кратки екскурзии до с.Химитлий / Ясеново/ и среща с учениците му, до “Гюрля” и други села.Ревизия на учителите е направена от Околийския инспектор и от окръжния училищен инспектор през уч.година.Учебната година завършва с утро на 25 май, на което са раздадени свидетелствата и удостоверенията на учениците. 1922 -1923 г. – уч. година започва без промяна в учителския персонал.На III и IV отделение – слята е класен ръководител Гана Иванова, а на I и II е Васил Вялчев.Уч.процес е стартира на 18 септември.Екскурзии са провеждани често из селата наоколо, но за първи път учениците посещават гр.Казанлък и кинематографска продукция в кино “Искра” – “Животът на Исуса Христа” Най-важното през тази уч. година е, че вече има и I и II клас – прогимназия – 5 и 6 клас с двама души учителски персонал – директор-Спас Начев –кл. наставник на II прогимназиален клас и учителката Стефана Начева – кл.наставничка на I прог.клас. Началното и класното училище съществуват заедно, но поради недостиг на класни стаи няколко пъти се разделят и обединяват.Училищното здание е много старо вече и “почти полугодно, като през всяка ваканция се измазва и ремонтира”. 1923 -1924 г.- както всяка учебна година и тази започва с водосвет на 15.09.1923 г., но поради липса на деца редовни занятия започват на 01.10. Промени в учителския колектив има само в първоначалното училище.На мястото на напусналият по собствено желание нач. учител Васил Вялчев е назначен Симеон Дянков от селото.В прогимназията промени няма .Единственото е, че тя се състои само от I клас/5 клас/. Есенната трудова седмица е била от 15 до 19 октомври вкл., а пролетната трудова седмица е траела 5 дни – от 31 март до 6 април. Посадени са край училищната нива 93 брястови дървета и 33 сливови на общинската мера.На 01 .12 .1923 г. е станало разделяне на първоначалното училище и прогимназията. За главен учител на първоначалното училище е назначен Симеон Дянков, а директор на прогимназията е останал Спас Начев.През тази година прогимназията е била настанена в зданието на Стефан Тосунов с хиляда лева наем, намиращо се срещу църквата.В същото време в центъра на селото се е строи общинска сграда и училищното настоятелство е предлага прогимназията да бъде настанена там.Но “несъзнателни общински фактори” са отказват.Празникът 24 май е отпразнуван, както всяка година по най-тържествен начин с ученици и учители на първоначалното училище и прогимназията.Рано сутринта децата са заведени на черква, а след това е отслужен водосвет и молебен в училищния двор.Децата са манифистират из селото “с гръмогласно ура, пеене на химна на равноапостолите Св. св.Кирил и Методий и развяване на байрачета с техния образ”. 1924 – 1925 г. – от персонала на прогимназията напуска директора Спас Начев, заместен от Стефан Иванов – кл. наставник на I клас /сег.5/, а на II кл./сег.6/ е Стефана Начева.Учителите в първоначалното училище остават същите, а именно Симеон Дянков и Гана Иванова, като Симеон Дянков е директор и на двете училища.Първоначалното училище си остава в старата сграда ; I клас е настанен в зданието на Стефан Добрев, а II прог. клас в зданието на К. Мирчев.Отново са проведени есенни и пролетни трудови седмици; ревизии от окр. учил. инспектор на прогимназията и първонач. у-ще;празници на цветята и на Св. св.Кирил и Методий. Първоначалното у-ще завършва уч. година с публични беседи на 28 май и утро на 31 май.Прогимназията приключва уч. година на 14 юни, с празнична детска вечеринка, на която се събират средства за образуването на фонд за подпомагане на бедните ученици, внесена в Б.З.Б. на олихвяване.От същата 1925 година прогимназията е закрита от Министерството на Народното Просвещение. 1926 – 1927 г. - една от най-важните учебни години за училището, тъй като от 28 октомври 1926 г. училищното настоятелство с учителския съвет, наименува Дунавското народно първоначално училище “Христо Ботев”, с постановление №3/ утвърдено с № 12901 от 10.11.1926 г. от Окр. учил. инспектор.Училищният персонал е съставен отново от двама души - Гана Иванова и Стефан Долапчиев, който е назначен на мястото на Симеон Дянков.На 18.12.1926 г. Дунавския селско- общински съвет е дал част от общинската мера- 12 декара за училищна градина.От 26.01 до 01 .02.1927 г. у-щето е затворено поради върлуващата заразна болест”Инфлуенца”. На 12.02. уч. настоятелство гласува редовния си бюджет за финансовата 1927/8, както следва: 54500 лв. приход и 54500 лв. разход.По същия бюджет учителите са гласували и по 70 лв. общинско възнаграждение месечно.На 16 май 1927 г. е отпразнуван денят на детето; на 18 май – патронния празник на у-щето;24 май – празник на Св. св. Кирил и Методий.На 5 юни уч. година завършва с детско – родителско утро.През лятото на същата година е назначена комисия от Старозагорския окр. учил.инспектор, която да определи място за постройка на ново училище.Комисията определя пространство от 3 декара, на което то да бъде построено, проектирано така че да може да задоволи нуждите и на прогимназия, каквато е вероятно да бъде открита в близко бъдеще. 1930 – 1931 г.- учителският персонал се състои от двама учители – Стефан Долапчиев и Яна Паничерева от с. Енина, която е назначена на мястото на Гана Иванова.На 15.09. започват редовни учебни занятия.Преди това е отслужен водосвет от Дунавския енорийски свещеник Христо Благоев.От тази година за първи път Окр. учил. инспекция нарежда да се въведат нови учебници - смятанки, естествознание, практическа геометрия, ограмотяване и др. Окр.уч.инспектор съобщава, че с.Дунавци е причислено към Районната прогимназия в с.Шейново .Същият нарежда да се приберат всички ученици – турчета в първоначалното училище, като се имат предвид знанията им .През същата година, като новост започват да се организират пунктови педагогически конференции в различни села от Казанлъшка околия – с. Шипка, с. Габарево, с. Долно Сахране.Учителският съвет взема решение да се купи една пчела и дървен материал за направата на кошери, които ще служат за нагледно средство при обучението. 1931 – 1932 г. – учителския персонал се състои отново от същите двама учителя – Стефан Долапчиев и Яна Паничерева от с. Енина.На 15.09. започват редовни учебни занятия.Преди това е отслужен водосвет от Дунавския енорийски свещеник Христо Благоев.Указва се, че за I клас / сег.5/ са подлежат 22 деца.Учил. настоятелство и общ. тричленна комисия съставя протокол, с който министъра на Народното Просвещение да открие I клас в с. Дунавци.И с негова заповед се открива от началото на предстоящата 1931/32 уч. година I прог. клас.Назначена е учителка в този клас – Мария Станчева.Одобрено е и помещението, в което да се обучават.Директор на прогимназията е Ст. Долапчиев.На 20 март 1932 г. в село Дунавци е проведена пунктова педагогическа конференция.За лектори са определени Ст. Долапчиев в I и II отд. по предметно учене и Яна Паничерева в III и IV отд. по четене. Учителският съвет решава 5 април да бъде празник на залесяването и 16 и 26 април да бъдат трудови дни, през които да се засадят по два реда облагородени кюстендилски сливи от двете страни на шосето Казанлък – Дунавци.Съгласно заповед на министъра на просвещението уч. занятия стават само преди обяд 1932 г. – 1933 г. – настъпват промени в педагогическия персонал на прогимназията.Новоназначена е Дона Вълкова от Ст. Загора на мястото на Мария Станчева.Учил. настоятелство е иска от Мин. на нар. просв. да се открие II прог. клас/6 клас/Подлежащи за паралелката са били 21 ученика.За помещение е избрано народното читалище “Светлина”.Учил. наст. решава още да се отдадат на наематели 78 декара учил. ниви, от която рента то спечелва 20622 лева.След откриването на II прог. клас се назначава и още един учител – Христос Петров от с. Оряхово, Казанл. околия.За помещение на учениците от II клас е определен дюкяна на Лалко Тодоров 1933 г. – 1934 г. – 1933 година е най – важната година в историята на училището. Вече окончателно е назряла идеята да се построи ново у-ще, което да задоволи нуждите, както на първоначалното училище, така и на прогимназията, “която пък поради липса на помещения се навираше из разни частни кръчми, изостанали от славно минало.”Настоятелството възприело идеята да се построят няколко стаи за нуждите на прогимназията, но по-късно приема и идеята да се построи направо едно ново училище за абсолютно всички ученици. На 1.05.1933 година започва строежът на новото училище в самия център на селото, тогавашна “пладница за овце”.Това място е в парцела на кооперацията и купено от общината с нотариален акт.Всички кооператори тогава единодушно отстъпват даром на у-щето един декар от двора си и решават да подпомогнат всячески, с каквото могат построяването на новото у-ще.Построено с пари на общината, доброволен труд и дарения на населението.Общ. съвет отпуска 150 брястови греди за нужния строеж, 50 от същия вид от кооперацията и 30 други от джамията. Общинският съвет решава още изкопаването на основите, изваждането на камъните и превозът на всичкия материал за постройката на училищната сграда да стане от жителите на селото.На всички жители на селото им е наложено да дадат по 280 лева, на новосформирания комитет за строежа на у-щето. “Планове не се изработиха от инженер, а се използва тоя на новото училище в с. Габарево, който се оказа голям за село Дунавци.Учителят Ст.Долапчиев го ремонтира малко, намали го и стана пригоден.Този план се одобри от Учил.наст. и Общ. съвет.Намериха се някои да донесат до окр. инженер в гр. Ст. Загора, че в с. Дунавци се строи училище по незаконен начин.Понеже в строежа на новото училище беше вкарана общинската временна повинност за 1933 г., яви се голяма пречка в отчитането ѝ, тъй като тя трябвало да се отработва на законно установени обекти.Скритият начин стана явен.” След това общ. кмет Минчо Баев и гл. учител Ст. Долапчиев уреждат въпроса с окр.архитект в Ст.Загора.Архитектът при окр.инженерство г-н Вълко Тенев отива в Дунавци и прави снимка на изградените основи, след което и план на училището.След одобряването и утвърждаването от Министерството на общ. сгради, пътищата и благоустройството и Министерството на нар. просв. целта е била постигната – селото вече може да се сдобие законно с нова училищна сграда, в която е вложен много дарен труд, волни парични пожертвования и пари от общия учил. фонд – 80 000 лв.След слагането на покрива, довършването е отложено за следващите години.Строежът на училището продължава три години и официално е открито през 1936 г. Както всяка година училището отворя врати на 10 септември, от която дата започват записванията на у-ците, а на 15.09 редовните занятия,предшествани от обичаен водосвет от дунавския енорийски свещеник Хр.Благоев.Промени в уч. персонал на първоначалното у-ще няма, докато персонала в прогимназията е сменен изцяло.Назначени са учителите Анна Епитропова и Данчо Данов от с. Шейново.Учителският съвет с протокол решава да се открие трапезария при училището за даване на обяд, на няколко бедни деца. През уч. година всички средства от коледуване – 622 лв.,лазаруване – 644 лв.и вечеринката – 362 лв. са дарени за новостроящото се народно основно училище.Учил. настоятелство е поискало учил. градина да бъде намалена от 12 декара на 7, но учит. съвет се е противопоставил на това решение и тя си останала 12 декара. На 5 септември 1934 г. са проведени поправителни изпити с прогимназиални ученици.Годината завършва със задоволителни резултати и без смъртни случаи на учители и ученици. 1934 г. – 1935 г. - записани са всички подлежащи на обучение ученици от I до IV отд., както и ония деца подлежащи на прогимназиално обучение - 60 редовни ученика. Но Министерството на нар. просв. решава непълната прогимназия от I и II клас да бъдат пренасочени за обучение в с.Голямо Дряново, тъй като нямат необходимия брой ученици.Общ.съвет и учил. настоятелство са направили възражения, които са били без резултат.На 17 октомври децата са разпуснати за гроздобера в село Дунавци.Учит. съвет приема своя план за дейността си през годината.На 3 март 1935 г. у-ците от първонач. у-ще изнасят детска вечеринка, от която са събрани 278 лв., от които 20 лв. са дадени на читалището, 58 лв. за фонд ” Паметник на Св. Климент Охридски”, 80 лв. за покупка на портрети на народните будители и български писатели, 120 лв. за ограждане на новия училищен двор.През тази година е става промяна в управлението на народните основни у-ща.Според наредба на Министерството на нар.просв.директора на у-щето, където е централната административна община става началник на всички у-ща в общината и се нарича “средищен директор”.Учит. съвет решав да се изразходват събраните суми от фонд”Залесяване и украсяване” – 899 лв., за ограждане на новия училищен двор. 1935 г. – 1936 г. – през тази година продължава довършването на източната половина на новото училище.Предполагало се е да бъде готово към 1 декември 1935 г., от която дата да влязат и учениците, с които да се водят редовни уч. занятия.Обаче това не става, тъй като метереологичните условия не позволяват то да бъде довършено.Основава се “Ученическа спестовна каса”, в която всички у-ци да събират спестяванията си, и които ще се изразходват под контрола на учителите за полезни цели.

1936 г. – 1937 г. – официално отваря врати Първоначалното народно училище “Христо Ботев”, което от 15. септември 1936 г. вече се е помещавало в нова сграда, открита по най-тържествен начин – с освещаване, молебен и водосвет.Училището е построено на площ от 3 декара с големи и просторни класни стаи, достатъчни за да поберат, както ученици от начален етап, така и ученици от прогимназиален етап. Особено внимание отделям на този период – построяването на училището и създаване на неговата материална база, защото въпреки трудностите, желанието за просвета и наука обединява всички жители на село Дунавци. В новото училище има 4 отделения, под ръководството на гл. учител Ст. Долапчиев и учителката Яна Кръстева.Децата пишат на табла с калем и изтриват написаното с гъбички.Обучават се в добре обзаведени кабинети.Има библиотека в училището, както и работилница по трудово обучение.Набавят се и се изработват учебни пособия и нагледни материали.От средствата, получени от продуктите, произведени в учебно – опитното поле са закупени дидактични средства.Учебната година, както всяка друга приключва с беседи и утра в началото на месец юни.

Тук летописните бележки прекъсват, тъй като училището е закрито от 1944 г. до 1952 г., вероятно поради тежките последици от Втората световна война. 1956 – 1957 г. – след като вече училището е открито отново преди 4 години през тази уч. година училището е трансформирано от начално в основно, като са разкрити V, VI, и VII клас.Учителският колектив е в състав: Витка Глухарева – директор, Пенчо Глухарев, Вълка Грънчарова – учители в прогимназията, а за началните класове: Стефан Диманов и Пенка Басанова.Уч. занятия са започват нормално и на време при недобра материална обстановка – липса на чинове за прогимназиалните класове, изметнати и липсващи врати и прозорци, липса на помагала и пособия.Училището е било посетено от инспектора Богдан Богданов, който извършва административна ревизия и е дал насоки за правилното провеждане на уч. – възпит. процес с оглед новите уч. програми и въвеждането на трите срока.За първи път са сформирани кръжоци по: физика с ръководител Вълка Грънчарова, кръжок “Сръчни ръце” – с ръководител Пенка Басанова, ученически хор, танцова трупа и физкултурен колектив с ръководител Пенчо Глухарев, библиотекар – В.Глухарева и ръководител на учебно – възпитателното поле – Ст.Диманов.Художественият колектив при училището взема участие в пунктовия преглед за пионерската худ. самодейност в с. Шейново.От 19 до 26 май 1957 г. се провежда екскурзия – “ Да опознаем Родината”, с 35 ученика под ръководството на учителите Басанова и Глухарев, с маршрут Дунавци – София – Видин – Русе и обратно през Г. Оряховица и Търново.Училището е посетено от началника на отдел “Нар.просвета”, който е проверил хода на изпитите и резултатите от тях.

1957 – 1958 г. – уч. година започва нормално на 15 септември.Поради нарастване броя на учениците се увеличава и педагог. персонал. Назначен е Стефан Попов за учител в началния курс.Учителският колектив е бил следният: Витка Глухарева – директор, Пенчо Глухарев – кл. ръководител на VII кл., Вълка Грънчарова – кл. ръководител на V и VI кл. слети, Ст.Попов – кл. ръководител на IV кл., Стефан Диманов – кл. ръков. на I и III клас слети и Пенка Басанова – кл. ръков. на II кл.Материалната база все още е оскъдна. Педагогическият колектив полага усилия за създаване на работилница по ръчен труд и кабинети по физика и химия.Първият уч. срок приключва на 31.12 .и от тази уч. година е въведена шестобалната система на оценяване.Вторият уч. срок започва на 13.01.1958 г., като в същия ден учителят Ст.Диманов напуска поради пенсиониране и на негово място е назначен Петър Бошнаков от с. Дунавци, който е сред нас и днес.На 30. 03. приключва и втория уч. срок, като на учениците са раздадени срочните бележници. На 16.04 се състои традиционния пунктов преглед на художествената самодейност в с. Шейново.Училището взема активно участие, като се класира на първо място с танцовата трупа по изпълнение на народни хора и гимнастически упражнения, както и отборът по народна топка – девойки.На 01.05 е честван по най-тържествен начин празника на труда и международната солидарност, а на 24.05., денят на славянската писменост и култура с манифистиране из селото.На 26.05. учениците вземат участие в околийските лекоатлетически състезания в Павел Баня, като се класират на второ място, след П.Баня, по изпълнение на масовите упражнения и по народна топка – девойки.На 30.05 са разпуснати у –ците от VII кл. за подготовка на годишните изпити, а тези от V и VI кл.са разпуснати по – късно . На 22. 06. са раздадени дипломите и удостоверенията на учениците, с което уч. година приключва.

1958 – 1959 г. – уч. година започва нормално на 15.09., като отново има увеличаване броя на учениците, този път в средния курс и се избягва сливането на паралелки.Затова е и назначен четвърти учител.Учитилският колектив е в състав: Витка Глухарева – директор, Пенчо Глухарев – кл. ръководител на V кл., Вълка Грънчарова – кл. ръководител на VII кл., Евангелина Стойнова – VI кл., Ст.Попов – кл. ръководител на I кл.,Петър Бошнаков– кл. ръков. на II и IV клас слети и Пенка Басанова – кл. ръков. на III кл. Материалната база е значително подобрена.Обзаведени са кабинетите по физика и химия, работилницата по ръчен труд и е направена географска площадка.Направени са постъпки за разширяване на учил. двор.Чиновете са боядисани, а старите прислужници – Донка и Милко Петрови са били сменени с нови – Христо петров и Тянка Белчева.Учителят Ст.Попов напуска поради преместване в Павел Баня.Първият уч. срок завършва на 31.12 с общ успех 4.19.Вторият уч. срок завършва на 30.03., а през третия уч. срок е проведен преглед на масовите упражнения в гр.Казанлък и у-ците от Народното основно

у – ще “Хр.Ботев”  се класират на 4 място.

1959 – 1960 г. – в началото на уч. година настъпват, някои промени в уч. персонал. На мястото на преместилата се в Казанлък учителка Р. Николова е назначен Иван Тодоров Дянков, а в средния курс на мястото на Стойнова и Грънчарова са назначени Геновева Иванова и Кръстина Иванова.На 20.11 е проведена родителска среща, на която се разглежда новият закон за свързване на обучението с производствения труд, с живота.Първият уч. срок завършва на 31.12., вторият уч. срок на 30.03.През третия уч. срок е проведен турнир по футбол с пионерските отбори на Шейновски и Енински райони, в който турнир нашите пионери заемат второто място след отбора на с. Шипка.Уч. година приключва при голяма тържественост. На извънградски лагер са изпратени 15 пионери, а в местния пионерски лагер, организиран от обединеното ТКЗС на “Купаците”, са записани по-голям брой пионери. Била е открита и лятна детска градина с възпитателка Тодорка Дянкова.

1962 - 1963 г. - в у - щето е назначен нов директор – Иван Лячев, преподавател по български език .Уч. година започва със стопроцентово записване на подлежащите със следния уч. персонал: Пенчо Глухарев, Кръстина Иванова, Донка Пискова – учители в прогимназиалните класове; Иван Дянков и Петър Бошнаков – начални учители.Проведени са педагогически съвети за разпределяне на учебните предмети и класното ръководство.На 05.10. Теню Любенов – окръжен инспектор е направил административна проверка, от която остава доволен.На 29.12 приключва първият уч. срок със среден успех на у - щето по общообразователните предмети – Добър / 3, 70 /. През януари 1963 година настъпват големи незапомнящи се студове в цялата страна.Министерството на нар. просвета и култура разрешава ваканция от 23.01 до 07.02 ., като уч. година е удължена съответно с толкова дни.На 09.04 училището получава първа награда на изложбата за саморъчно изработени пособия от учители и у –ци в с. П.Баня.На 05. 06. е проведена голяма ученическа екскурзия с маршрут Дунавци – Пловдив – Велинград – Банско – Рилски манастир – София – Дунавци.Уч. година завършва с тържествен годишен акт, на който се раздават свидетелствата на у – ците, придружени с награди.Среден годишен успех за цялото у – ще – Добър 4.00.

1963 – 1965 г. – уч. години започват със следните уч. колективи – Пенчо Глухарев – директор, Симеон Георгиев, Веска Колева и Радка Желева – учители в средния курс, а в началния преподават Петър Бошнаков и Иван Дянков.В началото на годината е направена циментова площадка пред избените помещения, поставени са плочки пред главния вход, както и циментова пътека до външните тоалетни.Пусната е в експлоатация и чешмата – фонтан пред училището, завършена е и физкултурната площадка Направени са екскурзии до Карлово и Калофер, както и Троян – Никопол – Видин – София .През лятото 14 у - ка прекарват почивката си на извънградски лагер, а 28 в местния лагер “Купаците”

1966 – 1967 г. - особена промяна в уч. състав няма. На мястото на Радка Желева е назначена Елена Сотирова в прогимназиалния курс. Първокласниците са посрещнати на 15.09. по най – тържествен начин с литературно – музикална забава, представена от петокласниците на училището.Раздадени са много букети и подаръци.На 28 и 29 .09. са проведени трудови дни за прибиране на реколтата в местното ТКЗС.Продължава подготовката на учениците в извънкласните форми: хор и танцов състав с отг.П. Бошнаков; физкултурен колектив с отг. Пенчо Глухарев.; библиотекар – С. Георгиев.Проведен е есенен турнир по футбол между селските училища. Също така се състои и практикум по руски език в с. П.Баня. На 26 март е проведено състезание между у – ците от района по четирибой в с. Шейново, където се класираме на 2 място.Проведен е семинар по въпросите за възпитанието в с.Шейново с всички учители, а на 13 и 14 май се състои и семинар на директорите на вр.”Бузлуджа”.Официален гост е бил г-н Тошев – инспектор от МНП.На 09. и 10 юни са проведени трудодни за бране на череши,както и летни бригади с учители и ученици след края на уч. година.

1970 – 1988 г. – През 1970 г. е закрита прогимназията в с. Дунавци и у – ците от Голямо Дряново и Дунавци е трябвало да продължат образованието си в ОУ”Петър Берон” – с. Шейново.Всички учители от двете закрити у – ща са преназначени в Шейновското училище, а директорът Пенчо Глухарев е назначен за учител в у – щето за деца със специални потребности в с. Голямо Дряново.В Дунавското училище остават да учат само ученици от началния етап, обособени в 2 слети паралелки – 1 с 3 и 2 с 4 клас с учители Петър Бошнаков и Иван Дянков.По решение на отдел “Народна просвета” – гр. Казанлък, у – ците от с.Голямо Дряново трябва да бъдат записани в у – щето в с.Дунавци, но родителите възразяват и ги записват в с.Шейново.Така новата уч. година в НУ”Хр.Ботев”започва само с начални класове.За директор е назначен Петър Бошнаков.През тази година за първи път се открива полудневна детска градина в сградата на у – щето, с детски учител Тотка Бакалова от гр. Казанлък.През 1972 г. отдел “Нар. просвета” – гр. Казанлък решава да закрие началното у – ще.Започва преустройство на училищните стаи за откриване на детска градина. В началото на новата уч. 1973 – 74 г. у- ците от началния курс заедно учителите Дянков и Бошнаков започват занятия в у- ще “Петър Берон” – с. Шейново.Такава е била политиката по това време, отчетена по – късно като грешка, защото със закриването на малките у – ща селата са обезлюдени за втори път.Така след 86 години съществуване училището е закрито, а сградата преустроена за ДГ “Димитър Благоев”, с посещаващи деца на родители, работещи в този комбинат в гр. Казанлък.У –ците от 1 до 8 клас в Шейново учат на две смени и пътуват с автобус.Няколко години по – късно започва строежа на нова ДГ.Завършена е и открита през 1982 г.С преместването на децата в новата сграда, уч. сграда е освободена.По този начин става възможно отново да бъде открито началното у – ще.Това е направено през 1982 – 83 уч. г. Учителите Дянков и Бошнаков са върнати в Дунавци.За директор на у – щето е назначена Влада Ангелова от гр. Казанлък.Тя е поела класното ръководство на 1 клас, П. Бошнаков на 2 клас, а Дянков на 3 клас. По това време 4 клас преминава към прогимназията.В 3 клас се изучава руски език и за учител е назначен Ненчо Бумбалов – директор на у - щето в с. Шейново. През уч. 1985 – 86 г. за директор на НУ в Дунавци е назначен отново П. Бошнаков, тъй като В. Ангелова е оперирана в гр. София. На нейно място е назначен Георги Георгиев – учител - пенсионер от гр. Казанлък.По – късно той е преместен в с. Копринка, а неговото мякто се заема от Пенка Басанова.Тя е назначена и за директор на у – щето.В началото на уч. 1988 – 89 г. на мястото на Иван Дянков е назначена Ирина Янчева, тъй като той се пенсионира.В края на уч. 1989 г. се пенсионира и П. Бошнаков.След II уч. срок Пенка Басанова се разболява и е заместена от Йовка Илиева. 1997 – 2000 г. – 1996 – 1997 уч.г. – в у – щето има 2 паралелки – 4 класа. Децата са малко и се налага сливане на класовете.Учители са: Ирина Янчева – директор и учител, и Йовка Илиева.За учебната 1997 – 98 г. те са пенсионирани, но е назначен нов екип, състоящ се от : Елена Цанева – директор, Даниела Тодорова, Ганка Йосифова – учители.Слети паралелки са III и IV клас, но в първи и втори клас у- ците са повече и са в отделни класове.Годината завършва нормално, с дипломирани у – ци и без повтарящи.През уч. 1998 – 99 г. настъпват промени.Ганка Йосифова напуска поради майчинство.Новоназначени учители са:Христина Григорова и Катя Пашова.Всеки клас вече е в отделна паралелка и няма слети класове.Назначен е освен чистач и огняр.От 1999-2000 г. в у- щето има вече и подготвителен клас.Занималня вече няма и у – ците е необходимо да бъдат приучени към самостоятелна работа вкъщи, което е трудно, тъй като нямат изградени навици за това. Главен проблем по това време е, че някои от у – ците, от малцинствен произход,не посещават редовно уч. занятия и родителите не се интересуват от това.На останалите у – ци родителите са адекватно загрижени за децата си и респективно всичко, което се случва с тях в у – ще.Децата от такива семейства са отличници, а родителите им активно помагат за разрешаването на битовите проблеми на у – щето. Изградена е и здрава връзка между у – ще и кметство, с благодарности на тогавашната кметица Ганка Драголова, която помага за подобряване на базата, отопление и др. Направен е ремонт на покрива, сменени са улуците. 2000 – 2002 г. – през тази уч. година в у –щето има 3 класа – 2 маломерни и една слята паралелка.Класни ръководители са: ХристинаГригорова – 1 кл.,Д.Тодорова – 2 кл., Светла Стойкова – 3 и 4 кл.Подготвителен клас няма и всички подлежащи у – ци са записани и прибрани в у – ще.Основният от години проблем за нередовната посещаемост е преодолян.Редовни са всички у – ци, отсъстват само при заболяване.Проблем остава единствено осигуряването с уч. помагала, тетрадки, химикали, от у – ци, на които семействата са с по - ниски доходи .Съществува силна връзка между у – ще и кметство.Спонсори са,както кметството, така и стопанството на с .Дунавци. 2001 – 2002 г. – паралелките и колектива са същите, като предходната уч. година.Единственият нов назначен учител е Й. Джамбазова – възпитател на занималня в у –щето.Най – важното през тази уч. година е, че е направен генерален ремонт на НУ”Христо Ботев”, който се състои в цялостно измазване отвътре, осъществен с подкрепата на кметството. 2003 – 2006 г. – през уч. 2003 – 04 г. заради системни нарушения в уч. процес е отстранена директорката Е. Цанева.На нейно място за временно изпълняваща длъжността е назначена Лилия Карамомчева.След края на уч. година двете учителки Хр. Григорова и Д. Тодорова напускат у – щето.Завършват успешно 11 четвъртокласника . 2004 – 2005 г. – новата уч. година започва и с изцяло обновен колектив.За директор на у – щето е назначена Татяна Цоневска, а за класни ръководители съответно: Недка Калчева – 1 клас, Т. Цоневска – 2 кл., 3 кл. няма, а на 4 кл. – Виолета Пашова, на ПИГ – Григор Симеонов. На откриването на уч. година присъстват Зам. Кмета на гр.Казанлък г- жа Юлияна Палазова, гл. екперт на отдел”Култура” – г - жа Сребра Касева и много гости от Казанлък и Ст. Загора.У – ците редовно се включват, както в училищните, така и в общоселските тържества – Димитровден,Коледа, Нова година, Първа пролет и др.На Коледното тържество официално присъства Началника на РИО – гр. Ст.Загора – г – н Л. Любенов, който раздава на у – ците много подаръци.Уч. процес протича нормално с абсолютното обхващане на всички подлежащи у – ци.Редовно посещават уч. занятия и у – ците, които преди това са отсъствали безпричинно.Въведена е за първи път програмата от Министерството на соц. политика топло мляко с топла закуска, която допринася и за по – голямата посещаемост на у – ците.През лятната ваканция е направен основен ремонт на външната фасада на у – щето, както и освежаващ ремонт на стаите, коридора и тоалетните.Най – хубавото, което става реалност е оборудването на компютърен кабинет със седем нови компютъра LG и необходимите за тях маси, скенер, 2 принтера, денонощна охрана – СОТ, метална врата и решетки за прозорците.Единственото недовършено нещо остава свързването на у – щето с интернет връзка и липсата на квалифицирани кадри за обучение на у – ците.Всички учители през следващата уч.година – 2005 – 06 г. преминават курс за обучение по ИКТ, което им дава правоспособност да обучават учениците от начален етап по ИКТ, а и факт вече е високоскоростна интернет връзка.На 01 юни 2006 г. у – щето по собствено желание напуска директорката Т. Цоневска, която е назначена за психолог в ПМГ”Н. Обрешков” – гр. Казанлък. На поста директор, на НУ”Хр.Ботев” е назначен Григор Симеонов.

Иконите в църквата „Свети Димитър“ са дело на видния дебърски зограф Христо Благоев, който от 1908 до края на живота си в 1947 година е свещеник в селото.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на село Дунавци се намира композицията „Дунавци“, която изобразява извор на две реки, вливащи се в една. Има плоча в памет на загиналите в Балканската война, Първата и Втората световни войни.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година на Сирни Заговезни местното население взема участие в един традиционен български празник – Кукери. Групата е доста добра – има няколко регионални награди и е канена от различни краища на България.
  • 26 октомври (Димитровден) е празник на селото. Организира се тържество, на което вземат участие всички жители на село Дунавци.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

http://bg.guide-bulgaria.com/SC/Stara_Zagora/Kazanluk/Dunavtsi

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 201.