Дунавци (област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дунавци.

Дунавци
Общи данни
Население 652 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,661 km²
Надм. височина 300 - 499 m
Пощ. код 6145
Тел. код 04348
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 24075
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Дунавци
Величко Станчев
(независим)

Дунавци е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дунавци се намира на около 10 км западно от град Казанлък в подножието на Стара планина. В него има насаждения на овощни дръвчета и рози. През селото преминава река, наречена Бейкена.

Южно от селото е разположен язовир Копринка.

История[редактиране | редактиране на кода]

Легенда за името на селото[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението, преди да започне възродителния процес, село Дунавци било с разбити и кални улици. По това време, селото се казвало Баслии, на името на турския владетел по онова време – бей Баясъл. В селото имало сватба. Докато вървели по изкаляните от дъжда улици, сватбарите се изцапали и кумът, който бил от Северна България, крайно възмутен възкликнал: „Това село да не го е заляла река Дунав, че е толкова кално?!“. Оттогава, местното население приело наименованието Дунавци за име на селото.


Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Светлина – 1904“[редактиране | редактиране на кода]

На 22 февруари 1904 г., по инициатива на учителя Минчо Лилов е основано Народно читалище „Светлина“. Хората били жадни за просвета и затова читалищната дейност започва с курсове и разпространяване на знанията чрез раздаване на книги за прочит.

Със средства събрани от читалищните прояви с участие на цялото население през 1922–1923 г. е построена читалищната сграда със салон и библиотека.

На 26 юни 1925 г. е изготвен устав на читалището, който е представен в читалищния съюз за утвърждаване. След 9 септември 1944 г., подпомагано от българската държава, читалище „Светлина“ неизменно следва дългогодишните културни традиции от миналото и продължава да е център на богати културни прояви. Дейността му се разнообразява и с танцов състав и театрален самодеен състав.

През 1969 г. се осъществява дългогодишната мечта на читалищните дейци, да играят на нова сцена със съвременно оборудване в свой нов читалищен дом. В този нов дом репетират и се изявяват мъжка вокална, женски хор, естраден състав, изгражда се и голям кукерски състав, който е най-големия в община Казанлък и за няколко години печели големи успехи от национален мащаб.

Читалищната библиотека разполага с 10 000 тома литература и е ползвана от над 150 читатели от различна възраст, въпреки недостатъчното попълнение на библиотечния фонд. Най-голямото богатство на Народно читалище „Светлина“ са неговите самодейци, които със своя всеотдаен и неоценим труд поддържат жив огъня на българщината. Те участват с мисълта, че вършат народополезна работа, която обогатява и облагородява хората.

Начално училище „Христо Ботев“[редактиране | редактиране на кода]

От 1887 година, училището се помещава в църквата на селото Св.”Димитър”,като са построени 2 малки стаи за учениците с взаимно подпомагане от селяните, които са докарвали всичкия материал със собствени сили,закупен и със собствени средства.И така първата учебна година на килийното училище започва през 1887 – 1888 година, 10 години след Освобождението от османска власт и 2 години след Съединението на България.

В училището е имало 4 отделения с 80 до 100 деца.В едната класна стая са се обучавали малките ученици от I и II отделение, а в другата по-големите ученици от III и IV отделение.Увеличава се продължителността на учебната година от 1 септември до 18 май,като единствените почивни дни са били само неделята и някои официални празници. Забележителна е дейността по това време на Захари Христов- настоятел, учител, организатор на образователното дело и директор от гр.Казанлък. За пръв път след освобождението се споменава сред учителите и името на жена и това е г-жа Гана Иванова, също от Казанлък.Това са и едни от първите основатели на Дунавското първоначално училище. Подробни летописни данни за обучението в училището от този период - 1888 г. до 1918 г. липсват. Единственото което знаем, е че двамата учителстват заедно около 30 години и преподават в същото училище, през които особени промени за този период няма. И през учебната 1918-1919 г. започват обучението на ученици от I, II, III и IV отделение.От същата тази година -1918 са и първите летописни бележки водени в специална летописна книга,запазена и до днес в нашето училище .Виждате я на екрана пред вас. До 1891 година учителите нямат установена със закон заплата. Възнагражденията им се определят от настоятелството и много често зависи от личните връзки, от политическата принадлежност на учителя и важността на предмета, който преподава. Обикновено учителите се наемат само за времето на учебните занятия. През 1909 година Народното събрание приема Закон за народната просвета, с който заменя съществуващия от 1801 година. Според новия закон основното образование става задължително, а горните курсове на основните училища и прогимназиите се преустройват в прогимназии. От 1910 година класните училища се наричат прогимназии, в които от 1808-1809 година е въведен изпит за завършено прогимназиално образование. 1918 -1919 г. – занятията са започват на 1 септември, водени само от двамата учители,само в едната класна стая, тъй като другата била приспособена за хамбар.Поради тази причина учебните занятия са се водили преди обяд и следобяд, като I и II отделение са учили следобяд, имайки 3 – 4 часа, а III и IV – сутрин с по 4 часа.През същата уч. година – 1918-1919 из селото е върлува смъртоносната испанска болест, която взема 4 жертви — деца от училището – от I и III отделение.Училището е затворено за около месец – от 4 ноември до 1 декември .

Публичните годишни изпити в края на годината се превръщат в

особен ритуал, при който се дава висока оценка за труда на учители и ученици.Те са на 11 май, а годишното утро на 18 май. Поставя се въпроса за формите на проверка и оценка на знанията на учениците, като се набляга на следното: • Децата да говорят правилно, като употребяват чисто български думи. • Да се поправят грешките в писмените работи по различните предмети • Четенето да бъде разбираемо и изразително, което да се доведе със старателни упражнения • Да се уреждат писмените упражнения по начин, който да способства за смислено и безпогрешно съчиняване и писане.

1919 – 1920 г. - уволнен е главният учител Захари Христов, а мястото му е заето от Христо Митев от с.Павел Баня.През тази уч. година училището среща много затруднения поради недостатъчната материална база, слаба финансова страна, препълнени класни стаи и водещите от това последствия - нехигиенни условия на труд /кал,прах,липса на място,столове и сядането на 7-8 ученика на един чин/.Въпреки всички тези несгоди учениците са завършили успешно уч. година,като годишните изпити са били на 19 май, а утрото на 22 май.Училището е ревизирано 2 пъти през уч. година от окръжен училищен инспектор. Големият брой на децата в отделенията създава трудности на учителите в учебно-възпитателният процес, който тясно се свързва с прогресивните национално-демократични традиции, завещани от Възраждането. Учителите проповядват любов към народа и родината. Уроците по история, география и български език се свързват със заветите на борците за народна свобода. 1921 -1922 г. – редовните занятия започват на 11 септември, като учителят Христо Митев през първите 3 месеца е отбивал трудовата си повинност и е бил заместван от единствената учителка Гана Иванова.От м. февруари Христо Митев е уволнен, поради доислужване на трудовата си повинност, а неговото място се заема от Васил Вялчев.За първи път са правени кратки екскурзии до с.Химитлий / Ясеново/ и среща с учениците му, до “Гюрля” и други села.Ревизия на учителите е направена от Околийския инспектор и от окръжния училищен инспектор през уч.година.Учебната година завършва с утро на 25 май, на което са раздадени свидетелствата и удостоверенията на учениците. 1922 -1923 г. – уч. година започва без промяна в учителския персонал.На III и IV отделение – слята е класен ръководител Гана Иванова, а на I и II е Васил Вялчев.Уч.процес е стартира на 18 септември.Екскурзии са провеждани често из селата наоколо, но за първи път учениците посещават гр.Казанлък и кинематографска продукция в кино “Искра” – “Животът на Исуса Христа” Най-важното през тази уч. година е, че вече има и I и II клас – прогимназия – 5 и 6 клас с двама души учителски персонал – директор-Спас Начев –кл. наставник на II прогимназиален клас и учителката Стефана Начева – кл.наставничка на I прог.клас. Началното и класното училище съществуват заедно, но поради недостиг на класни стаи няколко пъти се разделят и обединяват.Училищното здание е много старо вече и “почти полугодно, като през всяка ваканция се измазва и ремонтира”. 1923 -1924 г.- както всяка учебна година и тази започва с водосвет на 15.09.1923 г., но поради липса на деца редовни занятия започват на 01.10. Промени в учителския колектив има само в първоначалното училище.На мястото на напусналият по собствено желание нач. учител Васил Вялчев е назначен Симеон Дянков от селото.В прогимназията промени няма .Единственото е, че тя се състои само от I клас/5 клас/. Есенната трудова седмица е била от 15 до 19 октомври вкл., а пролетната трудова седмица е траела 5 дни – от 31 март до 6 април. Посадени са край училищната нива 93 брястови дървета и 33 сливови на общинската мера.На 01 .12 .1923 г. е станало разделяне на първоначалното училище и прогимназията. За главен учител на първоначалното училище е назначен Симеон Дянков, а директор на прогимназията е останал Спас Начев.През тази година прогимназията е била настанена в зданието на Стефан Тосунов с хиляда лева наем, намиращо се срещу църквата.В същото време в центъра на селото се е строи общинска сграда и училищното настоятелство е предлага прогимназията да бъде настанена там.Но “несъзнателни общински фактори” са отказват.Празникът 24 май е отпразнуван, както всяка година по най-тържествен начин с ученици и учители на първоначалното училище и прогимназията.Рано сутринта децата са заведени на черква, а след това е отслужен водосвет и молебен в училищния двор.Децата са манифистират из селото “с гръмогласно ура, пеене на химна на равноапостолите Св. св.Кирил и Методий и развяване на байрачета с техния образ”. 1924 – 1925 г. – от персонала на прогимназията напуска директора Спас Начев, заместен от Стефан Иванов – кл. наставник на I клас /сег.5/, а на II кл./сег.6/ е Стефана Начева.Учителите в първоначалното училище остават същите, а именно Симеон Дянков и Гана Иванова, като Симеон Дянков е директор и на двете училища.Първоначалното училище си остава в старата сграда ; I клас е настанен в зданието на Стефан Добрев, а II прог. клас в зданието на К. Мирчев.Отново са проведени есенни и пролетни трудови седмици; ревизии от окр. учил. инспектор на прогимназията и първонач. у-ще;празници на цветята и на Св. св.Кирил и Методий. Първоначалното у-ще завършва уч. година с публични беседи на 28 май и утро на 31 май.Прогимназията приключва уч. година на 14 юни, с празнична детска вечеринка, на която се събират средства за образуването на фонд за подпомагане на бедните ученици, внесена в Б.З.Б. на олихвяване.От същата 1925 година прогимназията е закрита от Министерството на Народното Просвещение. 1926 – 1927 г. - една от най-важните учебни години за училището, тъй като от 28 октомври 1926 г. училищното настоятелство с учителския съвет, наименува Дунавското народно първоначално училище “Христо Ботев”, с постановление №3/ утвърдено с № 12901 от 10.11.1926 г. от Окр. учил. инспектор.Училищният персонал е съставен отново от двама души - Гана Иванова и Стефан Долапчиев, който е назначен на мястото на Симеон Дянков.На 18.12.1926 г. Дунавския селско- общински съвет е дал част от общинската мера- 12 декара за училищна градина.От 26.01 до 01 .02.1927 г. у-щето е затворено поради върлуващата заразна болест”Инфлуенца”. На 12.02. уч. настоятелство гласува редовния си бюджет за финансовата 1927/8, както следва: 54500 лв. приход и 54500 лв. разход.По същия бюджет учителите са гласували и по 70 лв. общинско възнаграждение месечно.На 16 май 1927 г. е отпразнуван денят на детето; на 18 май – патронния празник на у-щето;24 май – празник на Св. св. Кирил и Методий.На 5 юни уч. година завършва с детско – родителско утро.През лятото на същата година е назначена комисия от Старозагорския окр. учил.инспектор, която да определи място за постройка на ново училище.Комисията определя пространство от 3 декара, на което то да бъде построено, проектирано така че да може да задоволи нуждите и на прогимназия, каквато е вероятно да бъде открита в близко бъдеще. 1930 – 1931 г.- учителският персонал се състои от двама учители – Стефан Долапчиев и Яна Паничерева от с. Енина, която е назначена на мястото на Гана Иванова.На 15.09. започват редовни учебни занятия.Преди това е отслужен водосвет от Дунавския енорийски свещеник Христо Благоев.От тази година за първи път Окр. учил. инспекция нарежда да се въведат нови учебници - смятанки, естествознание, практическа геометрия, ограмотяване и др. Окр.уч.инспектор съобщава, че с.Дунавци е причислено към Районната прогимназия в с.Шейново .Същият нарежда да се приберат всички ученици – турчета в първоначалното училище, като се имат предвид знанията им .През същата година, като новост започват да се организират пунктови педагогически конференции в различни села от Казанлъшка околия – с. Шипка, с. Габарево, с. Долно Сахране.Учителският съвет взема решение да се купи една пчела и дървен материал за направата на кошери, които ще служат за нагледно средство при обучението. 1931 – 1932 г. – учителския персонал се състои отново от същите двама учителя – Стефан Долапчиев и Яна Паничерева от с. Енина.На 15.09. започват редовни учебни занятия.Преди това е отслужен водосвет от Дунавския енорийски свещеник Христо Благоев.Указва се, че за I клас / сег.5/ са подлежат 22 деца.Учил. настоятелство и общ. тричленна комисия съставя протокол, с който министъра на Народното Просвещение да открие I клас в с. Дунавци.И с негова заповед се открива от началото на предстоящата 1931/32 уч. година I прог. клас.Назначена е учителка в този клас – Мария Станчева.Одобрено е и помещението, в което да се обучават.Директор на прогимназията е Ст. Долапчиев.На 20 март 1932 г. в село Дунавци е проведена пунктова педагогическа конференция.За лектори са определени Ст. Долапчиев в I и II отд. по предметно учене и Яна Паничерева в III и IV отд. по четене. Учителският съвет решава 5 април да бъде празник на залесяването и 16 и 26 април да бъдат трудови дни, през които да се засадят по два реда облагородени кюстендилски сливи от двете страни на шосето Казанлък – Дунавци.Съгласно заповед на министъра на просвещението уч. занятия стават само преди обяд 1932 г. – 1933 г. – настъпват промени в педагогическия персонал на прогимназията.Новоназначена е Дона Вълкова от Ст. Загора на мястото на Мария Станчева.Учил. настоятелство е иска от Мин. на нар. просв. да се открие II прог. клас/6 клас/Подлежащи за паралелката са били 21 ученика.За помещение е избрано народното читалище “Светлина”.Учил. наст. решава още да се отдадат на наематели 78 декара учил. ниви, от която рента то спечелва 20622 лева.След откриването на II прог. клас се назначава и още един учител – Христос Петров от с. Оряхово, Казанл. околия.За помещение на учениците от II клас е определен дюкяна на Лалко Тодоров 1933 г. – 1934 г. – 1933 година е най – важната година в историята на училището. Вече окончателно е назряла идеята да се построи ново у-ще, което да задоволи нуждите, както на първоначалното училище, така и на прогимназията, “която пък поради липса на помещения се навираше из разни частни кръчми, изостанали от славно минало.”Настоятелството възприело идеята да се построят няколко стаи за нуждите на прогимназията, но по-късно приема и идеята да се построи направо едно ново училище за абсолютно всички ученици. На 1.05.1933 година започва строежът на новото училище в самия център на селото, тогавашна “пладница за овце”.Това място е в парцела на кооперацията и купено от общината с нотариален акт.Всички кооператори тогава единодушно отстъпват даром на у-щето един декар от двора си и решават да подпомогнат всячески, с каквото могат построяването на новото у-ще.Построено с пари на общината, доброволен труд и дарения на населението.Общ. съвет отпуска 150 брястови греди за нужния строеж, 50 от същия вид от кооперацията и 30 други от джамията. Общинският съвет решава още изкопаването на основите, изваждането на камъните и превозът на всичкия материал за постройката на училищната сграда да стане от жителите на селото.На всички жители на селото им е наложено да дадат по 280 лева, на новосформирания комитет за строежа на у-щето. “Планове не се изработиха от инженер, а се използва тоя на новото училище в с. Габарево, който се оказа голям за село Дунавци.Учителят Ст.Долапчиев го ремонтира малко, намали го и стана пригоден.Този план се одобри от Учил.наст. и Общ. съвет.Намериха се някои да донесат до окр. инженер в гр. Ст. Загора, че в с. Дунавци се строи училище по незаконен начин.Понеже в строежа на новото училище беше вкарана общинската временна повинност за 1933 г., яви се голяма пречка в отчитането ѝ, тъй като тя трябвало да се отработва на законно установени обекти.Скритият начин стана явен.” След това общ. кмет Минчо Баев и гл. учител Ст. Долапчиев уреждат въпроса с окр.архитект в Ст.Загора.Архитектът при окр.инженерство г-н Вълко Тенев отива в Дунавци и прави снимка на изградените основи, след което и план на училището.След одобряването и утвърждаването от Министерството на общ. сгради, пътищата и благоустройството и Министерството на нар. просв. целта е била постигната – селото вече може да се сдобие законно с нова училищна сграда, в която е вложен много дарен труд, волни парични пожертвования и пари от общия учил. фонд – 80 000 лв.След слагането на покрива, довършването е отложено за следващите години.Строежът на училището продължава три години и официално е открито през 1936 г. Както всяка година училището отворя врати на 10 септември, от която дата започват записванията на у-ците, а на 15.09 редовните занятия,предшествани от обичаен водосвет от дунавския енорийски свещеник Хр.Благоев.Промени в уч. персонал на първоначалното у-ще няма, докато персонала в прогимназията е сменен изцяло.Назначени са учителите Анна Епитропова и Данчо Данов от с. Шейново.Учителският съвет с протокол решава да се открие трапезария при училището за даване на обяд, на няколко бедни деца. През уч. година всички средства от коледуване – 622 лв.,лазаруване – 644 лв.и вечеринката – 362 лв. са дарени за новостроящото се народно основно училище.Учил. настоятелство е поискало учил. градина да бъде намалена от 12 декара на 7, но учит. съвет се е противопоставил на това решение и тя си останала 12 декара. На 5 септември 1934 г. са проведени поправителни изпити с прогимназиални ученици.Годината завършва със задоволителни резултати и без смъртни случаи на учители и ученици. 1934 г. – 1935 г. - записани са всички подлежащи на обучение ученици от I до IV отд., както и ония деца подлежащи на прогимназиално обучение - 60 редовни ученика. Но Министерството на нар. просв. решава непълната прогимназия от I и II клас да бъдат пренасочени за обучение в с.Голямо Дряново, тъй като нямат необходимия брой ученици.Общ.съвет и учил. настоятелство са направили възражения, които са били без резултат.На 17 октомври децата са разпуснати за гроздобера в село Дунавци.Учит. съвет приема своя план за дейността си през годината.На 3 март 1935 г. у-ците от първонач. у-ще изнасят детска вечеринка, от която са събрани 278 лв., от които 20 лв. са дадени на читалището, 58 лв. за фонд ” Паметник на Св. Климент Охридски”, 80 лв. за покупка на портрети на народните будители и български писатели, 120 лв. за ограждане на новия училищен двор.През тази година е става промяна в управлението на народните основни у-ща.Според наредба на Министерството на нар.просв.директора на у-щето, където е централната административна община става началник на всички у-ща в общината и се нарича “средищен директор”.Учит. съвет решав да се изразходват събраните суми от фонд”Залесяване и украсяване” – 899 лв., за ограждане на новия училищен двор. 1935 г. – 1936 г. – през тази година продължава довършването на източната половина на новото училище.Предполагало се е да бъде готово към 1 декември 1935 г., от която дата да влязат и учениците, с които да се водят редовни уч. занятия.Обаче това не става, тъй като метереологичните условия не позволяват то да бъде довършено.Основава се “Ученическа спестовна каса”, в която всички у-ци да събират спестяванията си, и които ще се изразходват под контрола на учителите за полезни цели.

1936 г. – 1937 г. – официално отваря врати Първоначалното народно училище “Христо Ботев”, което от 15. септември 1936 г. вече се е помещавало в нова сграда, открита по най-тържествен начин – с освещаване, молебен и водосвет.Училището е построено на площ от 3 декара с големи и просторни класни стаи, достатъчни за да поберат, както ученици от начален етап, така и ученици от прогимназиален етап. Особено внимание отделям на този период – построяването на училището и създаване на неговата материална база, защото въпреки трудностите, желанието за просвета и наука обединява всички жители на село Дунавци. В новото училище има 4 отделения, под ръководството на гл. учител Ст. Долапчиев и учителката Яна Кръстева.Децата пишат на табла с калем и изтриват написаното с гъбички.Обучават се в добре обзаведени кабинети.Има библиотека в училището, както и работилница по трудово обучение.Набавят се и се изработват учебни пособия и нагледни материали.От средствата, получени от продуктите, произведени в учебно – опитното поле са закупени дидактични средства.Учебната година, както всяка друга приключва с беседи и утра в началото на месец юни.

Тук летописните бележки прекъсват, тъй като училището е закрито от 1944 г. до 1952 г., вероятно поради тежките последици от Втората световна война. 1956 – 1957 г. – след като вече училището е открито отново преди 4 години през тази уч. година училището е трансформирано от начално в основно, като са разкрити V, VI, и VII клас.Учителският колектив е в състав: Витка Глухарева – директор, Пенчо Глухарев, Вълка Грънчарова – учители в прогимназията, а за началните класове: Стефан Диманов и Пенка Басанова.Уч. занятия са започват нормално и на време при недобра материална обстановка – липса на чинове за прогимназиалните класове, изметнати и липсващи врати и прозорци, липса на помагала и пособия.Училището е било посетено от инспектора Богдан Богданов, който извършва административна ревизия и е дал насоки за правилното провеждане на уч. – възпит. процес с оглед новите уч. програми и въвеждането на трите срока.За първи път са сформирани кръжоци по: физика с ръководител Вълка Грънчарова, кръжок “Сръчни ръце” – с ръководител Пенка Басанова, ученически хор, танцова трупа и физкултурен колектив с ръководител Пенчо Глухарев, библиотекар – В.Глухарева и ръководител на учебно – възпитателното поле – Ст.Диманов.Художественият колектив при училището взема участие в пунктовия преглед за пионерската худ. самодейност в с. Шейново.От 19 до 26 май 1957 г. се провежда екскурзия – “ Да опознаем Родината”, с 35 ученика под ръководството на учителите Басанова и Глухарев, с маршрут Дунавци – София – Видин – Русе и обратно през Г. Оряховица и Търново.Училището е посетено от началника на отдел “Нар.просвета”, който е проверил хода на изпитите и резултатите от тях.

1957 – 1958 г. – уч. година започва нормално на 15 септември.Поради нарастване броя на учениците се увеличава и педагог. персонал. Назначен е Стефан Попов за учител в началния курс.Учителският колектив е бил следният: Витка Глухарева – директор, Пенчо Глухарев – кл. ръководител на VII кл., Вълка Грънчарова – кл. ръководител на V и VI кл. слети, Ст.Попов – кл. ръководител на IV кл., Стефан Диманов – кл. ръков. на I и III клас слети и Пенка Басанова – кл. ръков. на II кл.Материалната база все още е оскъдна. Педагогическият колектив полага усилия за създаване на работилница по ръчен труд и кабинети по физика и химия.Първият уч. срок приключва на 31.12 .и от тази уч. година е въведена шестобалната система на оценяване.Вторият уч. срок започва на 13.01.1958 г., като в същия ден учителят Ст.Диманов напуска поради пенсиониране и на негово място е назначен Петър Бошнаков от с. Дунавци, който е сред нас и днес.На 30. 03. приключва и втория уч. срок, като на учениците са раздадени срочните бележници. На 16.04 се състои традиционния пунктов преглед на художествената самодейност в с. Шейново.Училището взема активно участие, като се класира на първо място с танцовата трупа по изпълнение на народни хора и гимнастически упражнения, както и отборът по народна топка – девойки.На 01.05 е честван по най-тържествен начин празника на труда и международната солидарност, а на 24.05., денят на славянската писменост и култура с манифистиране из селото.На 26.05. учениците вземат участие в околийските лекоатлетически състезания в Павел Баня, като се класират на второ място, след П.Баня, по изпълнение на масовите упражнения и по народна топка – девойки.На 30.05 са разпуснати у –ците от VII кл. за подготовка на годишните изпити, а тези от V и VI кл.са разпуснати по – късно . На 22. 06. са раздадени дипломите и удостоверенията на учениците, с което уч. година приключва.

1958 – 1959 г. – уч. година започва нормално на 15.09., като отново има увеличаване броя на учениците, този път в средния курс и се избягва сливането на паралелки.Затова е и назначен четвърти учител.Учитилският колектив е в състав: Витка Глухарева – директор, Пенчо Глухарев – кл. ръководител на V кл., Вълка Грънчарова – кл. ръководител на VII кл., Евангелина Стойнова – VI кл., Ст.Попов – кл. ръководител на I кл.,Петър Бошнаков– кл. ръков. на II и IV клас слети и Пенка Басанова – кл. ръков. на III кл. Материалната база е значително подобрена.Обзаведени са кабинетите по физика и химия, работилницата по ръчен труд и е направена географска площадка.Направени са постъпки за разширяване на учил. двор.Чиновете са боядисани, а старите прислужници – Донка и Милко Петрови са били сменени с нови – Христо петров и Тянка Белчева.Учителят Ст.Попов напуска поради преместване в Павел Баня.Първият уч. срок завършва на 31.12 с общ успех 4.19.Вторият уч. срок завършва на 30.03., а през третия уч. срок е проведен преглед на масовите упражнения в гр.Казанлък и у-ците от Народното основно

у – ще “Хр.Ботев”  се класират на 4 място.

1959 – 1960 г. – в началото на уч. година настъпват, някои промени в уч. персонал. На мястото на преместилата се в Казанлък учителка Р. Николова е назначен Иван Тодоров Дянков, а в средния курс на мястото на Стойнова и Грънчарова са назначени Геновева Иванова и Кръстина Иванова.На 20.11 е проведена родителска среща, на която се разглежда новият закон за свързване на обучението с производствения труд, с живота.Първият уч. срок завършва на 31.12., вторият уч. срок на 30.03.През третия уч. срок е проведен турнир по футбол с пионерските отбори на Шейновски и Енински райони, в който турнир нашите пионери заемат второто място след отбора на с. Шипка.Уч. година приключва при голяма тържественост. На извънградски лагер са изпратени 15 пионери, а в местния пионерски лагер, организиран от обединеното ТКЗС на “Купаците”, са записани по-голям брой пионери. Била е открита и лятна детска градина с възпитателка Тодорка Дянкова.

1962 - 1963 г. - в у - щето е назначен нов директор – Иван Лячев, преподавател по български език .Уч. година започва със стопроцентово записване на подлежащите със следния уч. персонал: Пенчо Глухарев, Кръстина Иванова, Донка Пискова – учители в прогимназиалните класове; Иван Дянков и Петър Бошнаков – начални учители.Проведени са педагогически съвети за разпределяне на учебните предмети и класното ръководство.На 05.10. Теню Любенов – окръжен инспектор е направил административна проверка, от която остава доволен.На 29.12 приключва първият уч. срок със среден успех на у - щето по общообразователните предмети – Добър / 3, 70 /. През януари 1963 година настъпват големи незапомнящи се студове в цялата страна.Министерството на нар. просвета и култура разрешава ваканция от 23.01 до 07.02 ., като уч. година е удължена съответно с толкова дни.На 09.04 училището получава първа награда на изложбата за саморъчно изработени пособия от учители и у –ци в с. П.Баня.На 05. 06. е проведена голяма ученическа екскурзия с маршрут Дунавци – Пловдив – Велинград – Банско – Рилски манастир – София – Дунавци.Уч. година завършва с тържествен годишен акт, на който се раздават свидетелствата на у – ците, придружени с награди.Среден годишен успех за цялото у – ще – Добър 4.00.

1963 – 1965 г. – уч. години започват със следните уч. колективи – Пенчо Глухарев – директор, Симеон Георгиев, Веска Колева и Радка Желева – учители в средния курс, а в началния преподават Петър Бошнаков и Иван Дянков.В началото на годината е направена циментова площадка пред избените помещения, поставени са плочки пред главния вход, както и циментова пътека до външните тоалетни.Пусната е в експлоатация и чешмата – фонтан пред училището, завършена е и физкултурната площадка Направени са екскурзии до Карлово и Калофер, както и Троян – Никопол – Видин – София .През лятото 14 у - ка прекарват почивката си на извънградски лагер, а 28 в местния лагер “Купаците”

1966 – 1967 г. - особена промяна в уч. състав няма. На мястото на Радка Желева е назначена Елена Сотирова в прогимназиалния курс. Първокласниците са посрещнати на 15.09. по най – тържествен начин с литературно – музикална забава, представена от петокласниците на училището.Раздадени са много букети и подаръци.На 28 и 29 .09. са проведени трудови дни за прибиране на реколтата в местното ТКЗС.Продължава подготовката на учениците в извънкласните форми: хор и танцов състав с отг.П. Бошнаков; физкултурен колектив с отг. Пенчо Глухарев.; библиотекар – С. Георгиев.Проведен е есенен турнир по футбол между селските училища. Също така се състои и практикум по руски език в с. П.Баня. На 26 март е проведено състезание между у – ците от района по четирибой в с. Шейново, където се класираме на 2 място.Проведен е семинар по въпросите за възпитанието в с.Шейново с всички учители, а на 13 и 14 май се състои и семинар на директорите на вр.”Бузлуджа”.Официален гост е бил г-н Тошев – инспектор от МНП.На 09. и 10 юни са проведени трудодни за бране на череши,както и летни бригади с учители и ученици след края на уч. година.

1970 – 1988 г. – През 1970 г. е закрита прогимназията в с. Дунавци и у – ците от Голямо Дряново и Дунавци е трябвало да продължат образованието си в ОУ”Петър Берон” – с. Шейново.Всички учители от двете закрити у – ща са преназначени в Шейновското училище, а директорът Пенчо Глухарев е назначен за учител в у – щето за деца със специални потребности в с. Голямо Дряново.В Дунавското училище остават да учат само ученици от началния етап, обособени в 2 слети паралелки – 1 с 3 и 2 с 4 клас с учители Петър Бошнаков и Иван Дянков.По решение на отдел “Народна просвета” – гр. Казанлък, у – ците от с.Голямо Дряново трябва да бъдат записани в у – щето в с.Дунавци, но родителите възразяват и ги записват в с.Шейново.Така новата уч. година в НУ”Хр.Ботев”започва само с начални класове.За директор е назначен Петър Бошнаков.През тази година за първи път се открива полудневна детска градина в сградата на у – щето, с детски учител Тотка Бакалова от гр. Казанлък.През 1972 г. отдел “Нар. просвета” – гр. Казанлък решава да закрие началното у – ще.Започва преустройство на училищните стаи за откриване на детска градина. В началото на новата уч. 1973 – 74 г. у- ците от началния курс заедно учителите Дянков и Бошнаков започват занятия в у- ще “Петър Берон” – с. Шейново.Такава е била политиката по това време, отчетена по – късно като грешка, защото със закриването на малките у – ща селата са обезлюдени за втори път.Така след 86 години съществуване училището е закрито, а сградата преустроена за ДГ “Димитър Благоев”, с посещаващи деца на родители, работещи в този комбинат в гр. Казанлък.У –ците от 1 до 8 клас в Шейново учат на две смени и пътуват с автобус.Няколко години по – късно започва строежа на нова ДГ.Завършена е и открита през 1982 г.С преместването на децата в новата сграда, уч. сграда е освободена.По този начин става възможно отново да бъде открито началното у – ще.Това е направено през 1982 – 83 уч. г. Учителите Дянков и Бошнаков са върнати в Дунавци.За директор на у – щето е назначена Влада Ангелова от гр. Казанлък.Тя е поела класното ръководство на 1 клас, П. Бошнаков на 2 клас, а Дянков на 3 клас. По това време 4 клас преминава към прогимназията.В 3 клас се изучава руски език и за учител е назначен Ненчо Бумбалов – директор на у - щето в с. Шейново. През уч. 1985 – 86 г. за директор на НУ в Дунавци е назначен отново П. Бошнаков, тъй като В. Ангелова е оперирана в гр. София. На нейно място е назначен Георги Георгиев – учител - пенсионер от гр. Казанлък.По – късно той е преместен в с. Копринка, а неговото мякто се заема от Пенка Басанова.Тя е назначена и за директор на у – щето.В началото на уч. 1988 – 89 г. на мястото на Иван Дянков е назначена Ирина Янчева, тъй като той се пенсионира.В края на уч. 1989 г. се пенсионира и П. Бошнаков.След II уч. срок Пенка Басанова се разболява и е заместена от Йовка Илиева. 1997 – 2000 г. – 1996 – 1997 уч.г. – в у – щето има 2 паралелки – 4 класа. Децата са малко и се налага сливане на класовете.Учители са: Ирина Янчева – директор и учител, и Йовка Илиева.За учебната 1997 – 98 г. те са пенсионирани, но е назначен нов екип, състоящ се от : Елена Цанева – директор, Даниела Тодорова, Ганка Йосифова – учители.Слети паралелки са III и IV клас, но в първи и втори клас у- ците са повече и са в отделни класове.Годината завършва нормално, с дипломирани у – ци и без повтарящи.През уч. 1998 – 99 г. настъпват промени.Ганка Йосифова напуска поради майчинство.Новоназначени учители са:Христина Григорова и Катя Пашова.Всеки клас вече е в отделна паралелка и няма слети класове.Назначен е освен чистач и огняр.От 1999-2000 г. в у- щето има вече и подготвителен клас.Занималня вече няма и у – ците е необходимо да бъдат приучени към самостоятелна работа вкъщи, което е трудно, тъй като нямат изградени навици за това. Главен проблем по това време е, че някои от у – ците, от малцинствен произход,не посещават редовно уч. занятия и родителите не се интересуват от това.На останалите у – ци родителите са адекватно загрижени за децата си и респективно всичко, което се случва с тях в у – ще.Децата от такива семейства са отличници, а родителите им активно помагат за разрешаването на битовите проблеми на у – щето. Изградена е и здрава връзка между у – ще и кметство, с благодарности на тогавашната кметица Ганка Драголова, която помага за подобряване на базата, отопление и др. Направен е ремонт на покрива, сменени са улуците. 2000 – 2002 г. – през тази уч. година в у –щето има 3 класа – 2 маломерни и една слята паралелка.Класни ръководители са: ХристинаГригорова – 1 кл.,Д.Тодорова – 2 кл., Светла Стойкова – 3 и 4 кл.Подготвителен клас няма и всички подлежащи у – ци са записани и прибрани в у – ще.Основният от години проблем за нередовната посещаемост е преодолян.Редовни са всички у – ци, отсъстват само при заболяване.Проблем остава единствено осигуряването с уч. помагала, тетрадки, химикали, от у – ци, на които семействата са с по - ниски доходи .Съществува силна връзка между у – ще и кметство.Спонсори са,както кметството, така и стопанството на с .Дунавци. 2001 – 2002 г. – паралелките и колектива са същите, като предходната уч. година.Единственият нов назначен учител е Й. Джамбазова – възпитател на занималня в у –щето.Най – важното през тази уч. година е, че е направен генерален ремонт на НУ”Христо Ботев”, който се състои в цялостно измазване отвътре, осъществен с подкрепата на кметството. 2003 – 2006 г. – през уч. 2003 – 04 г. заради системни нарушения в уч. процес е отстранена директорката Е. Цанева.На нейно място за временно изпълняваща длъжността е назначена Лилия Карамомчева.След края на уч. година двете учителки Хр. Григорова и Д. Тодорова напускат у – щето.Завършват успешно 11 четвъртокласника . 2004 – 2005 г. – новата уч. година започва и с изцяло обновен колектив.За директор на у – щето е назначена Татяна Цоневска, а за класни ръководители съответно: Недка Калчева – 1 клас, Т. Цоневска – 2 кл., 3 кл. няма, а на 4 кл. – Виолета Пашова, на ПИГ – Григор Симеонов. На откриването на уч. година присъстват Зам. Кмета на гр.Казанлък г- жа Юлияна Палазова, гл. екперт на отдел”Култура” – г - жа Сребра Касева и много гости от Казанлък и Ст. Загора.У – ците редовно се включват, както в училищните, така и в общоселските тържества – Димитровден,Коледа, Нова година, Първа пролет и др.На Коледното тържество официално присъства Началника на РИО – гр. Ст.Загора – г – н Л. Любенов, който раздава на у – ците много подаръци.Уч. процес протича нормално с абсолютното обхващане на всички подлежащи у – ци.Редовно посещават уч. занятия и у – ците, които преди това са отсъствали безпричинно.Въведена е за първи път програмата от Министерството на соц. политика топло мляко с топла закуска, която допринася и за по – голямата посещаемост на у – ците.През лятната ваканция е направен основен ремонт на външната фасада на у – щето, както и освежаващ ремонт на стаите, коридора и тоалетните.Най – хубавото, което става реалност е оборудването на компютърен кабинет със седем нови компютъра LG и необходимите за тях маси, скенер, 2 принтера, денонощна охрана – СОТ, метална врата и решетки за прозорците.Единственото недовършено нещо остава свързването на у – щето с интернет връзка и липсата на квалифицирани кадри за обучение на у – ците.Всички учители през следващата уч.година – 2005 – 06 г. преминават курс за обучение по ИКТ, което им дава правоспособност да обучават учениците от начален етап по ИКТ, а и факт вече е високоскоростна интернет връзка.На 01 юни 2006 г. у – щето по собствено желание напуска директорката Т. Цоневска, която е назначена за психолог в ПМГ”Н. Обрешков” – гр. Казанлък. На поста директор, на НУ”Хр.Ботев” е назначен Григор Симеонов.

Иконите в църквата „Свети Димитър“ са дело на видния дебърски зограф Христо Благоев, който от 1908 до края на живота си в 1947 година е свещеник в селото.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на село Дунавци се намира композицията „Дунавци“, която изобразява извор на две реки, вливащи се в една. Има плоча в памет на загиналите в Балканската война, Първата и Втората световни войни.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година на Сирни Заговезни местното население взема участие в един традиционен български празник – Кукери. Групата е доста добра – има няколко регионални награди и е канена от различни краища на България.
  • 26 октомври (Димитровден) е празник на селото. Организира се тържество, на което вземат участие всички жители на село Дунавци.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

http://bg.guide-bulgaria.com/SC/Stara_Zagora/Kazanluk/Dunavtsi

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 201.