Зафир Василков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зафир Василков
български зограф
Роден
Зафир Василков в Общомедия

Зафир Василков[1] или Василкович[2][3] или Василиевич[1] е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа,[2] активен в Северна Македония и Вранско в седмото и осмото десетилетие на XIX век.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Дебърско, тогава в Османската империя. Става зограф.[2]

Зографският надпис над южната врата на църквата в Долно Корминяне
Фреска в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Долни Въртогош
Икона от църквата в Долни Въртогош

В 1864 година Зафир Василков и Вено Костов пристигат във Враня, за да изпишат иконите за парапетната зона на иконостаса на вранската църква „Света Троица“. За същия храм двамата изписват и голям брой отделни икони.[1] В 1868 година Зафир Зограф изписва частично храма „Успение Богородично“ във Враня – 10 единични сцени в рамка на севрената стена и 12 на южната. Долу при изображението на Пророк Даниил има надпис „Из руки Зафир Зограф Дебърлия на 1869 лето мая 26 ден“. Около южния вход има още 8 сцени.[5]

В 1866 година Зафир Зограф изписва иконостаса на църквата в Долни Въртогош.[6][7] На иконата на вратата на проскомидията има надпис с дата 1866 и името на зографа Зафир Василович.[7] В 1871 – 1874 година изписва иконостасните икони за храма „Света Троица“ в Марганце.[8][6] Автор е на иконостаса в „Свети Прокопий“ в Големо село и в „Свети Николай“ в Клиновац.[6] Според други сведения автор на иконостаса в Клиновашката църква е зограф Неша.[9] Двамата зографи работят заедно в „Рождество Богородично“ в Горни Въртогош,[6] името на зограф Вено от Дебър е изписано на престолната икона на Христос Вседържител заедно с годината 1867, а на дарохранителницата е изписано името на зограф Зафир и годината 1868,[10] в църквата „Света Петка“ между Света Петка и Кленике (1868),[11] и в „Свети Архангел Гавриил“ в Долно Требешине заедно с Благой Дамянов.[6] В Долно Требешине престолната патронна икона е подписана зограф Блажо Дамянович от Дебър, подписал се на престолната икона на Богородица като Блажо Дебрели. Зограф Зафир се подписал на иконата на Света Марина и Свети Стефан, датирана 1868, на иконата на Преображение и на иконата на Свети Димитър. На Рождество Христово и Обрезание се е подписал зограф Вено. По стил престолните икони са сходни с тази, подписана от Блажо Дамянович.[12]

В 1869 година изрисува дарохранителницата на църквата „Свети Никола“ в Куманово. От трите страни на малката дървена дарохранителница (15 х 25 cm) е изрисуван Христос Емануил, а на вратичките има надпис: „Двери раиски 1869 месецъ мартъ дена 26 изъ руки Зафиръ Зографъ“.[2]

В 1870 година заедно с Аврам Дичов, Спиро и Тодор, Зафир Зограф изписва храма „Успение Богородично“ в Долно Корминяне.[6][1][13] В 1871 година изписва иконостаса с 39 икони и частично стенописи в църквата „Свети Йоан Богослов“ в Тесовище – на дървения таван е изписан Христос Вседържител, допоясна фигура, която благославя с дясната ръка, а в лявата държи отворен текст, обкръжена от четиримата евангелисти; на северната стена пред иконостаса са изписани прави фигури на Свети Трифон и Свети Симеон с подпис „В руки Зафир зограф на 1871“.[14]

В 1871 – 1872 година Вено и Зафир работят в църквата „Света Петка“ в Стража. На царските двери около образа на Богородица от Благовещение пише „1871 изъ руки Вено зѡ“. На дъното на северните иконостасни двери пише, че са дарени в 1872 година. В 1872 година двамата зографи завършват и живописта, за което свидетелства зографският надпис на северния олтарен зид.[6]

След църквата в Стража Вено Зограф и Зафир Зограф изписват иконите „Св. св. Петър и Павел“ в Топлац, Вранско,[15] където работят с Аврам Дичов.[6] На престолната икона има подпис Зафир Дебрелия, на царските двери подписът е зографи Вено и Зафир 1872.[15]

В 1873 година изписва иконите на Свети Георги, Богородица, Христос, Йоан Кръстител, Свети Димитър и 15-те апостолски икони в църквата „Свети Георги“ в Младо Нагоричане. На царските двери оставя надпис „Изъ руки Зафиръ Василковичъ на 1873“. Иконите се отличават с добър колорит като за лицата Зафир Зограф използва розов тон със сиви сенки.[2]

В 1872 – 1874 година Вено и Зафир[16] заедно с калугер Нешо[6] изписват иконостаса на църквата „Рождество Богородично“ в Ратае.[6] В 1874 година двамата изписват иконите в „Света Троица“ в Куново.[17]

В 1875 година Зафир изписва иконостаса с 28 икони в храма „Света Марина“ в Смилевич. Подписът му и годината са на престолната икона на Света Богородица с Христос.[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана. // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 316.
  2. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 307.
  3. Ћировић, Ирена. Зографске радионице и зидно сликарство XIX века у храмовима Врањске епархије. // Проблеми на културата (4). 2015. с. 25 – 37.
  4. Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Успења Богородице у селу Доње Кормињане. // Баштина 37. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2014. с. 284.
  5. Храм Успенија Пресвете Богородице - Собина. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  6. а б в г д е ж з и к Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана. // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 317.
  7. а б Храм св. апостола Петра и Павла. // Епархија Врањска. Посетен на 20 декември 2017.
  8. Храм Свете Тројице. // Епархија Врањска. Посетен на 22 декември 2017.
  9. Храм св. оца Николаја. // Епархија Врањска. Посетен на 20 декември 2017.
  10. Храм Рождества Пресвете Богородице. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  11. Храм св. преподобне Параскеве. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  12. Храм св. архангела Гаврила. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  13. Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Успења Богородице у селу Доње Кормињане. // Баштина 37. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2014. с. 283.
  14. Храм св. Јована Богослова. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  15. а б Храм св. апостола Петра и Павла. // Епархија Врањска. Посетен на 25 декември 2017.
  16. Храм Рождества Пресвете Богородице. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  17. Храм Свете Тројице. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  18. Храм св. Марине. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония