Свети Никола (Куманово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“
„Свети Никола“
Sv.Nikola-Kumanovo.JPG
Главният вход
Map of Kumanovo.png
42.1372° с. ш. 21.7206° и. д.
„Свети Никола“
Местоположение в Куманово
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Куманово
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Кумановско-Осоговска
Архиерейско наместничество Кумановско
Архитект Андрей Дамянов
Време на изграждане 1851 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Никола“ в Общомедия

„Свети Никола“, известна като Стара църква[1] (на македонска литературна норма: „Свети Никола“), е православна църква в град Куманово, Северна Македония, катедрала на Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1] Разположена е на улица „Димитър Влахов“ № 40. Защитена е като паметник на културата.

Сръбска пощенска картичка от 20-те години на ХХ век
Окото на провидението поместено на тавана в преддверието на цръквата
Икона на Св. св. Петър и Павел от 1845 г.

Църквата е една от най-старите запазени сгради в града. Започва да се строи в 1843 година по инициатива на Георги Борозанов с помощта на първенците Иван Борозанов, Тасо Новоселски, Димитър Караманов, Гийо Чоробенски, поп Нешо и брат му и други.[2] Строежът ѝ е завършен е в 1851 година от видния дебърски майстор Андрей Дамянов на мястото на стара вкопана църквичка.[3][1][4] Представлява монументална трикорабна сграда с камбанария над нартекса на западната страна и триделна апсида на източната. Има каменни релефни украси.[1] Отвътре на западната, южната и северната страна има галерия на кат,[1] в която функционира галерия на икони.[5] Отвън в долните зони има покрит отворен трем на колонади от аркадно свързани колони.[1]

Големите олтарни икони са изписана в 1854 година от Дичо Зограф,[6] като неговите стенописи са запазени в сводовете в четирите слепи купола.[1] Според друг източник в 1854 г. горните партии на църквата са изписани от Николай Михайлов и тайфата му, като в църквата има и две икони дело на Николай.[7] От 1969 до 1972 година са по-новите фрески със сцени от Големите празници на южната стена, подписани от К. Р. Кръсте.[1] Църквата е забележителна с високия си представителен иконостас с три реда икони, резбовани царски двери и резбован, позлатен голям кръст с разпятие на върха. Резбовани са и амвонът и владишкият трон от 1892 година.[1]

В църквата са запазени икони от Коста Кръстев, нарисувани в 1856 година.[8] Иконата му на Свети Никола е от 1855 г.[9] Има икони от Дичо Зограф, Димитър Папрадишки, Вено Костов и Зафир Зограф.[1] Три са иконите на Вено Зограф - тази на Светите братя Кирил и Методий е надписана „Изъ рȢки Вено Зѡ“, иконата на Свети Антоний Велики и Атанасий Велики е надписана „Приложиша еснафъ абачиски на 1873 изъ рȢки Вено Зѡ“, иконата на Свети Никола има надпис „Приложи со рȢкою г папа Димитрiѧ iкономъ, на 1868, изъ рȢки Вено Зѡ“. На колоната на амвона в храма има надпис „Изъ рȢкi маiсторъ Мiтре i Илиiа i Вено изъ Деборъ“. Майстор Митре може би е братовчедът на Вено Димитър Яковов Мауровски.[10] В църквата Йосиф Мажовски изписва иконата „Въведение на Богородица и други светии“, която датира от втората половина на XX век.[11]

Възпоменателният надпис над главния вход е изчукан. Запазени са някои други. На колоната на амвона пише „Гiѡро Ивановъ, Геѡргiѧ Ивановъ, Петре Зратановъ, Рiсто попъ Тасовъ, Геѡргiѧ Димiтровъ Апостоловъ i Стаменко Ристовъ“ и още един подобен надпис. На владишкия трон има надпис, но е запазена само годината „1898 м ноември 13 д.“, а имената са изтрити.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Преродбенски период. // Центар за дигитализација на националното наследство. Посетен на 15 април 2014 г.
  2. Македония. Сборник от документи и материали. София, Издателство на БАН, 1978. с. 736.
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 165, 167, 170.
  5. Галерија на икони. // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Посетен на 14 април 2014 г.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 183.
  7. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 356. Посетен на 8 април 2014 г..
  8. Македонска мисъл, том 1 - 2, Македонски научен институт, 1945, София, стр. 337.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 267.
  10. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 226.
  11. Јосиф Радев Мажоски. // lazaropolee.blogspot.com. Посетен на 17 април 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония