Андрей Дамянов
| Андрей Дамянов | |
| български архитект | |
 Портрет от Георги Зографски | |
| Роден |
1800 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Архитектура | |
| Известни творби | Осоговски манастир |
| Семейство | |
| Деца | Дамян Андреев |
| Други роднини | Симеон Зографов (внук) |
| Андрей Дамянов в Общомедия | |
Андрей (Андрея) Дамянов Рензов е български възрожденски архитект от Македония, заедно с Никола Фичев определян за един от най-забележителните строители от Балканите.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1800 година във велешкото мияшко село Папрадище. Произхожда от зографско-строителния род Дамянови-Рензовци от Западна Македония. Учи при баща си Дамян Янкулов и дядо си Янкул Силянов.[3][4] Първо започва със зографство, а по-късто се отдава на архитектура и строителство[3] като с братята си Никола, Георги и Коста обикаля целия Балкански полуостров – негови дела се откриват не само в България , но и в днешна Северна Македония, Сърбия и Босна и Херцеговина.
Дамянов умира в 1878 година във Велес. Погребан е в „Свети Пантелеймон“.[5][3]
Синът му Дамян (Даме) Андреев също е виден строител. Дядо е на известния български архитект и офицер Симеон Зографов.
Дела
[редактиране | редактиране на кода]Творчеството на Андрей Дамянов включва повече от 40 сгради, най-много от тях църкви. Довършва църквата „Света Богородица“ в Скопие, започната от брат му Георги Дамянов.[3] В 1834 година изгражда старата църква в Пирот „Рождество Христово“.[6] В 1836 година изгражда храма „Свети Йоан Кръстител“ в Кратово.[7][8][9] В 1840 година изгражда църквата „Свети Пантелеймон“ във Велес – забележително произведение на църковната архитектура, църквата „Света Троица“ във Враня (1830 – 1859), дело предимно на Коста, манастирската църква на „Свети Йоаким Осоговски“ от 1845 година край Крива паланка с открити куполи, „Успение Богородично“ от 1850 година в Ново село, Щипско, и „Свети Никола“ в Куманово от 1851 година, катедралата „Свети Георги“ в Смедерево (1850 – 1854), катедралата „Света Троица“ в Ниш (1857 – 1878) – с открити куполи, издигащи се високо над покрива,[10][11] катедралата „Света Троица“ в Мостар (1863 – 1873, разрушена напълно през юни 1992) и катедралата „Рождество Богородично“ в Сараево (1863 – 1874).[3][12] Автор е и на църквите „Успение Богородично“ (1857 – 1863) в Чайниче,[3] „Свети Илия“ в Печеневце,[9] „Архангел Михаил“ в Горно Чичево,[9] на църквата „Събор на Светите Апостоли“ в Турековци, Лесковашко (1845).[3]
| Църква | Населено място | Година | Снимка |
|---|---|---|---|
| „Рождество Христово“ | Пирот | 1834 |  |
| „Свети Йоан Кръстител“ | Кратово | 1836 |  |
| „Свети Пантелеймон“ | Велес | 1840 |  |
| „Свети Илия“ | Печеневце | 1844 |  |
| „Събор на Светите Апостоли“ | Турековац | 1845 |  |
| „Успение Богородично“ | Ново село | 1850 |  |
| „Свети Йоаким Осоговски“ | Осоговски манастир | 1851 |  |
| „Свети Никола“ | Куманово | 1851 |  |
| „Свети Георги“ | Смедерево | 1854 |  |
| „Света Троица“ | Враня | 1860 |  |
| „Свети Архангел Михаил“ | Горно Чичево | 1861 |  |
| „Успение Богородично“ | Чайниче | 1863 |  |
| „Успение Богородично“ | Пирот | 1870 |  |
| „Света Троица“ | Мостар | 1873 |  |
| „Рождество Богородично“ | Сараево | 1874 | .jpg) |
| „Света Троица“ | Ниш | 1878 |  |
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Мирче | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Богдан Мирчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Силян Богданов (край на ΧVIII век – начало на XIX век) | Стефан Богданов (край на ΧVIII век – начало на XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефан Силянов | Янкул Силянов (около 1750 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Цветко Янкулов | Дамян Янкулов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян (Станко) Цветков (около 1800/1810 – 1869/1870) | Никола Дамянов (1810 – 1866) | Коста Дамянов (? – 1869) | Андрей Дамянов (1780 – 1878) | Георги Дамянов (около 1784 – 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойче Станков (1849 – 1903) | Анастас Николов (? – 1920) | Петър Николов (около 1850 – 1921) | Дамян Андреев (около 1847 – 1926) | Ангел Андреев | Иван Андреев (? – 1905) | Димитър Андреев (1877 – 1940) | Яков Зографски (около 1820 – 1907) | Янко Георгиев (? – 1881) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Зографов (1869 – 1931) | Симеон Зографов (1876 – 1949) | Георги Зографски (1869 – 1945) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Зографски (1895 – 1985) | Йордан Зографски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Паскалева, Мария. 120 години от рождението на Симеон Дамянов Зографов, в. Македония, бр. 24
- ↑ д-р арх. Тулешков, Николай. Черквата „Св. Успение Богородично“ в Търговище на майстор Димитър Сергюв от Трявна, Арх & Арт, N 26/2001, архив на оригинала от 22 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120222232257/http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=65&rub_id=rub_all&issue_id=43, посетен на 27 декември 2009
- 1 2 3 4 5 6 7 8 Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 155.
- ↑ Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
- ↑ Църква „Св. Пантелеймон“ – Велес // Православни храмове в България. Архивиран от оригинала на 29 октомври 2013. Посетен на 25 октомври 2013.
- ↑ Историја храма // Храм Рождества Христовог. Стара црква у Пироту. Архивиран от оригинала на 4 ноември 2013. Посетен на 2 юни 2016.
- ↑ Заврши третата фаза за заштита на фрескоживописот во „Св. Јован Крстител“ во Кратово // А1.mk. Архивиран от оригинала на 13 април 2015. Посетен на 7 април 2015.
- ↑ „Св. Йоан Предтеча“ – гр. Кратово // Свети места. Посетен на 015-04-09.
- 1 2 3 Graditeljska delatnost Andreje Damjanova – pravci istraživanja i zaštite // Arte – Vizuelna umetnost jugoistočne Evrope. Посетен на 2 юни 2016.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 165.
- ↑ Запазено е писмо, от което се разбира, че договорът за строеж на църквата е сключен от Андрей Дамянов на 12 май 1857 година. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 163.
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 20. (на сръбски)
