Андрей Дамянов
|
||||||||||
Андрей Дамянов Рензов е български възрожденски архитект от Македония, заедно с Никола Фичев определян за един от най-забележителните строители от Балканите.[1][2][3]
Съдържание
Дела[редактиране | редактиране на кода]
Андрей Дамянов е роден в 1800 година във велешкото село Папрадище. Произхожда от зографско-строителния род Дамянови-Рензовци от Западна Македония. Учи при баща си Дамян Янкулов и дядо си Янкул Силянов.[3][4] Първо започва със зографство, а по-късто се отдава на архитектура и строителство[3] като с братята си Никола, Георги и Коста обикаля целия Балкански полуостров - негови дела се откриват не само в България, но и в днешна Сърбия и Босна и Херцеговина. Творчеството му включва повече от 40 сгради, най-много от тях църкви. Довършва църквата „Света Богородица“, започната от брат му Георги Дамянов.[3], изгражд църквата „Свети Пантелеймон“ от 1840 година във Велес - забележително произведение на църковната архитектура, църквата „Света Троица“ във Враня (1830 - 1859), дело предимно на Коста, манастирската църква на „Свети Йоаким Осоговски“ от 1845 година край Крива паланка с открити куполи, „Успение Богородично“ от 1850 година в Ново село, Щипско, и „Свети Никола“ в Куманово от 1851 година, катедралата „Свети Георги“ в Смедерево (1850 - 1854), катедралата „Света Троица“ в Ниш (1857 - 1878) - с открити куполи, издигащи се високо над покрива,[5][6] катедралата „Света Троица“ в Мостар (1863 - 1873, разрушена напълно през юни 1992) и катедралата „Рождество Богородично“ в Сараево (1859 - 1874).[3] Автор е и църквите „Успение Богородично“ (1857 - 1863) в Чайниче, на църквата в Турековци, Лесковашко, на манастира „Свети Илия“ при Печаневце и други.[3]
Дамянов умира в 1878 година във Велес. Погребан е в „Свети Пантелеймон“.[7][3]
Синът му Дамян (Даме) Андреев също е виден строител. Дядо е на известния български архитект и офицер Симеон Зографов.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- д-р арх. Тулешков, Николай, „Катедралата в Ниш - лебедовата песен на първомайстор Андрей Дамянов“
- Живот и дело на Андрей Дамянов на TresoncheWeb; на македонски литературен език
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
„Свети Йоаким Осоговски“ в Осоговския манастир (1851)
-
„Свети Георги“ в Смедерево (1854)
-
„Рождество Богородично“ в Сараево (1874)
-
„Света Троица“ в Ниш (1878)
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Мирче |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Богдан Мирчев |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Силян Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) |
|
|
|
|
|
Стефан Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Янкул Силянов (около 1750 — ?) |
|
|
|
|
|
Стефан Силянов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
Цветко Янкулов |
|
|
|
|
|
Дамян Янкулов (около 1770 — около 1830) |
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
Стоян (Станко) Цветков (около 1800/1810 — 1869/1870) |
|
Никола Дамянов (1810 — около 1860) |
|
Коста Дамянов (? — около 1870) |
|
|
|
|
|
Андрей Дамянов (1780 — 1878) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Георги Дамянов (около 1784 — 1880) |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
Стойче Станков (1849 — 1903) |
|
Наце Николов |
|
Петър Николов (около 1850 — 1921) |
|
Дамян Андреев (около 1847 — 1921) |
|
Ангел Андреев |
|
Иван Андреев |
|
Димитър Андреев (1877 — 1940) |
|
Яков Зографски (около 1820 — 1907) |
|
Янко Георгиев (? — 1881) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Никола Зографов (1869 — 1931) |
|
Симеон Зографов (1876 — 1949) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Георги Зографски (1869 — 1944) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Паскалева, Мария. 120 години от рождението на Симеон Дамянов Зографов, в. Македония, бр. 24.
- ↑ д-р арх. Тулешков, Николай. Черквата "Св. Успение Богородично" в Търговище на майстор Димитър Сергюв от Трявна, Арх & Арт, N 26/2001
- ↑ а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 155.
- ↑ Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 165.
- ↑ Запазено е писмо, от което се разбира, че договорът за строеж на църквата е сключен от Андрей Дамянов на 12 май 1857 година. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 163.
- ↑ Църква “Св. Пантелеймон” – Велес. // Православни храмове в България. Посетен на 2013-10-25.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
