Андрей Дамянов

Андрей Дамянов
български архитект
Роден	1800 г. Папрадище, Османска империя
Починал	16 август 1878 г. Велес, Османска империя
Техника
Област	Строително инженерство
Андрей Дамянов в Общомедия

Андрей Дамянов Рензов е български възрожденски архитект от Македония, заедно с Никола Фичев определян за един от най-забележителните строители от Балканите.

Дела

Андрей Дамянов е роден в 1800 година във велешкото село Папрадище. Произхожда от зографско-строителния род Дамянови-Рензовци от Западна Македония. Учи при баща си Дамян Янкулов и дядо си Янкул Силянов. Първо започва със зографство, а по-късто се отдава на архитектура и строителство като с братята си Никола, Георги и Коста обикаля целия Балкански полуостров - негови дела се откриват не само в България, но и в днешна Сърбия и Босна и Херцеговина. Творчеството му включва повече от 40 сгради, най-много от тях църкви. Довършва църквата „Света Богородица“, започната от брат му Георги Дамянов. В 1834 година изгражда старата църква в Пирот „Рождество Христово“. В 1836 година изгражда храма „Свети Йоан Кръстител“ в Кратово. В 1840 година изгражда църквата „Свети Пантелеймон“ във Велес - забележително произведение на църковната архитектура, църквата „Света Троица“ във Враня (1830 - 1859), дело предимно на Коста, манастирската църква на „Свети Йоаким Осоговски“ от 1845 година край Крива паланка с открити куполи, „Успение Богородично“ от 1850 година в Ново село, Щипско, и „Свети Никола“ в Куманово от 1851 година, катедралата „Свети Георги“ в Смедерево (1850 - 1854), катедралата „Света Троица“ в Ниш (1857 - 1878) - с открити куполи, издигащи се високо над покрива, катедралата „Света Троица“ в Мостар (1863 - 1873, разрушена напълно през юни 1992) и катедралата „Рождество Богородично“ в Сараево (1859 - 1874). Автор е и църквите „Успение Богородично“ (1857 - 1863) в Чайниче, „Свети Илия“ в Печеневце, „Архангел Михаил“ в Горно Чичево, на църквата „Събор на Светите Апостоли“ в Турековци, Лесковашко (1845), на манастира „Свети Илия“ при Печаневце и други.

Дамянов умира в 1878 година във Велес. Погребан е в „Свети Пантелеймон“.

Синът му Дамян (Даме) Андреев също е виден строител. Дядо е на известния български архитект и офицер Симеон Зографов.

Външни препратки

• д-р арх. Тулешков, Николай, „Катедралата в Ниш - лебедовата песен на първомайстор Андрей Дамянов“
• Живот и дело на Андрей Дамянов на TresoncheWeb; на македонски литературен език

Галерия

• 

  „Рождество Христово“ в Пирот, 1834 г.

• 

  „Свети Илия“ в Печеневце, 1844 г.

• 

  „Събор на Светите Апостоли“ в Турековац, 1845 г.

• 

  „Свети Йоаким Осоговски“ в Осоговския манастир, 1851 г.

• 

  „Свети Георги“ в Смедерево, 1854 г.

• 

  „Света Троица“ във Враня, 1858 - 1860 г.

• 

  „Архангел Михаил“ в Горно Чичево, 1861 г.

• 

  „Рождество Богородично“ в Сараево, 1874 г.

• 

  „Света Троица“ в Ниш, 1878 г.

Родословие

Мирче

Богдан Мирчев

Силян Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век)

Стефан Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век)

Янкул Силянов (около 1750 — ?)

Стефан Силянов

Цветко Янкулов

Дамян Янкулов (около 1770 — около 1830)

Стоян (Станко) Цветков (около 1800/1810 — 1869/1870)

Никола Дамянов (1810 — около 1860)

Коста Дамянов (? — около 1870)

Андрей Дамянов (1780 — 1878)

Георги Дамянов (около 1784 — 1880)

Стойче Станков (1849 — 1903)

Наце Николов

Петър Николов (около 1850 — 1921)

Дамян Андреев (около 1847 — 1921)

Ангел Андреев

Иван Андреев

Димитър Андреев (1877 — 1940)

Яков Зографски (около 1820 — 1907)

Янко Георгиев (? — 1881)

Никола Зографов (1869 — 1931)

Симеон Зографов (1876 — 1949)

Георги Зографски (1869 — 1944)