Колю Фичето
Колю Фичето | |
български строител | |
Роден |
1800 г.
|
---|---|
Починал | 1881 г.
|
Погребан | Велико Търново, Република България |
Техника | |
Област | Строителство |
Колю Фичето в Общомедия |
Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето и наричан Уста̀ Колю Фичето (през турското „уста“ от арабското „устаз“ – майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 г., едва 10-годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 г. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф.
Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език.
Почива през 1881 г. в Търново, където днес в парк „Дружба“ се намира гробът му. Оригиналният кръст е в окръжния исторически музей „Конака“. Българският генерал Иван Фичев е негов внук.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Колю Фичето е наречена улица в квартал „Красна поляна 3“ в София (Карта).
Името на Никола Фичев носи морският нос Колю Фичето в Антарктика.[1]
Ликът му е изобразен на банкнотата от 2000 лева (емисия 1996 година, в обращение до 1999 г.).[2]
Известни постройки
[редактиране | редактиране на кода]- Беленски мост над река Янтра край град Бяла (1865 – 1867)
- Църква „Света Троица“ в Свищов (1867)
- Икономовата къща в Дряново (1859)
- Камбанарията в Пчелище
- Мост над река Росица, Севлиево
- Мост над Дряновска река, Дряново (1861)
- Църквата „Св. Никола“, Дряново (1849 – 1851)
- Църква „Св. Преображение Господне“, Преображенски манастир край В. Търново
- Църква „Св. пророк Илия“, Плаковски манастир
- Църква „Св. Никола“, Горна Оряховица,съборена от земетресението 1913г.
- Църква „Св. Димитър“ в Килифаревски манастир (1840 – 1841/2)
- Чешма в двора на Соколски манастир.
- Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново
- Църква „Св. Никола“, В. Търново, на нея майстора получава своя колан.
- Църква „Св. Богородица“, В. Търново
- Къщата с маймунката на Никола Коюв, В. Търново, реставрирана от НИПК.
- Сградата (изгоряла и възстановена) на бившия конак, Велико Търново, сега музей „Народно събрание“.
- Църква „Св. Марина“, В. Търново
- Църква „Св. Димитър“, Лясковец
- Църква „Св. Богородица“, с. Присово
- Ханът на хаджи Николи Минчоолу, В. Търново
- Фабриката за коприна на Стефан Карагьозов, В. Търново
- Църква „Света Троица“ в Патриаршеския манастир край В. Търново (от 1847 до 1913 г.)
- Покритият мост в Ловеч над река Осъм (1872 – 1874, оригинален до 1925 г.)
- Църква „Св. св. Константин и Елена“, В. Търново
- Църква „Св. Спас“, В. Търново
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Беленският мост над река Янтра
-
Църквата „Св. Никола“ в Дряново
-
Църквата „Свети пророк Илия“, Плаковски манастир
-
Църквата „Св. Никола“ в Горна Оряховица е съборена от земетресението 1913г. на снимката е възстановената църква!
-
Чешмата в двора на Соколския манастир.
-
Икономовата къща в Дряново
-
Църквата „Св. Богородица“, В. Търново е нова, старата на майстора е съборена от земетресението 1913г.
-
Къщата с маймунката, В. Търново
-
Сградата на бившия конак, В. Търново
-
Ханът на хаджи Николи, В. Търново, само малка част от снимката е на хана!
-
Оригиналният Покрит мост на Кольо Фичето в Ловеч преди 1925 г. Той е изгорял, новият мост не е оригинала.
-
Църквата „Св. Преображение Господне“ и камбанарията с часовника в Преображенския манастир
-
Църквата „Св. Димитър“ в Килифаревски манастир
-
Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Уста Колю Фичето (bg.theoldcapital.eu)
- Уста Колю Фичето www.pravoslavieto.com