Беленски мост

Беленски мост
	Беленски мост
	Беленският мост, 11 февруари 2007 г.
Основни данни
Предназначение	пешеходен
Пресича	Янтра
Местоположение	Бяла, България
По-горен	мост на път I-5
По-долен	жп мост при гара Бяла
Технически данни
Конструкция	сводове
Материал	камък, стоманобетон
Обща дължина	276 m
Ширина	9 m
Главен отвор	12 m
Брой отвори	14
История
Построен	1865 – 1867
Проектант	Колю Фичето
Строител	Колю Фичето
Стойност	700 000 гроша (1867 г.)
Карта
	Местоположение в Русе
	Беленски мост в Общомедия

Бèленският мост е сводов мост, разположен над река Янтра на 1 км от град Бяла (Област Русе), чието име мостът носи. Той е построен от българския майстор Никола Фичев (Колю Фичето), затова е известен още като Мостът на Колю Фичето. Смята се за постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство.

Мостът е построен по заповед на Мидхат паша. Той се допитва до полския инженер Людмил Рола, който е на служба при него, за колко време и срещу каква сума може да построи моста. Отговорът на Рола е: за 3 000 000 гроша и 4 години.^[1] Френски инженери предлагат да построят моста за 2 милиона гроша. Самоукият български майстор Колю Фичето заявява: „Паша ефенди, ако моста на Бяла не построя по теркя си за 700 000 гроша, вземи ми главата!“. Залагайки честта и живота си, той спазва обещанието си и построява моста от дялан камък от варовик и хоросан за 2 години с труда и активното участие на местното население. Работата по него започва през 1865 г. и завършва през 1867 г. За Колю Фичето Феликс Каниц казва: „И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров извън Цариград“.^[2]

Беленският мост пресича река Янтра. Той се намира на 1 км от град Бяла в Област Русе, на пътя между Плевен и Русе.

Мостът на Колю Фичето при Бяла е една от най-забележителните му творби и истински шедьовър на възрожденската българска архитектура. Той е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан. Построен е с помощта на ковачи от Габрово, каменари и дърводелци от Трявна и Дряново, и доброволци от Бяла. Мостът е дълъг 276 m и е широк 9 m. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Има 14 свода с отвор 12 m. При нормални условия реката преминава под източните 5 до 7 свода, а през останалите при наводнение. В средата на моста се издига мраморна плоча с надпис на арабски език. Майсторът подхожда с изключително новаторство за времето си, като украсява носещите стълбове и сводовете със символни скулптури и релефни изображения на животни. Сред тях се различават тези на: лъв, нимфа, грифон, лебед. Преди това подобни елементи са поставяни само върху фасади на сгради. Мостът е не само здрав и надежден, той е истинско произведение на изкуството.^[1]

През 1897 г. по време на проучвателни разкопки в конструкцията през дъждовния сезон идва наводнение и унищожава осем свода в западната част на моста (около 130 м). През 1922–23 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен.^[2]

Мостът е запазен като паметник на строителното изкуство. Използва се само като пешеходен. Южно от него е построен съвременен мост.

В началото на 90-те години на XX век до моста е изграден паметник на майстор Колю Фичето. През 2023 – 2024 г. мостът е реставриран и до него е построен експо център „Уста Колю Фичето“ с музей и ресторант.^[3] Те съставят архитектурен комплекс „Колю Фичето“, открит на 23 август 2024 г.^[4]