Никола Дамянов
| Никола Дамянов Никола Дамјанов Рензов | |
| български зограф | |
 Портрет от Георги Зографски | |
| Роден |
1810 г.
|
|---|---|
| Починал | 1866 г.
|
| Никола Дамянов в Общомедия | |
Никола Дамянов Рензов е български зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1810 година в дебърското мияшко село Тресонче и принадлежи към големия зографски род Рензовци.[1] Баща му Дамян и дядо му Янкул също са зографи и строители.[2] Работи заедно с братята си Георги, Андрей и Коста, като е трудно да се посочи индивидуалната работа на отделните братя.[3] Никола и брат му Коста са автори на църквата „Свети Спас“ в Ораовец, завършена в 1839 година.
Никола Дамянов ръководи резбарските работи в рензовските църкви, като иконостасите им са доста скромни-[4] обикновено те са дъсчени фасади със струговани колонки, обикновени корнизи и малко резба. Повече внимание се обръща на царските двери, кръстовете с разпятието и понякога на балдахините и амвона.[5] Никола Дамянов е автор на изгорелия амвон в църквата „Света Богородица“ в Скопие, дверите и красивия балдахин на „Света Богородица“ (1850) в Ново село, както и на балдахина в „Свети Никола“ (1889) в Щип.[5] Резбите му в църквата „Света Богородица“ в щипската махала Ново село са отлични примери за творби на Дебърската школа с индивидуално интерпретирани орнаменти и силно влияние на фолклора. Никола Дамянов създава и няколко тератологични мотива с декоративно-естетическа цел.[6] Балдахините и в „Света Богородица“ и в „Свети Никола“ са с четири резбовани колонки с изрязани орли в капителите, свързани с кобилични, ажурно резбовани и украсени с пискюли арки. На покрива на балдахините са поставени три купола на прам, които представляват църквата и наподобяват архиерейски корони. Резбата над арките е сложна с растителни мотиви и птици. Изгорелият в 1944 година скопски амвон е представлявал рядко съчетание на архитектурни форми и резбовани конструкции.[5]
Никола Дамянов е предимно образописец.[7] Никола Дамянов е автори и на икони и стенописи, но е трудно да се установи, кои точно са негови – според Георги Зографски стенописите в рензовските църкви, които са изключително в горните части на средния кораб, са дело на Никола Дамянов. Те обикновено изобразяват сцени от живота на Христос, а в куполите са Саваот, Христос или Богородица. Стиловите им качества не са особено високи.[8]
Никола Дамянов умира около 1866 година и е погребан в Ораовец.[1][3] Баща е на зографа Петър Николов.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Мирче | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Богдан Мирчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Силян Богданов (край на ΧVIII век – начало на XIX век) | Стефан Богданов (край на ΧVIII век – начало на XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефан Силянов | Янкул Силянов (около 1750 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Цветко Янкулов | Дамян Янкулов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян (Станко) Цветков (около 1800/1810 – 1869/1870) | Никола Дамянов (1810 – 1866) | Коста Дамянов (? – 1869) | Андрей Дамянов (1780 – 1878) | Георги Дамянов (около 1784 – 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойче Станков (1849 – 1903) | Анастас Николов (? – 1920) | Петър Николов (около 1850 – 1921) | Дамян Андреев (около 1847 – 1926) | Ангел Андреев | Иван Андреев (? – 1905) | Димитър Андреев (1877 – 1940) | Яков Зографски (около 1820 – 1907) | Янко Георгиев (? – 1881) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Зографов (1869 – 1931) | Симеон Зографов (1876 – 1949) | Георги Зографски (1869 – 1945) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Зографски (1895 – 1985) | Йордан Зографски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Радкова, Румяна. Българската интелигенция през Възраждането. ХVІІІ - първата половина на ХІХ в. София, Наука и изкуство, 1986. с. 184.
- ↑ Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
- 1 2 Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 155.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 177.
- 1 2 3 Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 178.
- ↑ Ангелов, Валентин Ангелов. Панорама на възрожденските приложни изкуства. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 34.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 156.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 172.
