Никола Дамянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Дамянов
български зограф
Зографите на църквата „Света Богородица“ в Скопие, Коста, Георги, Андрей и Никола
Зографите на църквата „Света Богородица“ в Скопие, Коста, Георги, Андрей и Никола

Роден
Починал
около 1860 г. (50 г.)

Никола Дамянов Рензов е български зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1810 година в дебърското мияшко село Тресонче и принадлежи към големия зографски род Рензовци.[1] Баща му Дамян и дядо му Янкул също са зографи и строители.[2] Работи заедно с братята си Георги, Андрей и Коста, като е трудно да се посочи индивидуалната работа на отделните братя.[3] Никола и брат му Коста са автори на църквата „Свети Спас“ в Ораовец, завършена в 1839 година.

Никола Дамянов ръководи резбарските работи в рензовските църкви, като иконостасите им са доста скромни-[4] обикновено те са дъсчени фасади със струговани колонки, обикновени корнизи и малко резба. Повече внимание се обръща на царските двери, кръстовете с разпятието и понякога на балдахините и амвона.[5] Никола Дамянов е автор на изгорелия амвон в църквата „Света Богородица“ в Скопие, дверите и красивия балдахин на „Света Богородица“ (1850) в Ново село, както и на балдахина в „Свети Никола“ (1889) в Щип.[5] Резбите му в църквата „Света Богородица“ в щипската махала Ново село са отлични примери за творби на Дебърската школа с индивидуално интерпретирани орнаменти и силно влияние на фолклора. Никола Дамянов създава и няколко тератологични мотива с декоративно-естетическа цел.[6] Балдахините и в „Света Богородица“ и в „Свети Никола“ са с четири резбовани колонки с изрязани орли в капителите, свързани с кобилични, ажурно резбовани и украсени с пискюли арки. На покрива на балдахините са поставени три купола на прам, които представляват църквата и наподобяват архиерейски корони. Резбата над арките е сложна с растителни мотиви и птици. Изгорелият в 1944 година скопски амвон е представлявал рядко съчетание на архитектурни форми и резбовани конструкции.[5]

Никола Дамянов е предимно образописец.[7] Никола Дамянов е автори и на икони и стенописи, но е трудно да се установи, кои точно са негови - според Георги Зографски стенописите в рензовските църкви, които са изключително в горните части на средния кораб, са дело на Никола Дамянов. Те обикновено изобразяват сцени от живота на Христос, а в куполите са Саваот, Христос или Богородица. Стиловите им качества не са особено високи.[8]

Никола Дамянов умира около 1860 година и е погребан в Ораовец.[1][3] Баща е на зографа Петър Николов.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мирче
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силян Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
Стефан Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янкул Силянов
(около 1750 — ?)
 
 
 
 
 
Стефан Силянов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко Янкулов
 
 
 
 
 
Дамян Янкулов
(около 1770 — около 1830)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 — 1869/1870)
 
Никола Дамянов
(1810 — около 1860)
 
Коста Дамянов
(? — около 1870)
 
 
 
 
 
Андрей Дамянов
(1780 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дамянов
(около 1784 — 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойче Станков
(1849 — 1903)
 
Наце Николов
 
Петър Николов
(около 1850 — 1921)
 
Дамян Андреев
(около 1847 — 1921)
 
Ангел Андреев
 
Иван Андреев
 
Димитър Андреев
(1877 — 1940)
 
Яков Зографски
(около 1820 — 1907)
 
Янко Георгиев
(? — 1881)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Зографов
(1869 — 1931)
 
Симеон Зографов
(1876 — 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зографски
(1869 — 1944)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Радкова, Румяна. Българската интелигенция през Възраждането. ХVІІІ - първата половина на ХІХ в.. София, Наука и изкуство, 1986. с. 184.
  2. Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
  3. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 155.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 177.
  5. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 178.
  6. Ангелов, Валентин Ангелов. Панорама на възрожденските приложни изкуства. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 34.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 156.
  8. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 172.
     Портал „Македония“         Портал „Македония