Стойче Станков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стойче Станков
български зограф
Роден
1849 г.
Починал
12 август 1903 г. (54 г.)
Крушево, Османска империя

Стойче Станков (Стоянов) е български зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1849 година в Крушево,[1] където се преселва дядо му Цветко Янкулов от големия тресонски зографски род Рензови.[2] Учи зографския занаят при баща си Станко Цветков. Работи из Крушевско и в двете крушевски църкви - гъркоманската „Свети Никола“ и екзархийската „Успение Богородично“, над чиято западна врата в 1870 година рисува „Успение“ и оставя надпис. Работи в Журечкия манастир „Свети Атанасий“, в „Свети Димитър“ в Локвица, в „Свети Теодор Тирон“ в Янчище, в „Свети Никола“ в Кривогащани и в „Свети Илия“ в Алданци. Също така работи и в Сярско - в „Свети Георги“ в Шеметос, в „Успение Богородично“ във Витачища, в „Свети Николай“ в Правища, и в Драмско.[1] В 1875 година изписва църквата „Рождество Богородично“ в Мало Коняри.[3]

От 1876 до 1892 година Станков е кмет на Крушево и спасява града по време на Руско-турската война от грабеща банда азбии, която той посреща с биене на тъпани и почести и така ги успокоява. След кметуването е кондуктор и построява шосето Прилеп – Крушево. От 1900 до 1903 година отново рисува.[1]

Успоредно на това Стойче Станков се занимава с революционна дейност като деец на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание и загива при отбраната на Крушево.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Мирче
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силян Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
Стефан Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Силянов
 
 
 
 
Янкул Силянов
(около 1750 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко Янкулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дамян Янкулов
(около 1770 — около 1830)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 — 1869/1870)
 
 
 
Никола Дамянов
(1810 — около 1860)
 
Коста Дамянов
(? — около 1870)
 
 
 
 
 
Андрей Дамянов
(1780 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дамянов
(около 1784 — 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойче Станков
(1849 — 1903)
 
Анастас Николов
 
Петър Николов
(около 1850 — 1921)
 
Дамян Андреев
(около 1847 — 1921)
 
Ангел Андреев
 
Иван Андреев
 
Димитър Андреев
(1877 — 1940)
 
Яков Зографски
(около 1820 — 1907)
 
 
Янко Георгиев
(? — 1881)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Зографов
(1869 — 1931)
 
Симеон Зографов
(1876 — 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зографски
(1869 — 1944)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 177.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 176.
  3. Црква „Рождество на Пресвета Богородица“, село Мало Коњари. // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г. Архив на оригинала от 2014-03-08 в Wayback Machine.