Стойче Станков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стойче Станков
български зограф
Роден
1849 г.
Починал
12 август 1903 г. (54 г.)

Стойче Станков (Стоянов) е български зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1849 година в Крушево,[1] където се преселва дядо му Цветко Янкулов от големия тресонски зографски род Рензови.[2] Учи зографския занаят при баща си Станко Цветков. Работи из Крушевско и в двете крушевски църкви - гъркоманската „Свети Никола“ и екзархийската „Успение Богородично“, над чиято западна врата в 1870 година рисува „Успение“ и оставя надпис. Работи в Журечкия манастир „Свети Атанасий“, в „Свети Димитър“ в Локвица, в Янчище, в Кривогащани и в „Свети Илия“ в Алданци. Също така работи и в Серско - в Шеметос, в „Успение Богородично“ във Витачища, в Правища, и в Драмско.[1] В 1875 година изписва църквата „Рождество Богородично“ в Мало Коняри.[3]

От 1876 до 1892 година Станков е кмет на Крушево и спасява града по време на Руско-турската война от грабеща банда азбии, която той посреща с биене на тъпани и почести и така ги успокоява. След кметуването е кондуктор и построява шосето Прилеп – Крушево. От 1900 до 1903 година отново рисува.[1]

Успоредно на това Стойче Станков се занимава с революционна дейност като деец на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание и загива при отбраната на Крушево.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мирче
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силян Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
Стефан Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янкул Силянов
(около 1750 — ?)
 
 
 
 
 
Стефан Силянов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко Янкулов
 
 
 
 
 
Дамян Янкулов
(около 1770 — около 1830)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 — 1869/1870)
 
Никола Дамянов
(1810 — около 1860)
 
Коста Дамянов
(? — около 1870)
 
 
 
 
 
Андрей Дамянов
(1780 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дамянов
(около 1784 — 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойче Станков
(1849 — 1903)
 
Наце Николов
 
Петър Николов
(около 1850 — 1921)
 
Дамян Андреев
(около 1847 — 1921)
 
Ангел Андреев
 
Иван Андреев
 
Димитър Андреев
(1877 — 1940)
 
Яков Зографски
(около 1820 — 1907)
 
Янко Георгиев
(? — 1881)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Зографов
(1869 — 1931)
 
Симеон Зографов
(1876 — 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зографски
(1869 — 1944)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 177.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 176.
  3. Црква „Рождество на Пресвета Богородица“, село Мало Коњари. // Old Prilep. Посетен на 20 февруари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония