Свети Никола (Щип)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| „Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
 | |
 Местоположение в Щип | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Щип |
| Посветен на | Николай Чудотворец |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Брегалнишка |
| Архиерейско наместничество | Щип |
| Архитект | Георги Новаков Джонгар |
| Изграждане | 1867 г. (осветена) |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
„Свети Никола“ или „Свети Николай“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“, „Свети Николај“) е православна църква в град Щип, Северна Македония, катедрален храм на Брегалнишката епархия на Македонската православна църква.
Разположена е в западната част на града, на пътя към махалата Ново село. В храма работи Галерия за икони.
Църквата е издигната върху основите на старата Сифиева църква от 1341 г., метох на Лесновския манастир. Цар Стефан Душан я дарява на Злетовската епископия, а в 1381 година Константин Деянов я дарява на Хилендар.[1]
С размерите и градежа си новата църква е внушителен архитектурен паметник от Възраждането, дело на един от прочутите български възрожденски майстори-строители — Георги Новаков Джонгар, строил по примера на майстор Андрей Дамянов. Храмът е завършен и осветен на 10 май 1867 г., по времето на кюстендилския митрополит Игнатий, според паметната плоча над входа.[2]
Църквата представлява трикорабна базилика, заобиколена с чардаци от западната, северната и южната страна, които на горния етаж преминават в галерия. Вътрешността на църквата е украсена с живопис на сводовете и няколко фрески по стените. Дело е на видния български зограф Никола Дамянов, който я изписва и украсява дверите и с балдахини в 1889 година.[3] Фрескоживописът, както и дърворезбата с богато украсения балдахин в олтарната част и владишкия трон в кораба на църквата е дело Коста Вангелов.[2][4] Олтарните икони са дело на Димитър Папрадишки (1889).[5][6] В храма има няколко подписани и датирани икони от Иван Апостолов – Рождество Христово (1878), Погребение Христово (1879), Св. св. Кирил и Методий, Слизане на Светия дух при Апостолите и Възнесение Христово (1881).[7] В храма има подписани творби на Кръсте Зограф.[8]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1334. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Храм Свети Николај - Штип // Официална уеб страница на Брегалнишка епархия. Архивиран от оригинала на 2014-02-21. Посетен на 7 февруари 2014. ((mk))
- ↑ Ангелов, Валентин Ангелов. Панорама на възрожденските приложни изкуства. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 34.
- ↑ Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 33. (на македонска литературна норма)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 207.
- ↑ Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 60-61, 112. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ангелески, Златко, Протоереј. Јован Атанасов - Прилепчанин // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2016-06-20. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 29. (на македонска литературна норма)
